Решение № 4066 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2015 г.

Решение № 4066 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас - Център" срещу решение № 1165 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2345/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез адв. П. и юриск. Д. като процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е прогласил нищожността на решение № 5976/4.10.2012 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център". За да постанови този резултат, съдът е приел, че по осъществения с ЕАД MPH 12BG001007H0015289/20120522 внос митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл. 74 ЗМ. В хода на тази проверка може да бъде извършван документен контрол на декларацията и придружаващите я документи; проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол съгласно т. 1 и т. 2 на нормата. На 2.05.2012 г. от продукта е била иззета проба от представител на извършващото качествен и количествен контрол на стоки "Сейболт България" ЕООД, в присъствието на митнически служител и на получателя "Лукойл Нефтохим България" АД, за което е съставен протокол № 325/22.05.2012 г. Въз основа на извършения документен контрол началникът на МП "Пристанище Бургас център" е издал решение № 3407/6.06.2012 г., с което съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определил митническа стойност за стоката - 5 673 765,83 лева и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС: мито - 0,00 лева и ДДС - 1 134 753, 17 лева. Съдът е приел, че решението не е било обжалвано и е влязло в сила, а определените с него митни сборове и други публични държавни вземания са платени от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Посочил е, че с оспореното решение № 5976/4.10.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" отново въз основа на същата документна проверка на стоките, придружаващите документи, подадената декларация и резултатите от митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) -Русе, митническият орган е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това е определил нов размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД, както следва: мито (АОО) - 94 454,02 лева; акциз - 0,00 лева и ДДС (В00) - 1 154 043, 97 лева. Съдът е приел, че по същество е издаден нов административен акт, с който се променя определеното вече с предходно решение митническо и данъчно задължение, като двата акта са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл. 74 ЗМ - за проверка на приетата ЕАД, като са реализирани и двете, предвидени в разпоредбата правомощия. След като е издал първото решение, началникът на МП "Пристанище Бургас център" не е имал материална компетентност да постановява друго такова, с което да изменя размера на вече определените задължения. Според съда след влизане в сила на решение № 3407/6.06.2012 г. единствената правно допустима възможност за издателя му да го изменя е при хипотезата на чл. 91 АПК, а в случая то не е било оспорено по административен ред. Изложил е съображения, че не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл. 99 АПК, в която хипотеза обаче би бил компетентен друг орган - началникът на митница Бургас. Съдът е приел, че оспореното решение не е издадено по реда и при наличие на предпоставките по чл. 84 или 84а ЗМ. В заключение е посочил, че решението е постановено при пълна липса на законови предпоставки за това, тъй като административният орган е преразгледал собствения си стабилен административен акт и е постановил нов такъв с идентични предмет и адресат, с който да преуредени правните последици от влязлото в сила първоначално решение. Обосновал е извод, че оспореният административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Обжалваното съдебно решение е неправилно. С оспореното решение № 5976/4.10.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас - Център" е извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99 и е определен нов размер на възникналото митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 и на дължимия ДДС на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 3407/6.06.2012 г. на основание чл. 99 АПК, тъй като с последното са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с оспореното второ решение е извършено претарифиране и като последица от него са определени съответен размер на възникналото митническо и данъчно задължение. Предметът на произнасяне по двете решения не е идентичен - първото касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, подадена от ответника в настоящото производство, а с второто предвид резултатите от митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 99 99, различен от декларирания от вносителя такъв по КН 2710 19 71 и възприет в първото решение на началника на МП. Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04. 2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс (ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 до чл. 84м вкл. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са уредени в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай от данните по делото се установява, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, която митническите органи могат извършат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/2000 г., т. 21). Затова е необходимо да се разграничат двата процеса: повторна проверка на декларацията и последващ контрол, което не е направено от административния съд. В случая митническият орган е насочил действията си към изясняване съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в гр. Русе. От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗМ следва, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двете процедури могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а ЗМ. С издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение № 5976/4.10.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и на данъчно задължение по чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на съдебен контрол. В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1 ЗМ, а не процедурата по чл. 91 АПК или тази по чл. 99 и сл. АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като е обсъждал наличието на предпоставките по чл. 99 АПК, а е игнорирал процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, не е направил разграничение между тях и неправилно е приел, че доказателствата по делото изключват приложимостта им. С оглед изложеното изводът на съда за нищожност на оспорения пред него акт поради липса на компетентност на издалия го административен орган е незаконосъобразен и необоснован. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи относно неговата законосъобразност въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК. По делото се спори относно правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Вносителят е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, а митническият орган с оглед приетото от него преобладаване на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, е определил същия в код 2707 99 99. Ответното дружество сочи, че продуктът в митническата декларация е класиран в код 2710 19 71 предвид произхода му на нефтено масло, както и поради обстоятелството, че до този момент всички продукти с такъв произход и идентичен химичен състав са класирани в тази подпозиция, а възражения от страна на митническата администрация не са правени. Позовава се на писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, съгласно което до 4.0.4.2013 г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. След обсъждане на заключенията на приетите по делото основна и допълнителна химически експертизи, правилно съдът е приел, че митническият орган не е доказал обстоятелството, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. По делото е установено, че според физико-химичните показатели продуктът е с нефтен произход, представлява тежко масло - мазут, смес от въглеводороди, получено при първично преработване на нефт и няма характеристиките на каменовъглени катрани. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. МЛЕ - Русе сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди - 60,3%. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В случая следва да се съобрази тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди. Този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, поради което резултатът на МЛЕ не е коректен. При него не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице продуктът като смес от въглеводороди отговаря само на едно от кумулативно предвидените четири изисквания (за дестилация), въведени в обяснителните бележки на КН за подпозиция 2707 99 99, поради което не може да се приеме съответствие по този код. Изводът на съда за недоказаност на констатацията на митническия орган, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, е обоснован и законосъобразен. Настоящият състав споделя изложените от административния съд съображения във връзка с представеното по делото предложение на генералния секретар на Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз за приемане на регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Съгласно обяснителния меморандум към предложението неговата цел е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99. Съгласно бележка 2 към глава 27 на меморандума "масла, в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Масла, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, се класират от април 2013 г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1,7%. Според обяснителния меморандум техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99, изменени през април 2013 г., за да уточнят обхвата на продуктите, покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27. След анализ на заключението на предложителя и като е съобразил приемането на регламента на 19.05.2015 г., съдът е възприел това като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си, че до 4.04.2013 г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се определят в позиция 2710. Доколкото конкретният внос е извършен през 2012 г., продуктът подлежи на класиране в този код предвид химическите му характеристики и неговия произход. Страните не спорят, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД в продължение на години е внасял продукти с аналогични на процесния такъв характеристики, които е класирал в код 2710 19 71. Независимо от изложените допълнителни аргументи, в случая от съществено значение е обстоятелството, че митническият орган не е установил безспорно, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, което обуславя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт. Ето защо, след отмяната на обжалваното решение, следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение