Решение № 208 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2018 г.

Решение № 208 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от П. П. от [населено място], против заповед рег. № 8121 К-5245 от 21.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 143, ал. 1, т. 3, чл. 158, т. 4 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 14 от Наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121 з-408), поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, е преназначен от длъжността началник I степен на Второ районно управление - Русе към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Русе на ръководна длъжност "началник на група" "Противодействие на криминалната престъпност" - Център в сектор "Криминална полиция" към Първо районно управление - Русе при ОДМВР - Русе. В жалбата са развити доводи за издаване на заповедта при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - неспазване на процедурата по чл. 7, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Наредба № 8121 з-310) - предлагане на една единствена длъжност, както и нарушение при оценката за изпълнение на длъжността - назначената комисия не е спазила критериите по чл. 12 от Наредба № 8121 з-408. Твърди се нарушение на материалния закон - назначаване на длъжност четири нива по-ниска от заеманата преди преназначаването. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бучкова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, за което същият е неблагоприятен, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От писмените доказателства, представени с административната преписка се установява, че по предложение рег. № 336 р-24756 от 06.12.2017 г. на директора на ОДМВР - Русе, съдържащо информация за констатирани при извършена проверка неправомерни действия на служители в 02 РУ на ОДМВР - Русе относно докладване и архивиране на сигнали за извършени престъпления от общ характер и предложение за извършване на оценка на изпълнението на длъжността на главен инспектор П. П. - началник на 02 РУ при ОДМВР, министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № 8121 К-8817 от 15.12.2017 г. Със същата, на основание чл. 33, т. 7 и т. 9 от ЗМВР, във вр. с чл. 5 и 6 от Наредба № 8121 з-408, министърът е определил комисия от три длъжностни лица за изготвяне на оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител в МВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта за извършване на оценка на 19.12.2017 г., което е удостоверено със саморъчната му бележка, подпис и дата. Целта на тази оценка е установяване съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика за периода от 01.08.2016 г. до 30.11.2017 г. Назначената комисия е събрала необходимите й данни - длъжностна характеристика на оценяваното лице, кадрова справка, утвърдената със заповед на директора на ОДМВР - Русе "Цел на Второ РУ - Русе за 2016 г", като след приключване на работата си е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността с рег. № УРИ 336 р-1126 от 12.01.2018 г., с обща крайна оценка от 11 точки. Жалбоподателят е запознат с оценката на 16.01.2018 г., удостоверено с подписа му. Същият е подал възражение рег. № 3393 р-1202 от 19.01.2018 г. против оценката, което ведно с материалите от оценяването, както и становище по възражението от оценителната комисия с рег. № 336 р-2830 от 31.01.2018 г., е постъпило с докладна записка от председателя на оценителната комисия с рег. № 336 р-2851 от 31.01.2018 г., чрез директора на Дирекция "Човешки ресурси" при министъра на вътрешните работи. С решение рег. № 8121 р-4030 от 22.02.2018 г. министърът на вътрешните работи е потвърдил изготвената оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят е запознат с решението на 01.03.2018 г. На същата дата, видно от протокол с рег. № 336 р-5209, във връзка с установените незадоволителни резултати от оценяването на държавния служител е предложено преназначаване, като заеме длъжността началник на група "Противодействие на криминалната престъпност" - Център в сектор "Криминална полиция" към Първо РУ - Русе при ОДМВР - Русе. П. е изразил съгласието си с направеното предложение, удостоверено с подпис под протокола. С докладна записка с рег. № 336 р-5749 от 09.03.2018 г., директорът на ОДМВР - Русе, на основание получения при оценката резултат от 11 точки - "незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността" е предложил на министъра на вътрешните работи преназначаване на държавния служител на посочената ръководна длъжност, за която е изразено съгласие. Към предложението са представени доказателства за съответствие на държавния служител с изискванията за заемане на длъжността, за която се предлага преназначаване. С оспорената заповед, министърът на вътрешните работи е преназначил служителя на цитираното по-горе правно основание. Постановената заповед не страда от сочените в жалбата пороци. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените на министъра на вътрешните работи, компетенции по чл. 158, т. 4 от ЗМВР да преназначава държавни служители на висши ръководни и ръководни длъжности, каквато е и заеманата от жалбоподателя длъжност до преназначаването. Същият е преназначен на ръководна длъжност. Заповедта е издадена в изискуемата форма, като в нея са посочени правното и фактическо основание за издаването й - оценка за изпълнението на заеманата длъжност и незадоволителни резултати в служебната дейност, като е налице и препращане към докладната записка на оценителната комисия, в която се съдържа подробно описание на фактите и мотивите за извършване на оценка и получените резултати, съответно наличието на основанието по чл. 14 от Наредба № 8121 з-408 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност при установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Редът и начинът за оценяване на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР са уредени в Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 година. В случая е спазена разписаната процедура - към оценяване се е пристъпило поради наличие на основанието по чл. 4, ал. 1 от наредбата, с оглед данните от извършена проверка, по предложение на прекия ръководител - директора на ОДМВР - Русе, съгласно изискванията на чл. 5 от наредбата. Оценката е изготвена от комисия, назначена съгласно чл. 6 от Наредба № 8121 з-408, за период не по-малък от една година, в случая по-голям от една година, т. е. при спазване на изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121 з-408 и при съобразяване на критериите, регламентирани в чл. 12 от същата, като служителят се е запознал с картата за оценка и точковия израз от 11 точки. Възражението му против оценката е разгледано от министъра на вътрешните работи като по подробно развити съображения е отхвърлено. Държавният служител е запознат с всички актове, издавани в хода на процедурата, като не е налице нарушение на правата му. Съгласно чл. 14 от Наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. При така установеното незадоволително изпълнение на дейността от служителя и предложение за преназначаване от директорът на ОДМВР - Русе за органа по назначаването е възникнало право да преназначи П. П. на друга длъжност без да е необходимо запознаване на служителя с предложението за преназначаване и изразяване на съгласие. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР е предвидено, че в случаите по чл. 164, ал. 2 и 3 от ЗМВР се изготвя мотивирано предложение от съответния ръководител, в случая ръководителя по т. 2 на същият текст. В ал. 3 на чл. 5 е регламентирано, че служителят се запознава с предложението за преназначаване по чл. 164, ал. 2 от ЗМВР и отразява съгласието или несъгласието си. Редакцията на чл. 5, ал. 3 от наредбата е ясна, като се налага извод, че в случаите на чл. 164, ал. 3 от ЗМВР не е необходимо съгласие на служителя. В ЗМВР също не е поставено изискване за съгласие на служителя при преназначаване по реда и на основание чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Не е налице и соченото в жалбата нарушение на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8121 з-310 - предлагане само на една длъжност за заемане. В нормата на чл. 164, ал. 3 от ЗМВР се съдържат две хипотези за преназначаване - по т. 1 - поради незадоволително изпълнение на служебните задължения, установено по съответния ред и начин и по т. 2 - при намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. В чл. 7, ал. 1, т. от 1 до 6 от Наредба 8121 з-310/17.07.2014 г. са описани случаите, когато ръководителят на структурата в МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност. Прегледът на изброените хипотези в т. 1 - 5, във връзка с релевантните към тях разпоредби в ЗМВР сочи, че в тези случаи законодателят е създал задължение за органа по назначаването да предложи на служителя да заеме друга подходяща свободна длъжност и корелативно - право на служителя да я заеме. Това са случаите на съкращаване на щата; при невъзможност да изпълнява служебните си функции по здравословни причини; при отмяна на уволнителна заповед, при отказ или отнемане разрешение за достъп до класифицирана информация; при установяване несъвместимост след подадена декларация във визираните в закона случаи; при възстановяване на длъжност след прекратяване на пълномощията на заемана изборна длъжност. В тези случаи, по силата на законово задължение, предвидено в чл. 226, ал. 4 и 5 и чл. 232 от ЗМВР, органът по назначаването е длъжен преди да прекрати служебното правоотношение на посочените основания да предложи на служителя да заеме подходяща длъжност, ако има такава, съответно - след възстановяването му на някое от посочените законови основания е длъжен да го възстанови на същата или друга подходяща свободна длъжност. Един от цитираните случаи е и предвидената в чл. 164, ал. 3, т. 2 хипотеза - установена намалена работоспособност по здравословни причини, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР. В тази хипотеза органът по назначаването е длъжен да предложи друга подходяща длъжност. Във всички изброени случаи, заемането на друга подходяща длъжност от служителя следва да бъде с негово съгласие. Процедурата по предлагане и съответно изразяване на съгласие от служителя да заеме длъжността е регламентирана в чл. 7, ал. 1 - 8 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 година. Не така стои въпросът в случаите на преназначаване на служител на друга длъжност поради незадоволителни резултати от изпълнение на служебните функции, ако същият откаже да заеме длъжността, на която е преназначен по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Отказът е основание за безусловно прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР, за разлика от останалите хипотези, визирани в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 година. Следователно, с посочената разпоредба законодателят е предоставил правомощие на органа, при получаване на съответната оценка за дейността на служителя в посочения в наредбата диапазон, да го преназначи на друга длъжност с оглед минимизиране и преодоляване на негативните резултати в работата, като отказът на служителя да я заеме е основание за прекратяване на правоотношението. Прегледът на законовата и подзаконовата нормативна уредба показва, че в хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР съгласието на служителя не е елемент на фактическия състав на преназначаването на друга длъжност. Извън посоченото, в случая, видно от цитирания протокол, служителят е дал своето съгласие за преназначаване на предложената длъжност. Жалбоподателят не е посочил и каквито и да са доказателства за наличие на други свободни длъжности. Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8121 з-310 не създава задължение за съответния ръководител да преназначи служителя по реда и на основание чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР на друга длъжност, след негово съгласие. Извън посоченото, в случая, видно от цитирания протокол, служителят е дал своето съгласие за преназначаване на предложената длъжност. Жалбоподателят не е посочил и каквито и да са доказателства за наличие на други свободни длъжности. Не е налице нарушение и на изискванията на материалния закон. Върховният административен съд многократно в решенията си е посочвал, че е извън неговата компетентност да извършва преценка за правилността на извършеното оценяване, като същата може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. Допустим е единствено контрол относно спазването на предвидената процедура по оценяването, която в случая е спазена. Възраженията на жалбоподателя за неправилно, неточно и субективно оценяване не могат да бъдат обсъждани от съда, поради посочената липса на правомощия за преценка на правилността на действията и актовете на административните органи, т. е. контрол относно тяхната целесъобразност. В случая правилно административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР - установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Издадената заповед съответства и на целта на закона, тъй като с преназначаването се цели преодоляване на негативните резултати в работата. В обобщение, издадената заповед съответства на изискванията на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изход на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лв., на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,