Решение № 6616 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2021 г.

Решение № 6616 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 839 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д. № 696/20 г. Административен съд – Хасково, е отхвърлил жалбата на ЕТ "ЧЗП - Г. С. ", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл. Хасково, представляван от Г. С., против акт за установяване на публично държавно вземане № 26/311/01159/3/-01/04/01 от 23.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", като е осъдил жалбоподателя да заплати на фонда разноски по делото в размер на 1 933, 11 лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от ЕТ ЧЗП - Г. С. ", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл. Хасково, представляван от Г. С., чрез пълномощника му адв. М. Г. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ДФ"Земеделие" – София чрез своя процесуален представител адв. В. Н. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на на ЕТ ЧЗП - Г. С. ", ЕИК[ЕИК], против акт за установяване на публично държавно вземане № 26/311/01159/3/-01/04/01 от 23.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 36 770, 46 лв. във връзка с неизпълнение на финансовите показатели на бизнес-плана и в съответствие с т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка свързана с издаването на оспорения акт за публично държавно вземане – сключването на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /ЕЗФСР/ във връзка с осъществяване на проект № 26/311/01159 от 28.05.2013 г. – "Изграждане на жилищна сграда с помещение за отдих, спорт и настаняване" в имот № 000219 по КВС, землище с. Долно Черковище, общ. Стамболово, по силата на който на едноличния търговец е изплатена субсидия в размер на 367 704, 58 лв., фактическите и правните основания на акта. Възпроизведени са и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, както и ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. На стр. 6 от решението са изложени мотиви защо съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. На стр. 7 в продължение е прието, че актът е издаден в предвидената писмена форма, притежава фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. След това – на стр. 7 и сл. от решението, административният съд е изложил своите мотиви защо приема, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са съответните разпоредби от Наредба № 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., съответно сключения договор, които пораждат задължения бизнес планът за разнообразяване на дейността да показва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а за СМР – 10 години. Посочени са аргументите на административния орган, защо приема, че в случая липсва изпълнение на изискванията на бизнес плана, която хипотеза поражда възникване на съответната отговорност за неизпълнение. 2. Посочените са основните възражение на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон – бизнес-планът е изготвен при подготовката на проекта и заложените в него показатели са прогнозни, респективно същият не е със задължителен характер; нормата на чл. 16 от цитираната Наредба 30/2008 г. пораждат задължения анализът на ревизираните периоди 2016 – 2018 години да бъде извършен на база налице ли е тенденция за повишаване за всяка следваща година, което е признак за устойчивост на проекта и неговата икономическа жизнеспособност, както и да бъде отчетено обстоятелството, че още от 2008 г. до към 2016-2017 г. е бил затруднен достъпът до обекта поради ремонт на пътя. 3. Изложени са подробни мотиви /стр. 8 – 9 от решението/ защо първоинстанционният съд намира направените възражения на жалбоподателя за неоснователни. 4. На самостоятелно място в решението /стр. 9, л. 97 от делото/ административният съд е дал обосновка защо приема за правилно определен размера на задължението. В тази насока са обсъдени разпоредби на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., както и на т. 30 от Правила за определяне размера на подлежащата за възстановяване финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. 5. На отделен ред на стр. 10 от решението са изложени мотиви защо първоинстанционният съд приема, че при издаването на оспорения акт не са нарушени принципите на предвидимост и последователност. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора ЕТ "ЧЗП - Г. С. " се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направените оплаквания от касационния жалбоподател са в следните две направления: 1. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при спазване на съответната процедура. Излагат се доводи, че редът по който е следвало да бъде издаден акт е този на чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не по реда на ДОПК. 2. Правят се оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че в случая е налице неизпълнение на поетите договорни задължения, като неоснователно са отхвърлени и възраженията, поради които се е стигнало до неизпълнение. 3. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция се представя ново писмени доказателство – Заповед № 01 – РД/1320 от 19.05.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" /л. 29 от настоящето дело/, според която при извършване на анализ на бизнес-плана на проектите по мярка 311 "Разнообразяване на неземеделска дейност" и мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" да се използва заетост на обектите, предлагащи места за настаняване на туристи не повече от 200 дни годишно. Във връзка с тази заповед се правят доводи, че тя е станала известна на жалбоподателя на по-късен етап при разглеждане на друго дело в Административен съд – Хасково. Поддържа се искане, че предвид на същата следва да се постави нова допълнителна задача на вещото лице, което да определи процента на неизпълнение съобразно посоченото в заповедта, поради което се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По така направените настоящата съдебна инстанция съобрази следното: оплаквания Наведените оплаквания на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно формата и реда на издаване на акта, не могат да бъдат споделени. Изложените доводи в касационната жалба се изграждат на база на съдебна практика на ВАС, която не се споделя от настоящия съдебен състав. Соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСEСИФ. Без администрацията да е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта, както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като идентификатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Щом не съществуват основанията по чл. 70, ал. 1, т. т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, е неприложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и липсват материалноправни пречки за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. В този смисъл е решение на настоящия състав № 5342 от 27.04.2021 г. по адм. д. № 12/2021 г. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че бизнес-планът има пожелателен, а не задължителен характер. Съгласно чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. При изготвянето и представянето на проекта лицето кандидат е запознато с условията, реда и правилата за ползване на финансовата помощ и изпълнение на одобрените проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности". Кандидатите сами изготвят бизнес плана и определят стойностите в него. Правилно в тази насока е акцентирано в първоинстанционното решение, че така изготвеният бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията съставлява основание за сключване на договора за субсидиране. Неизпълнението на договорно задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на Разплащателната агенция по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Размерът на подлежащите на възстановяване средства зависи от вида, степента и продължителността на неизпълнение /вж. чл. 46, ал. 2 от Наредбата/. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Определеният с АУПДВ размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ е в съответствие с т. 30 от Правилата. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Настоящата съдебна инстанция споделя и доводите на административния съд за неоснователност на възраженията на жалбоподателя относно причините, поради които заложените в плана показатели не са били достигнати. Правилно е акцентирано, че посочените обстоятелства не попадат в легалната дефиниция на фосмажорните обстоятелства, посочени в § 1, т. 27 от Наредба № 30/2008 г. Отделно от това те не са били и заявени пред административния орган по нормативно и договорно разписания ред. Отделно от това следва да бъде посочено, че тези същите обстоятелства са били налични и към момента на кандидатстването за подпомагането и сключването на договора, т. е. те не са нещо непредвидено. По отношение на новопредставеното писмено доказателство, съставляващо Заповед № 01 – РД/1320 от 19.05.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" и свързаните с това искания, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Нормата на чл. 219 АПК определя допускането на нови доказателства при касационното оспорване. Според алинея първа за установяване на касационните основания се допускат нови доказателства. Според алинея втора, не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. В касационната жалба на ЕТ "ЧЗП - Г. С. " не се навеждат касационни основания, конкретно свързани с начина на определяне на размера на задълженията на база на периода, през който се ползва недвижимия имот. Изложеното в съдебно заседание съставлява ново касационно основание, което е направено извън срока за подаване на касационна жалба. От друга страна от данните по делото не може да бъде направена връзка между въпросната заповед и начина на определяне на размера на задължението. По преписката липсват данни заповедта да е прилагана и при извършване на преценка на бизнес-плана при сключване на договора. В този смисъл същата се явява неотносима към спора и не следва да бъде обсъждана заедно с доводите и исканията, във връзка с нея. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ"Земеделие" – София разноски разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 959, 73 лв., съгласно представения на л. 205 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,