Решение № 13962 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2015 г.

Решение № 13962 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Ивайло Манолов Иванов от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, чрез адв. Георги Стойчев, за отмяна на влязло в сила Решение № 7747/25.06.2015 г. постановено по адм. дело № 10062/2014 г. на Върховен административен съд, трето отделение. В молбата за отмяна се поддържа, че на основание договор за аренда на земеделска земя, сключен на 15.07.2007 г. с арендатора Стоян Василев Стоев, и като арендодател по облигационното отношение е бил лишен от участие в съдебното производство по адм. дело № 10062/2014 г. на ВАС. Същевременно се сочи, че с решението, чиято отмяна се иска, съдът неправилно е обезсилил решението на Административен съд - Добрич и е прекратил производството по делото. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява. С приложения по делото писмен отговор на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, чрез процесуалния си представител юрк. Стефан Гачев изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна и като алтернативно искане заявява становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Стоян Василев Стоев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, намира, че молбата за отмяна е подадена от лице, което няма право да иска отмяна съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като съдебното решение няма сила на присъдено нещо спрямо него. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Изложеното означава, че отмяната по чл. 246, ал. 1 от АПК може да иска онова трето лице, за което въпреки неучастието си в делото, са налице следните кумулативно дадени предпоставки: решението да има сила спрямо него, т. е правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, да важат и за него; то да е неблагоприятно за него; и да е имало качеството на заинтересовано лице; В случая молителят не отговаря на тези условия, поради което и не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение по Решение № 7747/25.06.2015 г. постановено по адм. дело № 10062/2014 г. на Върховен административен съд, трето отделение, по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Той се явява арендодател на земеделска земя, според приложения към молбата договор за аренда, сключен на 15.10.2007 г. за срок от пет стопански години, считано от 2007/2008 до 2012/2013 г. Като такъв същият няма отношение към издадения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9303#7 от 27.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С административния акт, по отношение земеделския производител Стоян Василев Стоев е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2009 г., въ връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ - кампания 2009 с УИН 04/200508/12067, в размер на 5806,87 лева. Поради това същият не разполага с процесуална легитимация за участие в производството по издаване и оспорване на АУПДВ № 01-6500/9303#7 от 27.09.2013 г. Последният не го засяга непосредствено, поради което и твърдените неблагоприятни последици от него са с гражданскоправен характер, подлежащи на уреждане по друг ред. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото. От изложеното следва, че молителят не е трето лице по смисъла на чл. 246, ал. 1 АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно. В производството по отмяна, съгласно чл. 248, ал. 2 от АПК, съдът се произнася с решение, поради което искането за отмяна на Решение № 7747/25.06.2015 г. постановено по адм. дело № 10062/2014 г. на Върховен административен съд, трето отделение, следва да се отхвърли. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно е предявеното от ответника - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което молителят следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 300 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 245 и чл. 246 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия