Решение № 2556 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) против решение 10939/05.07.2024 г., постановено по адм. д.5868/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че то е неправило поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и и да бъде постановено ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, включително претенциите за лихви и разноски. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Л. Н. С. оспорва касационната жалба по съображения в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседания. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 10939/05.07.2024 г., постановено по адм. д.5868/2024 г. по описа на АССГ е осъдена НАП да заплати на Л. Н. С. на основание чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение за периода от 20.07.2021 г. до 20.01.2022 г. в размер на 15192 лв., ведно с законната лихва за забава от 13.10.2022 г. до окончателното му изплащане и разноски в размер на 500 лв. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяна с влязло в сила на 13.10.2022 г. съдебно решение на Заповед 486/26.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на Л. С., считано от 20.07.2021 г.; липсата на реализирани от ищеца доходи от дейност по служебни и трудови правоотношения в период от шест месеца след уволнението (20.07.2021 г. до 20.01.2022 г.) и определеното със Заповед УЧР-17/12.10.2022 г. възнаграждение в размер на 2532 лв. Съдът е присъдил и дължимата законна лихва за забава върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., считано от влизане в сила на решението от 13.10.2021 г. до окончателното изплащане. Изложени са мотиви относно наличието на други заповеди на изпълнителния директор на НАП по отношение служебното положение на Л. С. и наличието на заплащане на обезщетения с посочено основание: отмяна на друга Заповед ЗЦУ-885/07.06.2021 г., което не препятства присъждане на обезщетение, възникнало от отмяна на Заповед 486/26.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно и обосновано е приел, че е сезиран с иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение, породено от отмяната като незаконосъобразна на Заповед 486/26.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на АССГ, които са изключително обстойни и задълбочени, обсъдени са всички доводи на страните, противно на твърденията за обратното в касационната жалба. Касационната жалба е подробна, но основно съдържа конкретни оплаквания, които на практика представляват наведени и пред първата инстанция доводи във връзка със сума в размер на 7813,80 лв., която е заплатена доброволно от НАП в полза на Л. С. и е определена от платеца като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл поради отмяна на Заповед ЗЦУ-885/07.06.2019 г. на изпълнителния директор на НАП за периода от 11.06.2019 г. 11.12.2019 г., изчислено при основна заплата в размер на 1447 лв. (едновременно с това са изплатени и 2635, 97 лв. за неизползван платен годишен отпуск). Правилно и обосновано АССГ е приел за установено, че тази Заповед ЗЦУ-885 от 07.06.2019 г. на изпълнителния директор на НАП на Л. Н. С. за наложено дисциплинарно наказание уволнение е отменена с решение 363/20.01.2021 г., постановено по адм.д.8743/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 8085/05.07.2021 г., постановено по адм.д. 2996/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Присъденото от първата инстанция обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е възникнало от отмяната на друга Заповед 486/26.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която поради неявяване на държавния служител да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта от 26.07.2021 г. е отменена с друго съдебно решение 7310/06.12.2021 г., постановено по адм.д. 8669/2021 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 8925/13.10.2022 г., постановено по адм.д. 1222/2022 г. по описа на Върховния административен съд. По делото е представено и решение 6395/05.11.2021 г., постановено по адм.д. 7765/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 7317/20.07.2022 г., постановено по адм.д. 2156/2022 г. по описа на Върховния административен съд. С това решение е отменена Заповед 4108/11.06.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на Л. С. поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение . Аргументите в касационната жалба относно връзката между описаните три съдебни производства, обусловеността на отделните три административни акта и техните правни последици не са относими към фактическото и правно основание за възникване на правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в която разпоредба са посочени точно относимите факти, а именно отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение и времето, през което не се заема държавна служба, но не повече от 6 месеца. Изискване за наличие на причинно следствена връзка между прекратяване на служебното правоотношение и оставане без работа , както се твърди в касационната жалба, не е въведено в цитираната разпоредба за разлика от сходната уредба по Кодекса на труда (КТ). Разликата между чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 225, ал. 1 от КТ е както във формулировката на разпоредбите, така и в заглавията на правните норми, а изразът останал без работа поради това уволнение липсва в ЗДСл. Нормата на чл.104, ал.1 ЗДСл предвижда, че държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. В непротиворечивата съдебна практика се приема, че обезщетението за имуществени вреди е определено със закон в презумиран размер, поради което не е необходимо да бъдат доказвани реалните вреди, претърпени от незаконосъобразния административен акт, респективно не е елемент от фактическия състав и наличието на причинно следствена връзка между увреждащия акт и настъпилите вреди. Определяне на имуществените вреди в друг размер, за друг период или на друго основание (напр. за лично заплатени от лицето осигуровки, който разход то не би направило, ако не е уволнено незаконосъобразно) е недопустимо именно поради визираната предварителна законодателна преценка относно размера на обезщетението за презумираните от незаконно уволнение имуществени вреди. По аргумент на противното е недопустимо да се доказва и липсата на реално претърпени вреди, респективно липса на причинно следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и липсата на доходи (оставане без работа) за държавния служител. Размерът на конкретното дължимо обезщетение зависи от основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно (или на неявяването му да заеме службата), както и от назначаването на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, но не и от обстоятелството, че и в по-ранен момент същия служител е бил с прекратено на друго основание служебно правоотношение (бил без работа според използваната в касационната жалба терминология). Въпросът относно законосъобразността на прекратяването на служебно правоотношение на държавен служител, по отношение на който към този момент е висящо съдебно производство по спор относно законосъобразността на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, е предмет на обсъждане във влязло в сила съдебно решение 7310/06.12.2021 г., постановено по адм.д. 8669/2021 г. по описа на АССГ. Съобразяването на принципа, че никой не е в положение да черпи права от своето собствено неправомерно поведение, също налага извод, че в конкретния случая не са налице основания за освобождаване на НАП от отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на Л. С., породено от съдебната отмяна на Заповед 486/26.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. В случая има две отменени по съдебен ред заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Л. С. на различни правни основания, издадени от изпълнителният директор на НАП на различни дати (11.06.2019 г. и 26.07.2021 г.), отдалечени на почти три години едина от друга, поради което доводите, че държавният служител има право само на едно обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не намира законово основание. Доброволно заплатената от НАП на Л. С. сума, за което е посочено, че е по повод съдебната отмяна на заповедта от 07.06.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение също не обуславя друг правен извод, защото не е възможно да бъде свързана като плащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по повод отмяната на заповед от 26.07.2021 г., респективно плащане на същото основание, на което е уважената от АССГ искова претенция в правилния размер, включително и относно присъдените лихви. Твърденията за неоснователно обогатяване не са съпроводени със съответните процесуални действия, а са формулирани само като аргументи за отмяна на обжалваното съдебно решение, но като такива не кореспондират с нито едно от основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Като е обосновал законосъобразни правни изводи, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, АССГ е постановил съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила при липса на наведените касационни основания за неговата отмяна и след служебната проверка за действителност, допустимост и съобразяване с материалния закон. По водене на делото ответникът в настоящото производство е направил разноски в размер на 500 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на НАП. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение