Решение № 6086 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14793/2018 г.

Решение № 6086 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14793/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Касаторът П. Б. от [населено място] чрез адв. Найденова моли да бъде отменено Решение № 1764/16.10.2018 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 283/2018 г., с което жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р - 02000217003364-091- 001/18.10.2017 г., потвърден с Решение № 8/09.01.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Б. при ЦУ на НАП, е отхвърлена и да се постанови друго, с което РА да се отмени. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП-Б., редовно уведомен не се явява и не представя становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата съдът е посочил, че органите по приходите правилно са приели, че за 2013 - 2015 година по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи, поради което са преминали към извършване на ревизия по особения ред. Приел е за недоказани твърденията на ревизираното лице, че през данъчните периоди е получавало парични суми от клиенти, които по тяхно нареждане е превеждало на трети лица (а в случая на "Албекс" ЕООД - върнало обратно). Изложени са подробни съображения в подкрепа на крайния извод на съда, че не е установявано точното предназначение на средствата, преведени му от "Албекс" ООД. Не са кредитирани писмените и гласни доказателства, че парите са били предадени обратно на дружеството. Поради посочените обстоятелства съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е частично правилно. Неоснователни са доводите за липсата на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Твърденията на ревизираното лице за предаване на суми на третите лица "Кар 1" ЕООД и "М груп" ООД не са подкрепени от доказателства – разписки, банкови преводи, договори и т. н. Също така твърденията не са потвърдени и в хода на насрещните проверки на "Кар 1" ЕООД и "М груп" ООД. Правилно е отбелязано също така, че обясненията относно получената сума от Д. Тверие са противоречиви – според едните сумата е била върната, според другите предадена на "М груп" ООД. Правилно в този случай е прието за обосновано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да обори констатациите на приходните органи по отношение получените суми от Ю. Я. и Д. Тверие. По отношение получените от "Албекс" ЕООД суми касационната инстанция съобрази следното: Представен е в ревизионното производство договор за правно обслужване от 15.12.2014 г. между дружеството "Албекс" ЕООД и адвоката – ревизирано лице, съгласно който последният се задължава да осъществява цялостно правно обслужване на дружеството срещу възнаграждение от 10 000 лв. Съгласно т. 4. 5 от същия договор адвокатът се задължава във възможно най - кратък срок да изтегли и съхрани постъпилите суми по банкови сметки /от клиента му/ и при нареждане да предостави същите на управителя на дружеството или да извърши плащане от името и за сметка на дружеството. Като основание за двата парични превода от "Албекс" ЕООД по специалната сметка на адвоката по чл. 39 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в размер на 100 000 лв. и 90 000 лв. е посочено "договор за правно обслужване и депозит". Общоприето "депозит" означава парични средства или ценни книжа, оставени на съхранение в кредитните учреждения и подлежащи на възстановяване на внеслото ги лице при предварително уговорени условия. В случая не става въпрос за кредитно учреждение, но сумата е внесена по специалната сметка на адвоката, сумите по която съгласно законовата презумпция на чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата не са част от имуществото на последния и не подлежат на запориране. Разсъжденията в мотивите на първоинстанционното решение относно многозначността на понятието "депозит" в определени контексти не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция, доколкото целят тълкуване на понятието извън контекста на конкретния казус и смисъла, посочен в обясненията на ревизираното лице и договора за правно обслужване. Следва също така да се посочи, че в какъвто и друг смисъл да е употребено понятието "депозит", то не може да се тълкува като "възнаграждение", "хонорар" или друго подобно лично имущество на адвоката, което подлежи на данъчно облагане. В ревизионното производство е представена разписка от 20.12.2015 г., съгласно която ревизираното лице е върнало на управителя на дружеството сумата от 180 200 лева, съставена на български език, подписана от Бояджиев, Умбрашко и свидетеля - адвокат Н. С. т. е. след като ревизираното лице си е удържало хонорар в размер на 9 800 лв. съгласно сключения договор. Съгласно чл. 39, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ по клиентската сметка могат да се превеждат суми за: извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката, както и други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента. Аргументите на приходните органи и първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за даване отчет на клиента не могат да бъдат споделени, доколкото разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗА не е предвидила някаква специална форма на доказване на това обстоятелство, което не е изследвано в ревизионното производство, а и касаят страните по договора и взаимоотношенията адвокат – клиент. Настоящият касационен състав не е съгласен и с доводите за задължението за водене на отделни партиди на клиентската сметка на адвоката, доколкото разпоредбата не дава яснота относно субекта, който следва да води тези партиди – дали това е банката, или касае счетоводното оформяне на подпартиди на счетоводна сметка, които да се водят от адвоката. Необосновано в случая е отхвърлена доказателствената сила на разписката за връщане на паричната сума обратно на "Албекс" ЕООД. Въвеждането на изискване за достоверна дата на разписката от страна на съда не намира законова опора, тенденциозно са интерпретирани свидетелските показания на адвокат Н. С., присъствал на връщането на сумата и подписал се като свидетел. Същият е потвърдил, че е присъствал на преброяването и предаването на процесната сума, съхранявана в металната каса на кантората, че е било неработен ден, че подписа на разписката е негов. Разписката като частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, съставлява доказателство, че изявленията са направени от лицата, които са я издали, същата не е оспорена по надлежния ред, поради което съдът е следвало да я обсъди във връзка т. е съвкупно с останалите доказателства по делото. Приходните органи и първоинстанционният съд отричат връщането на сумата обратно на дружеството, като в същото време оставят открити въпросите налице ли са претенции за връщане на сумата от страна на дружеството, в случай, че е недължимо платена, или ако е дължимо платена за извършена услуга – то за каква услуга се дължи възнаграждение в размер на 180 000 лв. Необосновано е игнорирано и заключението на вещото лице, което е установило, че преведените суми на 03.07.2015 г. и на 29.07.2015 г. са осчетоводени от дружеството "Албекс" ЕООД по с/ка 498 Други дебитори срещу кредитиране на с/ка 503 Разплащателна сметка. Впоследствие предадената на 20.12.2015 г. сума от 180200, 00 лв- е осчетоводена по дебита на с/ка 501 Каса срещу кредитиране на с/ка 498 Други дебитори. По сметка 609 Други разходи като разход са осчетоводени 9800, 00 лв., което е реално получената сума от адвоката съгласно уговореното в Договора за консултиране и правно обслужване от 15.12.2014 г. Икономическия характер на взетите операции са в смисъл, че получените по специалната адвокатска сметка суми принадлежат на наредителя "Албекс"ЕООД до размера от 180200, 00 лв. и не са доход на жалбоподателя. Съжденията в първоинстанционното решение относно доверието в банковата система предвид гарантираният праг на депозитите от държавата, схващането, че преведените от клиента суми би следвало да бъдат изтеглени наведнъж, а не на траншове, "съмнителния" механизъм на изтегляне и връщане на сумата, не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция, доколкото представляват лични мнения и оценки, които не следва да бъдат пренасяни или наложени като обективни опитни правила и стандарти на поведение в обществото. Решението като частично правилно следва да бъде отменено в гореописаната част и оставена в сила в останалата. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение