Решение № 9055 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2009 г.

Решение № 9055 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Образувано е по жалба, подадена от Мариела Недялкова Сиракова от гр. Свиленград, в качеството й на наследница на Сийка Стефанова, чрез пълномощника й адв. Топалова против решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България (МС на РБ), в частта, с която е отчужден за държавна нужда част от имот № 65677.472.003, в м. "Черменска ува", землището на Свиленград с площ на целия имот от 4, 567 кв. м, а на отчуждената част 2435 кв. м, частна собственост, като е определено обезщетение в размер на 1 737 лв. В жалбата са развити доводи за неправилно определяне на дължимото обезщетение, довело до занижен размер на същото, като се иска определяне на адекватна пазарна цена. Претендират се разноските по делото. Ответникът - Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Милошева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни- министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Белева, министърът на финансите, чрез юрисконсулт Цветанова, министърът на транспорта, чрез юрисконсулт Масларов и "Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез юрисконсулт Кочева оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, жалбоподателката е единствена наследница на Сийка Стефанова Стефанова, на която е възстановена собствеността върху процесния имот, по реда на ЗСПЗЗ, с решение № 02001 от 25.06.2000 г. на ПК гр. Свиленград, представляващ нива от 4.567 кв. м, пета категория, м. "Черменска ува", имот пл. № 472003 по плана за земеразделяне, при описани съседи. Към решението е приложена и скица на имота. За имота е проведена процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС. Същата е започнала по искане от 10.09.2008 г. и 08.10.2008 г. на Национална компания "Железопътна инфраструктура" до министерството на регионалното развитие и благоустройството за откриване на производство за принудително отчуждаване на имоти и части и от имоти - частна собственост за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив- Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост от 160 км) час". С решение № 687 от 25.08.2004 г. на МС на РБ обектът е определен като такъв с национално значение. Със заповед № РД-02-24-382 от 26.06.2006 г. на МРРБ са одобрени парцеларните планове за обекта, като заповедта е публикувана в ДВ, бр. 59/2006 г. С решение № КЗЗ-7 от 31.10.2006 г. на Министерството на земеделието и горите е променено предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. По доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите е прието процесното решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за реализиране на посочения обект, като от процесния имот са отчуждени 2435 кв. м. Оценката на отчуждения имот е възложена чрез сключване на договор за оценяване на 21.07.2008 г., като същата е изготвена с дата 30.07.2008 г. Видно от същата са проучени сделки за покупко-продажби в землището на Свиленград, за периода от юли 2007 до юли 2008 г., като са взети предвид 132 броя сделки, по които поне едната от страните е търговец, държавна институция или община, като осреднената цена от тях е 183.70 лв. за кв. м. Тъй като цената по сделките варира в твърде широки граници - от 50 лв. до 1600 лв., е прието че обезщетението следва да бъде определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Определена е цена като за земеделска земя от 713 лв. на декар, съответно обезщетението за отчуждената част от имота е определено на 1737 лв. За изясняване на спора по същество по делото бе допусната и приета съдебно- техническа експертиза. Вещото лице е изследвало сделките по три нотариални акта, условията по които отговарят на изискванията на § 1а от ДР на ЗДС и е предложило цена за кв. м в размер на 6.57 лв., съответно за отчуждената площ от 2 435 кв. м е дало цена от 15 998 лв. Заключението не е оспорено от страните. При така установеното, съдът приема, че жалбата е основателна, като обезщетението следва да се увеличи до посочения в експертизата размер от 15998 лв., тъй като определенията от МС на РБ размер на обезщетение е незаконосъобразно определен и не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и §1а от ПЗР на ЗДС. За да се осъществи отчуждаването на имота, следва да са налице основанията на чл. 32, ал. 1 от ЗДС- имотът, собственост на физически лица да е предназначен за задоволяване на държавни нужди и същите да не могат да се задоволят по друг начин, да е налице влязъл в сила подробен устройствен план и предварително равностойно парично обезщетение. В случая са налице първите предпоставки, като се спори само по отношение наличието на равностойно обезщетяване. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойно обезщетение по ал. 1 на същия е текст е това, което е определено в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на устройствения план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики и намиращи се в близост до отчуждавания имот. Легална дефиниция на понятието "равностойно обезщетение" е дадена в нормата на § 1а от ДР на ЗДС, като това е цената на имотите или частите от тях, определена по реда на този закон. Съответно е дефинирано и понятието "пазарна цена", която представлява осреднената цена от сделки с имоти, отговарящи кумулативно на посочените четири условия - сделките да са от вида на изброените, поне една от страните по тях да е търговец, да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони, по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за земеделските земи и по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите, за земи и гори, включени в горския фонд. Видно от приложената оценка, определена от МС на РБ, същата не отговаря на цитираните изисквания. Експертът е констатирал множество вписани сделки - 132, по които поне една от страните е търговец, като същите са такива от законово посочените и са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, но вместо да определи обезщетението по осреднената цена, административният орган е приложил наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Същата е приложима само когато липсват изповядани сделки, а в случая такива са налице, независимо от значителната разлика в цените на имотите по тях. При това положение следва да се приеме заключението на експертизата, по така наречения втори вариант, която е съобразена с посочените изискванията на чл. 32 от ЗДС и §1а от ДР на ЗДС. Заключението е изготвено на базата на сключени сделки за период от 12 месеца преди юли 2008 година, имотите са с подобни характеристики на отчуждения, намират се в близост до отчуждавания имот - същите са в едно землище, съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, поне една от страните е търговец и същите са вписани в службата по вписванията. Съответно са цитирани нотариалните актове, с които същите са изповядани. При тези доказателства и съгласно действащата към момента на издаване на решението нормативна уредба, съдът намира, че административният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон - порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, в частта относно определения размер на паричното обезщетение. Решението следва да бъде изменено, като се увеличи размера на обезщетението на 15 998 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК е основателно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, установени в размер на 900 лв. - 200 лв. внесен депозит на назначената съдебно-техническа експертиза и 700 лв. адвокатски хонорар, действително внесен, видно от договор за правна защита и съдействие. Същият не е завишен с оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV отделение