Решение № 14644 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2010 г.

Решение № 14644 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мирко Илиев Мирев от гр. Търговище чрез пълномощник - адв. Игнатов, против решение № 9 от 04.02.2010 г., постановено по административно дело № 128 по описа за 2009 г. на Административен съд гр. Търговище, с развити доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът по иска - Община Търговище в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради която е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Търговище е било образувано въз основа на предявен от Мирко Илиев Мирев от гр. Търговище иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Община Търговище за присъждане на обезщетение в размер на 54 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди и 2 900 лева неимуществени такива за изживян стрес, преживени болки и страдания - следствие пътно транспортно произшествие станало в град Търговище - попадане в дупка на уличното платно. Претендират се и лихви за забава върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им изплащане и всички разноски по делото. Твърди се, че Община - Търговище е виновна за нанесените вреди върху автомобила, както и сочените неимуществени вреди, поради това че като собственик на пътя е била длъжна да го поддържа състояние, задължение част от административната дейност на общината. С решението си съдът е отхвърлил иска като неоснователен, приемайки, че неизпълнението на законовото задължение за поддръжка на пътищата- е задължение на собственик на вещ, а не административна дейност по смисъла на чл. 203 и следв. АПК. Решението е правилно и законосъобразно. Както неведнъж ВАС е имал възможността да посочи в свои актове-общините отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица. В случая следва да се прави разграничение между отговорността на държавата и общините по чл. 203 АПК, респ. ЗОДОВ и института на "непозволеното увреждане", уреден в чл. 45 и сл. ЗЗД. Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл. 203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничи отговорността на държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на общините в различните хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. този акт, действие или бездействие да са постановени при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. актът, действието или бездействието да са били отменени по съответния ред; 4. да е налице реална вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 5. да се установи причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ са употребени термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки акт на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие" също липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции - то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме, че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическото лице, което е било длъжно да от ремонтира дупката, в която е попаднал Мирев. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което отграничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си за своевременната поправка/ремонт на дупката или обозначаването й като препятствие, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, тъй като то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на общината по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения от ищеца иск както правилно е приел първоинстанционния съд, тъй като не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за неправилно поддържане на улиците и конкретно на пред блоковото пространство -улица "Лилия"в Община - Търговище, вследствие на което е станал инцидент и ищецът е претърпял злополука. Вредите за нея са настъпили от една страна поради непоставяне на съответното обозначение, от друга - поради несвоевременното извършване на ремонт и от трета - поради непредпазливостта му. На основание изложеното Върховният административен съд - трето отделение,