Решение № 11250 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура, подадена чрез процесуалния представител юрк. Тодоров, срещу решение 961 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело 402/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е обявена за нищожна заповед ЧР-СП-1275/05.08.2024 г. на главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура и е осъдена агенцията да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът Г. И. Г., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Филипов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Г. против заповед ЧР-СП-1275/05.08.2024 г. на главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността директор на Областно пътно управление /ОПУ/ - гр. Ловеч, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да обяви за нищожна оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на заповед РД-11-474/10.05.2024 г. на председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция Пътна инфраструктура, че същата е издадена от некомпетентен орган. Прието е от съда, че в процесния случай главният секретар на Агенция Пътна инфраструктура, на когото е възложено от органа по назначаването да прекратява служебни правоотношения със служители на агенцията, е превишил делегираните му правомощия, тъй като е прекратил служебното правоотношение на основание /чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл/, което съгласно заповедта на председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура изисква предварително одобрение от последния и то въз основа на доклад, изготвен за всеки конкретен случай. Според съда тези два елемента от фактическия състав на делегираната компетентност в обсъждания казус липсват и не се доказват от ангажираните по делото доказателства, което на практика означава, че издалият оспорената заповед главен секретар на Агенция Пътна инфраструктура не е бил компетентен да прекратява служебното правоотношение с жалбоподателя. Съдът е обосновал и извод за материална незаконосъобразност, приемайки, че в приложената и приета по делото административна преписка, включваща и цялото трудово досие на жалбоподателя в системата на Агенция Пътна инфраструктура, не се съдържат доказателства, които позволяват да се установи конкретна фактическа обстановка, която да се субсумира в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, доколкото разпоредбата е бланкетна и затова във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието ѝ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, обосноваващо извод за нищожност на оспорената заповед. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган. В конкретния случай при правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като главният секретар на Агенция Пътна инфраструктура, на когото е било възложено от органа по назначаване да прекратява служебните правоотношения със служители на агенцията, е превишил делегираните му правомощия. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл от главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура, като не е спорно по делото, че в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция Пътна инфраструктура орган по назначаването е председателя на Управителния съвет на агенцията. Действително по делото е била представена заповед РД-11-474/10.05.2024 г. на председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, с която последният е делегирал правомощия по прекратяване на служебните правоотношения на главния секретар на агенцията в изрично посочени хипотези, между които не е тази по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като в останалите случаи главният секретар може да изпълнява функциите на орган по назначаване само при наличие на предварително одобрение от председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, отразено върху доклад, изготвен за всеки конкретен случай. Така посочените елементи от фактическия състав на делегираната на главния секретар компетентност, както и правилно приема административният съд, в конкретния случай липсват и не се доказват с представените по делото писмени доказателства. В тази връзка доказателства не се ангажират от административния орган нито пред първата инстанция, независимо от дадените от съда указания, нито пред настоящата съдебна инстанция. Наличието на изискуемия доклад не следва също така и от цитирания в заповедта доклад вх. 93-01-6084/05.08.2024 г. от член на УС, доколкото от една страна и този доклад не е представен по делото, а и от друга страна той изхожда от лице, което не е компетентно да одобри предварително такъв доклад. С оглед на това и поради неизпълнение на условията, визирани в заповед РД-11-474/10.05.2024 г. на председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, при които е и било допустимо упражняване на делегирани правомощия по прекратяване на служебни правоотношения по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, следва да се приеме, че издателят на оспорената заповед не е разполагал с валидно правомощие за това при условията на делегация, поради което правилно съдът е обявил нейната нищожност. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда за нищожност на оспорената заповед. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Ловеч е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника Г. Г. следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, съгласно приложен по делото договор за правна помощ и съдействие от 08.08.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,