Решение № 9388 от 25.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Златков срещу Решение 1874 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело 12540 по описа за 2021 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът- директорът на Дирекция Социално подпомагане - Люлин, (ДСП Люлин), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Смолички, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Заповед ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от 14.12.2021 г. на директора на ДСП Люлин. От фактическа страна по делото е установено следното: С влязло в сила Решение 355506 от 07.03.2018 г. на СРС, непълнолетната Е. Димитрова (след извършено припознаване Е. Златкова ) е била настанена за отглеждане в ЦНСТ Паисий Хилендарски за срок до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, служещи като основание за изменение или прекратяване на така определената мярка за закрила. Майката на детето Б. Димитрова, е с издаден пожизнено ЕР на ТЕЛК, с водеща диагноза [заличен текст]. Майката ползва социална услуга [заличен текст] в гр. София. Последната няма обективна възможност да задоволява жизнените нужди на детето и да обезпечава нуждите му от жилище, храна, облекло, личен лекар. Въз основа на извършено припознаване на основание чл. 65, ал. 2 от Семейния кодекс от жалбоподателя Б. Златков, на детето Е. Димитрова е издадено ново удостоверение за раждане от 08.12.2021 г., в което за баща на детето е посочен Б. Златков. До посочената дата, детето е било с баща неизвестен . От 25.01.2020 г. непълнолетната Е. е била в бягство, като е била обявена от директора на ЦНСТ за общодържавно издирване. При опит да й бъде издадена лична карта на 09.12.2021 г. непълнолетната е задържана от полицейски органи на 05 РУ СДВР и е предадена на социален работник на ЦНСТ. Пред последния споделила, че й е бил правен тест за Ковид -19 и е заявила експресно издаване на нова лична карта, тъй като планирали пътуване извън страната с Б. Златков. Също така е заявила, че имат намерение да сключат граждански брак. Извършено е проучване в ОЗД Люлин, при което е констатирано, че майката на Е. е отрекла да е дала съгласие за припознаване на детето. На 09.12.2021 г. жалбоподателят се е явил в ДСП Люлин, като е представил удостоверение за раждане, в което е вписан като баща на детето и като неин родител е подал заявление мярката за закрила на детето да бъде прекратена, заявявайки, че директно ще подаде молба в СРС. Пояснил е, че е съжителствал с непълнолетната Е., като е обяснил, че личната карта й е била необходима, за да я запише в училище. През времето, през което непълнолетната се е намирала в бягство, същата е живяла и съжителствала с различни лица от мъжки пол. На 14.12.2021г. в ДСП Люлин е проведена мултидисциплинарна екипна среща по координационния механизъм, с представители на Софийска районна прокуратура, Столична община, СО Район Люлин , ЦНСТ Паисий Хилендарски , ДСП Люлин, ДСП Елин Пелин, ДСП Възраждане. Директорът на ЦНСТ Паисий Хилендарски е представил протоколи от проведени срещи с непълнолетната и с нейната майка на 13.12.2021 г. Информацията в същите свидетелства, че майката не е давала съгласие за припознаване на дъщеря й и не знае нищо по този въпрос. Е. първоначално била заявила, че Златков й е интимен приятел, но впоследствие и към настоящия момент отрича този факт. От извършените проучвания и установяване местонахождението на Евелина, социалните служители са констатирали, че последната съжителства и има контакт с възрастни мъже. С оглед на така настъпилите факти и обстоятелства е издадена процесната Заповед ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от 14.12.2021 г. на директора на ДСП Люлин, с която на основание чл. 33, ал. 1 и чл.2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), във връзка с чл. 29, ал. 1 т. 9 и чл. 30 ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), е наредено да се настани спешно Е. Златкова в Кризисен център (с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик) в гр. София. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Обжалваната Заповед ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от 14.12.2021 г. на директора на ДСП Люлин е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), във връзка с чл. 29, ал. 1 т. 9 и чл. 30 ал. 2 от ЗЗД. След като непълнолетната Е. Златкова е избягала от ЦНСТ Паисий Хилендарски , в който е била настанена по силата на съдебно решение, и установените обстоятелства относно рисковото й сексуално поведение, изразяващо се в желанието на момичето да общува с възрастни мъже, неподходящи за възрастта й, обосновано е прието, че за нея съществува риск да стане жертва на престъпление спрямо личността й или жертва на трафик. Това впечатление се подсилва от твърденията и на детето и на касатора да сключат граждански брак. В този смисъл извършеното от жалбоподателя припознаване спрямо Е. Димитрова по реда на Семейния кодекс, не е обстоятелство, поддържащо тезата му, а следва да се тълкува като нездрав интерес от негова страна спрямо едно непълнолетно дете, което е в разрез със законовите и морални норми, установени в страната. Макар Б. Златков да е извършил припознаване по реда на Семейния кодекс и да е вписан в удостоверението за раждане на детето като негов баща, от доказателствата по делото се установява, че макар и Е. Димитрова да го познава и да е живяла с него, двамата нямат трайно установена връзка, такава, каквато обичайно съществува и се изгражда между баща и дъщеря. Това е потвърдено от самия Златков пред първоинстанционния съд, като е заявил, че не му е известно местонахождението на детето и същият няма контакт с него. От приетия от съда социален доклад е видно, че по отношение на жалбоподателя Б. Златков, като лице, извършило припознаване на Е. Димитрова и вписан като неин баща в удостоверението й за раждане няма приключило проучване на родителския капацитет, което обосновано е прието от съда като обстоятелство, недоказващо способността му да оказва качествени и адекватни грижи като родител. Съдът правилно е възприел изводите на административния орган относно майката Е. Димитрова, която, предвид здравословното си състояние и установената диагноза, няма родителски капацитет и не може да полага грижи за детето, както и обективната невъзможност да възпитава и издържа дъщеря си. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, което е в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,