Решение № 362 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2009 г.

Решение № 362 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 2* постановено на 9.04.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 78 от 18.03.2008 г. по в. гр. дело № 2680/2007 г. по описа на Софийския градски съд, IV-Д гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 16.09.2005 г. по гр. дело № 6989/1999 г. на Софийския районен съд, 53-ти състав за отхвърляне претенцията на С. Г. Т., предявена по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за възлагане на апартамент № 15 в гр. С. на ул. "Т" № 10, бл. 210, вх. В, ет. 1, състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, коридор с площ от 41.61 кв. м. Недоволна от въззивното решение в обжалваната му част е касаторката С. Г. Т., представлявана от адвокат А от Софийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка, допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано при неспазване на чл. 188, ал. 1, чл. 205 и чл. 208 ГПК. От ответницата по касация И. П. А. от гр. С. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител адвокат Д от САК поддържа оспорването. Ответницата по касация Е. Т. М. от гр. С. взема становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че решението, с което процесният апартамент е допуснат между тримата съделители е наследствено правоприемство от Т. и П. М., при което С. Г. Т. с квота 1/12 ид. ч. като наследник на съпруга си Т. М. Т., е един от наследниците по закон на двамата бивши собственици, но доказателства, че към смъртта на последния е живяла в жилището, не са събрани, а при липсата на тази предпоставка за основателност на претенцията за възлагане не са изложени мотиви налице ли са и останалите кумулативни предпоставки на чл. 288, ал. 3 ГПК, поради което делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан съгласно чл. 288, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон. Към момента на постановяване на решението на въззивния съд е била в сила разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) със следната редакция "Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари". С ЗИДГПК приложното поле на възлагането по реда на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) като способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба значително е ограничено. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от друга страна с изисквания, на които следва да отговаря самия съделител. Делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето да е живяло с наследодателя. Граматичното и логичното тълкуване на правната норма налага извода, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Следователно, правото на изкупуване по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) към този момент е принадлежало единствено на наследник, който е живял с наследодателя при откриване на наследството и не е притежавал друго такова (жилище). Според представената декларация от 7.11.2005 г. и 3.12.2007 г. С. Г. Т. не притежава друг недвижим имот освен процесния. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени изцяло. При посочените фактически данни настоящата инстанция приема, че претенцията на С. Г. Т., предявена на основание чл. 288, ал. 3 ГПК е основателна и доказана, поради което процесният апартамент следва да й се възложи в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК на средна пазарна цена от 87 500 лева, според заключението на изслушаната експертиза от 7.02.2008 г., приета от въззивния съд. За уравнение на дяловете съобразно квотите по влязлото в сила решение за допускане на делбата С. Г. Т. следва да бъде осъдена да заплати на И. П. А. сумата 43 750 лева, а на Е. Т. М. сумата 36 458,30 лева със законната лихва от влизане на решението в сила. При този изход на спора С. Г. Т. следва да заплати държавна такса по сметка на Върховен касационен съд сумата 291, 67 лева, Е. Т. М. сумата 1 458,30 лева, а И. П. А. сумата 1 751 лева. На С. Г. Т. се следват направени разноски по делото за всички инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК: Е. Т. М. в размер на сумата 272,20 лева, а И. П. А. сумата 326,64 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение