Решение № 9868 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2013 г.

Решение № 9868 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Белвю - Златни пясъци" ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, район "Приморски", к. к. "Златни пясъци", м. "Баба Алино", хотел "Белвю", срещу решение № 2666 от 31.10.2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № МД-РА-004 от 21.03.2012 г. на орган по приходите в община Варна за определени задължения за такса за битови отпадъци за 2007 г. и 2008 г.

Касационният жалбоподател - "Белвю - Златни пясъци" ООД (Белвю), счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че в издаден от самата община - район "Приморски" документ е посочено, че имотът попада в зона с неорганизирано сметоизвозване, а и този статут на имота е потвърден с акт за прихващане и възстановяване № 030601212377. Съдът не отчел, че по делото не са представени каквито и да било доказателства досежно предоставянето от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Задължение на общината е да докаже действителното престиране на услугата. Счита, че заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) следва да се разглежда не толкова като официален документ, а като документ, изгоден на издателя. От тази гледна точка заповедите имат единствено формална доказателствена сила, която се отнася единствено до авторството на писменото изявление, но не и до неговото съдържание - scriptum pro scribente nihil probed sed contra scribentem. Сочи, че в нарушение на чл. 62, изречение второ във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата е определена като сума в общ размер, без да е посочен отделно размера на всяко задължение, което е нарушение на изискването за форма и съдържание на акта. Липсата на мотиви за отделните видове задължения твърди, че го лишава от възможност за ефективна защита, както и лишава съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност. Сочи, че не дължи и лихва за забава за 2007 г. и 2008 г., тъй като задължение на общината е да определи размера на таксата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което отмени ревизионен акт № МД-РА-004 от 21.03.2012 г. досежно задълженията за 2007 г. и 2008 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - кмета на община Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено въз основа на релевантните за правния спор факти и относимата материалноправна уредба. Обоснован е изводът за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Съдът обсъдил наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства правилно приел за установено предоставянето от общината на услугата в район "Приморски", включително кв. Виница и к. к. "Златни пясъци", където се намират имотите на дружеството. Неоснователно, с оглед на дължимостта на задължението, е и твърдението за недължимост на лихви за забава.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Белвю - Златни пясъци" ООД е собственик на недвижими имоти - земя и сгради, находящи се в гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", м. "Баба Алино", представляващи урегулиран поземлен имот II-6400 (неясно по кой план), имот № 1, и имот с № 006400 в м. "Баба Алино", имот № 2.

1. Имот № 2 бил придобит чрез покупко-продажба от Национално управление по горите и в договора имотът е идентифициран с № 006400, м. "Баба Алино", землището на кв. Виница, съгласно скица № Ф-00278 от 28.01.2004 г. на общинска служба "Земеделие и гори", гр. Варна, ЕНАТТЕ 99022, община Варна, находящ се в отдел 152, част от подотдел "о", "9" в териториалния обхват на дейност на Държавно лесничейство, гр. Варна, при граници и съседи: имот № 060006 - лесопарк на община Варна; № 472001 - залесена горска територия на Държавно лесничейство, гр. Варна; № 000512 - горски път на Държавно лесничейство, гр. Варна; № 000473 - лесопарк на Държавно лесничейство, гр. Варна.

1. За имотите дружеството подало декларации по чл. 17 (отм.) ЗМДТ с посочена отчетна стойност за 2007 г. и 2008 г. за имот № 1 - 2 967 316, 31 лв. и за имот № 2 - 42 357,10 лв.

1. На 19.09.2006 г. началник сектор "Контролна дейност" в район "Приморски", община Варна, издал служебна бележка, изх. № КД-94Е-31, в която посочил, че поземлен имот № 0060400, находящ се в местността "Баба Алино", в землището на кв. "Виница", х-л "Белвю" "попада в зона с неорганизирано сметоизвозване, тоест трябва да се заплати минимална такса смет, съгл. чл. 71 ЗМДТ."

1. На 26.10.2006 г. кметът на община Варна, със заповед № 3448, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил границите, в които през 2007 г. община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За район "Приморски" са включени и кв. Виница, и курортен комплекс "Златни пясъци" при честота на извозване два пъти седмично и контейнери по 4 куб. м.

1. На 24.01.2007 г. общински съвет Варна, с решение № 4647-4 по протокол 50, определил за 2007 г.:

а) такса битови отпадъци върху отчетната стойност на нежилищните имоти на предприятията и върху данъчна оценка на нежилищните имоти на гражданите в размер на 2,89 на хиляда, както следва за:

сметосъбиране и сметоизвозване - 1,61 на хиляда;

обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,47 на хиляда;

поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 0,81 на хиляда;

б) такса битови отпадъци за нежилищни имоти в зависимост от вида и броя на декларираните към 30 ноември на предходната година съдове в размер на 15 лв. за 1 куб. м. некомпактирани битови отпадъци при честота на извозване съгласно заповед № 3448 от 26.10.2006 г. на кмета на общината.

1. На 30.10.2007 г. кметът на община Варна, със заповед № 3783, издадена фактически на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил границите, в които през 2008 г. община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За район "Приморски" са включени и кв. Виница, и к. к. "Златни пясъци" при честота на извозване два пъти седмично за контейнери от 4 куб. м. и ежедневно за контейнери от 1, 1 куб. м.

1. На 14.12.2007 г. общински съвет Варна, с решение № 112-6 по протокол 3, определил за 2008 г.:

а) такса за битови отпадъци върху отчетната стойност на нежилищните имоти на предприятията и върху данъчна оценка на нежилищните имоти на гражданите в размер на 3,73 на хиляда, както следва за:

сметосъбиране и сметоизвозване - 2,10 на хиляда;

обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,55 на хиляда;

поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 1,08 на хиляда;

б) такса за битови отпадъци за нежилищни имоти в зависимост от вида и броя на декларираните към 30 ноември на предходната година съдове в размер на 18 лв. за 1 куб. м. некомпактирани битови отпадъци при честота на извозване съгласно заповед № 3783 от 30.10.2007 г. на кмета на общината.

1. За 2007 г. Белвю платил такса битови отпадъци на две вноски, в размер на по 1 202,57 лв., съответно на 14.05.2007 г. и на 2.07.2007 г.

1. За 2008 г. Белвю платил такса битови отпадъци 3 379,95 лв. съответно на 10.12.2008 г. - 500,00 лв.; на 28.12.2008 г. - 35,22 лв. и 2 672,66 лв. и на 15.01.2009 г. - 172,07 лв.

1. На 30.11.2011 г. със заповед № ЛД-Р-033 на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) била назначена ревизия на Белвю за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. за различни задължения, в т.ч. такса за битови отпадъци.

1. На 16.01.2012 г. кметът на район "Приморски", в писмо изх. № КД-02004, адресирано до дирекция "Местни данъци", отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" посочил, че урегулиран поземлен имот II-6400, находящ се в м. "Баба Алино", гр. Варна, през периода 2006 г. - 2011 г. попада в границите на организираното сметоизвозване, съгласно заповедите на кмета на община Варна.

1. С ревизионен акт № ЛД-РА-004 от 21.03.2012 г. на Белвю били определени за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. такса битови отпадъци в размер на 16 861,72 лв. и лихви за просрочие - 9 328,54 лв. Ревизиращият орган приел, че имотите на дружеството попадат в границите на районите, за които със заповеди на кмета на община Варна е организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а с протокол на общинския съвет са определени размерите на таксата.

1. Белвю оспорило ревизионния акт пред кмета на община Варна, който с решение № 1967 от 28.05.2012 г. отменил ревизионния акт в частта досежно лихвите за такса битови отпадъци за размера над 6 700,01 лв. и потвърдил акта в останалата част за определените задължения за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г.

1. Белвю оспорило ревизионния акт пред съда в частта за определените задължения за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2008 г.

Въз основа на така установените факти и релевантна нормативна уредба съдът приел, че между страните няма спор относно притежаваните от Белвю имоти, тяхната отчетна стойност и приетия от общински съвет Варна начин и размер на определяне на таксата за битови отпадъци. Приел, че основният спорен по делото въпрос е попадат ли имотите на дружеството в зона на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, определени със заповедите на кмета за 2007 г. и 2008 г. Приел, че в удостоверяващите собствеността актове имотите на дружеството били посочени в м. "Баба Алино", к.к. "Златни пясъци" за имот № 1, и м. "Баба Алино", землището на кв. Виница, за имот № 2. Приел, че кв. Виница и к. к. "Златни пясъци" са включени и в двете заповеди на кмета, поради което и в двете хипотези (по посочения в декларацията по чл. 17 ЗМДТ и по посочения в договора за покупко-продажба адрес на имотите на дружеството) имотите попадат в границите на организираното от общината сметоизвозване. Приел, че в хода на съдебното производство Белвю не оборил писмото на кмета на район "Приморски", което представлява официален документ, който удостоверява попадането на процесните имоти в границите на организираното сметоизвозване. Приел, че след като имотите попадат в тези граници то за тях се дължи такса битови отпадъци в пълен размер. Приел, че размера на таксата е определен правилно. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част за такса за битови отпадъци за 2007 г. и 2008 г. и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факта и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно фактическите изводи на съда, правната квалификация на фактите и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Фактите по делото, мотивите на съда и доводите на касатора налагат преди съда да се произнесе по касационните основания да посочи следното:

Таксата за битови отпадъци не е данък и този факт е ноторен. Това означава, че таксата не се дължи единствено поради факта на правна връзка между задължения субект и разположен на територията на съответната община имот. Таксата за битови отпадъци е публично задължение, което задължените субекти дължат затова, защото и тогава, когато общината им престира услуга. Под общото наименование такса за битови отпадъци законодателят е обединил четири различни по вид услуги, свързани с битовите отпадъци - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Всяка от тези четири услуги има свой собствен предмет и цел и именно поради това законодателят изрично е посочил в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, че таксата се определя за всяка дейност като е определил и необходимите за тази дейност разходи. Тъй като услугите са различни и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно (винаги в пакет) право на кмета на общината - чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности различни са условията, при които се счита, че не се престират.

Така услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Не личните, частни потребности сами за себе си, а личните потребности като неразривна част на общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване и на депа за обезвреждане. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии и депа, т.е. за поддържането на определен стандарт на чистота на общото съжителство. Поради това законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение и на депа за обезвреждане в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Условията, които законът определя като правопораждащи за задължението за такса за тези услуги, е имотите на задължените лица да са разположени на териториите, на които общината престира услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и общината да ползва и поддържа депо или съоръжение за обезвреждане.

Другите две услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, удовлетворяват потребността от освобождаване от битови отпадъци на конкретния правен субект. Именно поради това законодателят е създал възможност правният субект да декларира предварително, че няма да ползва услугата - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, или да определи предварително обема, в който и честотата, с която ще ползва услугата. Тогава, когато имота на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, за да е налице задължение за таксата трябва услугата да му бъде предоставена.

Кога услугата се счита предоставена?

За да възникване задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, не е достатъчно общинският съвет да приеме решение за размера на таксата, а кметът на общината да издаде заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Това са необходимите нормативни предпоставки за предоставяне на услугата. Необходимо е общината и фактически да е предоставила услугата сметосъбиране и сметоизвозване на конкретния правен субект по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. А това се доказва конкретно като тежестта на доказване е на органа с оглед чл. 170, ал. 1 АПК.

Как се съотнася изложеното към фактите по делото?

Безспорно общинският съвет и кмета на общината приели необходимите актове за определяне на размера и за предоставяне на услугите, свързани с битовите отпадъци за процесните 2007 г. и 2008 г. Това изисква на първо място да се установи попадат ли имотите на касатора в териториите, на които общината, по силата на заповедта на кмета, трябва да предоставя услугата. Във всички декларации по чл. 17 (отм.) ЗМДТ, които касаторът подал досежно двата имота, като местонахождение и на двата имота е посочен гр. Варна, м. "Баба Алино" като в някои от декларациите е посочено и к. к. "Златни пясъци". Следва да се посочи, че в утвърдения от министъра на финансите образец на декларация по чл. 17 (отм.) ЗМДТ съществува изискване за посочване на данни за устройствения статус на имота - по кадастрална карта и по устройствен план. Касаторът не сметнал за необходимо да попълни коректно тази част от декларацията си. Този факт обаче не освобождава органа по приходите (щом е приел декларацията) при определяне на задължението за такса битови отпадъци, ако има неяснота относно точното местонахождение на имота, да извърши справка по кадастралната карта, по устройствените планове или по картата на възстановената собственост.

В случая органът ясно посочил в акта си, че имотите на касатора се намират в к. к. "Златни пясъци", м. "Баба Алино", и изобщо не е приемал, че имотите (или единия от тях) се намират някъде другаде, още по-малко в землището на кв. "Виница".

Съдът, видно от мотивите приел, с оглед на посоченото в договора за покупко-продажба на имот № 2 (виж по-горе т. 2), че няма значение къде се намират имотите на касатора, тъй като и кв. Виница, и к. к. "Златни пясъци" са включени в заповедта на кмета. Този извод на съда е неправилен. От това какво пише в акта, с който се придобива един имот, не може да се прави автоматично извод за това попада ли той в обхвата на предоставяне на услугата, тъй като зависи как кметът е решил да определи границите на териториите, на които общината ще предоставя услугите - дали ще използва устройствени или административно-териториални критерии или и други, добили гражданственост критерии, и дали е налице съвпадение на границите по различните критерии. Видно от заповеди № 3448 и № 3783 кметът определил границите на териториите като използвал улица, квартал, местност, курортен комплекс, вилна зона, ваканционен клуб. Улица, квартал, курортен комплекс, вилна зона са устройствени понятия, някои с легални дефиниции в Закона за устройство на територията - чл. 70, ал. 1, § 5, т. 10 ЗУТ, но всички с устройствени изисквания и с ясно определени граници, но те също така са и административни понятия с оглед на възможността да бъдат наименувани от общинския съвет - чл. 21, ал. 1, т. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), и обособени (за кварталите, курортните комплекси) по т. 11 от същия чрез устройствени планове. Такава възможност, за изработване на подробен устройствен план, съществува и за определена местност, която е исторически обособила се територия с някакви физически делители, т.е. тя също е с ясно определени граници, ако за нея е изработен подробен устройствен план.

Без да отчете горното, съдът приел, че посоченото в акта за придобиване на имот № 2 "землището на кв. Виница" е идентично с кв. "Виница", както и че е без значение къде точно се намират имотите. Землище, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България е извънселищната територия на населеното място като населеното място има и селищна територия, определена със строителните му граници. А по силата на § 5, т. 6 ЗУТ територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), без да се включва землището. Към горната законова регламентация следва да се добави и факта, че в чл. 62 - 71 ЗМДТ законодателят не е конкретизирал кое от определенията има предвид. Посочил е само, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място - чл. 66, ал. 1. Но в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък законодателят изрично посочил, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. С оглед на това и по аргумент от имотите, изключени от данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и 3 ЗМДТ, е видно, че водещо за законодателя по Закона за местните данъци и такси е урбанизирания характер на имотите. Следователно по принцип би могло да се дължи такса и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, но тези територии и имоти трябва да са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

При това законодателно решение и при този начин на определяне на районите, в които община Варна престира услугата, няма основание да се счита, че в заповедта на кмета са включени землищата на населените места и селищните образования. Противното, при липса на уточнение за урбанизирания характер на имотите, разположени в землищата би значело и собствениците на поземлени имоти по картата на възстановената собственост, разположени в землището на населеното място да дължат такса за битови отпадъци, нещо, което и ответникът не твърди. Наред с това в конкретния случай посоченото в акта за придобиване (2006 г.) на имот № 2 - землището на кв. Виница, е нонсенс, защото землище има населеното място, селищното образование, района. Кварталът няма землище. В случая видно това е реминисценция от предходния административно-устройствен статус на кв. Виница - с. Виница, когато безспорно е имал землище. С присъединяването (или сливането) на с. Виница към гр. Варна землището на с. Виница е станало част от землището на гр. Варна. Заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не визира землището на гр. Варна. Следователно, ако се приеме за верен извода на съда, че имот № 2 на касатора се намира в землището на кв. Виница, т.е. в землището на гр. Варна, то досежно този имот общината не е престирала услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

Видно от изложеното съдът направил неправилни фактически изводи относно определения от него основен въпрос по делото. Нито фактите по делото, нито нормативната уредба позволяват да се приеме, че имотите на касатора не са разположени в к. к. "Златни пясъци".

Второ. Доколкото имотите на касатора се намират в к. к. "Златни пясъци" и комплексът е включен в границите на районите, за които общината през 2007 г. и 2008 г. заявила, че ще престира услугата сметосъбиране и сметоизвозване, то нейно е било задължението да докаже фактическото престиране на услугата. По делото няма нито едно годно да установи релевантния факт доказателство - нито договори с предмет за сметосъбиране и сметоизвозване, нито протоколи за извършена и приета работа, нито каквото и да било друго доказателство. Издадената от кмета на район "Приморско" служебна бележка (виж по-горе т. 12) не е доказателство, което, както приел съда, доказва автоматично и престирането на услугата. Тази бележка безспорно представлява официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице - кмета на района, в кръга на службата му, тъй като кметът на район "Приморско", т.е. на град с районно деление по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТ, от една страна има компетентност по устройството на територията (чл. 5, ал. 5 и 6 ЗУТ), а от друга отговаря за поддържането на адресната регистрация и определя адресите на територията на района, на които може да се извършва адресна регистрация (чл. 46, т. 6 ЗМСМА във вр. с чл. 89, ал. 5 Закона за гражданската регистрация). Следователно действително той е органът, който след справка в съответните регистри може да удостовери принадлежността на съответния имот към територията, на която по силата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, общината предоставя услуги, за които се дължи такса битови отпадъци.

Въпросът е, че с тази служебна бележка кметът на район "Приморски" не доказва фактическото престиране на услугата. Служебната бележка не е дори индиция за доказателство, с което да се установи реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване. А в случая, с оглед на изложеното по-горе, спорът не е къде попада имота, а престирана ли е фактически услугата.

Този въпрос - фактически престирала ли е общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване през 2007 г. и 2008 г., по делото е останал неизяснен. Съдът дал неправилна правна квалификация на фактите по делото и въз основа на това направил неправилни правни изводи за техните последици. Това довело до постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка като съдът не изпълнил и задължението си да укаже на страните, в частност на административния орган, че за обстоятелства от съществено значение за решаване на делото не сочи доказателства, с което нарушил съдопроизводствените правила. Това нарушение в случая е съществено, тъй като може да се отрази на правилността на решението.

Видно от гореизложеното релевираните от касатора отменителни основания са основателни. Съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част за определените задължения за такса за битови отпадъци за 2007 г. и 2008 г. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, при което да се установи престирала ли е реално през 2007 г. и 2008 г. община Варна услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

По искането на касатора за разноски, с оглед на отмяната на съдебното решение и съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК ще се произнесе съдът при повторното разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд