Решение № 3423 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ибрахим срещу решение 442 от 28.09.2023г. по административно дело 452/2023 г. на Административен съд Плевен, в частта, с която съдът отхвърля предявения от А. Ибрахим иск за разликата от сумата 8 520 лв. до пълния предявен размер от 10 200 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 8 520 лв., считано от 27.04.2023г. до окончателното ѝ изплащане. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер 10 200 лв. ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Алтернативно прави възражение за прекомерност на поисканите от ответната страна разноски по делото. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Областна дирекция Земеделие гр. Плевен, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, а оспореното решение да остави в сила. Прави възражение за прекомерност на поискания от касатора адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с иска от лице, имащо правен интерес, а разгледано по същество е правилно. Предмет на производство пред първоинстанционния съд е предявеният от Ибрахим иск за обезщетение за времето, през което е била незаконно уволнена, ведно със законната лихва с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). По делото е безспорно, че жалбодателката е заемала длъжност при ОД на ДФЗ - Плевен преди уволнението си и е имала качеството на държавен служител. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд е основал преценката си на приетите по делото писмени доказателства и е кредитирал заключението на съдебно-счетоводна експертиза, в което са използвани данните за основната заплата на А. Ибрахим към датата на признаване на уволнението ѝ за незаконно. В случая Ибрахим се е явила и е била възстановена на длъжност Началник Общинска служба по земеделие Левски и ИРМ Белене, считано от 11.05.2023г., с размер на основната заплата 1420 лева. Прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно с Решение 4493 от 27.04.2023г. по адм. дело 11685/2022 г. на Върховния административен съд , а заповедта за възстановяване на ищцата на заемана от нея преди това длъжност е от 09.05.2023г. - само дванадесет дена след това. Следователно релевантният размер на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно - 1420 лева, е определен със Заповед РД-05-01-7/09.05.2023г. за възстановяване на служителя на заеманата от него длъжност. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл, съгласно която държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 121 ал. 1 вр. чл. 104 ал. 1 ЗДСл следва да се установят елементите от фактическия състав, визиран в нормата на чл. 121 ал. 1 ЗДСл., които правилно съдът е приел, че са налице. Съдът правилно е обсъдил фактическата обстановка като относно начина на определяне на претендираното обезщетение, съгласно правилата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл се е позовал на изготвената в съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза. Нормата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл има предвид основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно и не е предвидено да бъде включено и индексиране на заплатите. Правилно административния съд е извел извод, че целта на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл е да се обезщетят вредите, които се търпят от конкретен служител от лишаването му от получаването преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и техният размер се свързва именно с размера на тези пропуснати от него доходи, които би получил при изпълнение на длъжността. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно като несъответно на материалния закон и неотносими към спора оценките от атестацията на Ибрахим, увеличенията на основните заплати на други служители в дирекцията и принципната възможност на работодателя да увеличи възнаграждението при съответната атестационна оценка, което в закона не е посочено като задължение. Законът обвързва размера на обезщетението единствено с основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата, и всички други фактори и обстоятелства, релевирани с исковата молба и хода по същество, не са относими към определянето на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. Решението е обосновано съдът, въз основа на правилно установената от доказателствата фактическа обстановка аргументирано е изложил законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, изготвил отговор на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение