Решение № 182 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2014 г.

Решение № 182 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивайло Огнянов Попов срещу решение № 17 от 7.01.2014 г. по административно дело № 3382/2013 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № з957/26.08.2013 г. на Началника на IV Районно управление "Полиция" (РУП) Варна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на IV РУП-Варна не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на касатора е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца за това, че като не е докладвал по установения ред за посетен от него сигнал на 29.07.2013 г. в гр. Варна, ул. "Народни будители" № 87 относно извършена кражба на пари, основавайки се на преценката си, че няма извършено престъпление е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложение на Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) (ППЗМВР, отм.), изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Като конкретно неприложена разпоредба е посочена тази на чл. 6 от Глава втора на Инструкция Iз-2843/2010 г. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е извел правилни изводи относно установените с тях факти - че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на предвидените за постановяването му административнопроизводствени правила. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба за неправилност на извода на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила. За наказанието, което е наложено на Попов законодателят не предвижда образуване на дисциплинарно производство с нарочен акт, а същото се счита за образувано с първото действие на дисциплинарнонаказващия орган - в случая е разпоредена проверка, която е приключила на 19.08.2013 г., а писмените обяснения са дадени от Попов на 22.08.2013 г. - т.е. след започване на дисциплинарното производство. След изготвяне на допълнителната такава на 23.08.2013 г., с която Попов е запознат същия ден същият е подал възражение до дисциплинарнонаказващия орган. Самата заповед е издадена на 26.08.2013 г. - в деня на подаване на възражението, но същото е съобразено от дисциплинарнонаказващия орган. Неправилни са обаче изводите на съда, че заповедта отговаря на изискванията за форма, предвидени по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.), както и че в случая заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на касатора е наложено наказание за извършено нарушение, което от съдържанието на заповедта не може да се установи конкретно. В заповедта подробно са описани действията, които Попов е предприел незабавно след получаване на сигнала за извършено престъпление, които са в пълно съответствие със служебните му задължения и предвид факта, че по негова инициатива адресът, за който е подаден сигналът е посетен незабавно следва еднозначен извод, че в случая Попов е действал в пълно съответствие със служебните си задължения. След това описание е направен извод, че същият не е докладвал по установения ред извършените от него действия, с което е допуснал нарушение, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Този извод на първо място не намира опора в описаните подробно в заповедта действия на Попов, но още по-важно е, че в заповедта липсва конкретизация на тези пропуски. Едва в частта от заповедта, в която дисциплинарнонаказващия орган е обсъждал възраженията на служителя е посочено, че факта, че същия е уведомил лично оперативния дежурен в ОДЧ за констатацията си след извършената проверка, че в случая няма данни за престъпление не го освобождава от задължението му по чл. 6 от Инструкция Iз-2843/2010 г., но с това не е изпълнено изискването на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.) в акта да бъдат посочени разпоредбите, които са нарушени. Отделно от това настоящият състав намира, че ако се приеме, че в случая дисциплинарнонаказващият орган приема, че в случая Попов не е изпълнил задължения по чл. 6 от Инструкция Iз-2843/2010 г., то в случая липсват категорични доказателства за това. Цитираната разпоредба задължава получилият сигнала за извършено престъпление, а не извършилия проверка по случая да предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на тази инструкция така полученото съобщение. От доказателствата по делото - справка № 10557/19.08.2013 г., изготвена от ст. инспектор Колев се установява, че съобщението за извършено престъпление е получено по телефона в оперативната дежурна част (ОДЧ) на IV РУП - Варна в 15.05 часа на 29.07.2013 г., като в случая е налице хипотезата на 7, ал. 1, т. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. В тези случаи обажданията се приемат от дежурния ОДЧ и следователно в случая задължение именно на този служител е да предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на тази инструкция така полученото съобщение. От материалите по делото, а и от съдържанието на заповедта безсъмнено се установява, че дежурен по това време в IV РУП - Варна е гл. полицай Данаил Димитров Демиров, като липсват каквито и да било доказателства, че и Попов е бил дежурен ОДЧ в IV РУП Варна на посочените в заповедта дата и час, а освен това наложеното му наказание не е за неизпълнение на задължението по чл. 6 от Инструкцията в това му качество. Ето защо като е приел, че Попов е извършил нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, Административен съд Варна е постановил акта си в нарушение на материалния закон. Предвид установените в дисциплинарното производство действия, извършени от Попов в конкретния случай настоящият състав счита, че следва да бъде обсъден фактът, че съобщението е подадено от лице, което е познато на служителите, като подател на многобройни сигнали за престъпления, които в голямата си част, както и в случая не са довели до образуване на досъдебно производство, Попов намирайки се в сградата на IV РУП и научавайки от приелия сигнала за това е проявил инициатива и по негово лично предложение, заедно с колегата му Стоян Йорданов Ангелов са посетили незабавно адреса и са извършили всички необходими действия за установяване на обективната истина. В случая същият е проявил инициативата, която всеки полицейски служител следва да прояви - при получен сигнал в ОДЧ, установявайки, че мястото на което се твърди, че е извършено престъпление се намира в район, за който той отговаря Попов незабавно е предприел действията, които са негово задължение по служба, без да чака специално това да му бъде възложено, какъвто е редът по цитираната Инструкция. При така установените факти налагането на дисциплинарно наказание на Попов освен, че е в нарушение на материално правните разпоредби безспорно е и в нарушение на целта на закона. Налагането на наказание на Попов, при така установените факти и предвид посочените в приложимата към онзи момент разпоредба на чл. 6 ЗМВР (отм.) основни задачи води до демотивация, както на наказания държавен служител в МВР, така и на останалите му колеги да изпълняват задълженията си по начин, осигуряващ незабавна защита на пострадалите от престъпления основна задача по чл. 6, т. т. 2, 3 и 4 ЗМВР (отм.). Ето защо настоящият състав намира, че заповедта е постановена и в нарушение на целта на закона. Поради изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от Попов заповед рег. № з957/26.08.2013 г. на Началника на IV РУП Варна следва да бъде отменена, като постановена при допуснато нарушение на изискванията за форма и в нарушение на материалния закон и неговата цел По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение