Решение № 10855 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2012 г.
ВАСVIII отделение17.07.2013 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2197/19.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1579/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ № 211004221/22.02.2011 г., издаден от Ваня Велкова Пенчева, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП град Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с Решение № 413/20.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "Химснаб България" АД, със седалище и адрес на управление: - гр. София, кв. "Илиенци", ул. "Складова база" № 1, в качеството на правоприемник на "Казанлъшка мелница" ЕООД, Ревизионен акт № 211004221/22.02.2011 г., издаден от Ваня Велкова Пенчева, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП град Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с Решение № 413/20.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на "Химснаб България" АД, със седалище и адрес на управление: - гр. София, кв. "Илиенци", ул. "Складова база" № 1, сумата от 24 725 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 10855 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Химснаб България" АД, със седалище и адрес на управление: - гр. София, кв. "Илиенци", ул. "Складова база" № 1, представлявано от Константин Василев Василев, в качеството на правоприемник на "Казанлъшка мелница" ЕООД, против решение № 2197/19.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1579/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ № 211004221/22.02.2011 г., издаден от Ваня Велкова Пенчева, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП град Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с Решение № 413/20.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители гл. юрк. Мирчева и юрк. Дамянова в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски и с оглед изхода на спора да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 211004221/22.02.2011 г., издаден от Ваня Велкова Пенчева, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП град Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с Решение № 413/20.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Химснаб България" АД, като правоприемник на "Казанлъшка мелница" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 569 753.05 лв. и лихви в размер на 1 208 857.36 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора от фактическа страна за установено съдът е приел, че за данъчен период м. 12.2009 г. ревизираното лице "Казанлъшка мелница" ЕООД, с правоприемник "Химснаб България" АД е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от "РС консулт" ЕООД и "РС трейд" ЕООД с предмет -слънчогледово и рапично масло и от "Бългериан милс" ЕООД с предмет -рафинирано слънчогледово масло, сурово слънчогледово масло, сапун "Камбана", газьол, сурово рапично масло. При извършени насрещни проверки на доставчика "РС консулт" ЕООД е установено, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на зърнени и маслодайни култури от 10.08.2009 г. От представените приемо-предавателни протоколи за установено съдът е приел, че са приети доставки на слънчогледово и рапично масло на 22.12.2009 г., 23.12.2009 г. и 24.12.2009 г. и същите са част от договора за прехвърляне на собствеността на стоката от "РС консулт" ЕООД на "Казанлъшка мелница" ЕООД. Стоките предмет на доставките до прехвърляне на собствеността са били на отговорно пазене в Маслодобивен завод - гр. Провадия. Стоката, предмет на доставката, е заведена в счетоводството на доставчика по с/ка 304 "Стоки". Между контрагентите не е извършено разплащане, като предходен доставчик на стоката е "Зърнени храни България" АД, по фактури: № 3757/21.12.2009 г., № 3758/22.12.2009 г. и № 3759/23.12.2009 г. При извършена насрещна проверка на доставчика "РС трейд" ЕООД - гр. Бургас са установени факти идентични с установените по отношение на доставчика "РС консулт" ЕООД, като "РС трейд" ЕООД е декларирало като предходен доставчик на суровото и рафинирано слънчогледово масло - "Зърнени храни България" АД - София по фактури: № 3748/18.12.2009 г., № 3749/20.12.2009 г. и № 3750/21.12.2009 г. При извършена насрещна проверка на "Бългериан милс" ЕООД - София е установено, че страните са сключили договор от 1.12.2009 г. за покупко-продажба на зърнени и маслодайни култури, конкретни количества сурово рапино масло, сурово слънчогледово масло и рафинирано слънчогледово масло, съхранени в Маслодобивен завод - гр. Провадия. С договор за покупко-продажба от 1.12.2009 г. страните се договарят за прехвърляне на собствеността върху конкретни количества сапуни "Камбана" и газьол, съхранени в Маслодобивен завод - гр. Бургас и Маслодобивен завод - гр. Провадия. Представени и приети по делото са 30 бр. приемо-предавателни протоколи, като стоките са заведени в счетоводството на "Бългериан милс" ЕООД по с/ка 304/3 "Стоки - транзитен склад". Предходен доставчик е "Зърнени храни България" АД по подробно индивидуализирани фактури, като разплащането е по банков път. При извършена насрещна проверка на предходния доставчик "Зърнени храни България" АД са представени договори с преките доставчици съгласно т. 9 от които транспортът на стоката е за сметка на купувача, като собствеността преминава върху купувача след подписване на приемо-предавателните протоколи. Стоките, предмет на прехвърлителни сделки, до прехвърляне на собствеността и експедиране, са съхранявани на отговорно пазене в собствена складова база на "Зърнени храни България" АД. Представляващият дружеството е посочило, че е закупило стоката, предмет на продажби от български фирми, от внос и собствено производство, като са представени фактури, към всяка фактура за продажба. За установено съдът е приел, че за данъчен период м. 12.2009 г. "Казанлъшка мелница" ЕООД е извършило доставки на сурово и рафинирано рапично масло, рафинирано слънчогледово масло, сапун "Камбана" и газьол, на "Зърнени храни, България" АД, за което са издадени 36 бр. фактури (подробно изброени в РА). От "Казанлъшка мелница" ЕООД са представени договор за покупко-продажба на масла, газьол и сапун "Камбана" от 1.12.2009 г. на процесните количества стоки, които са съхранени в Маслодобивен завод - гр. Бургас и Маслодобивен завод - гр. Провадия. Транспортът на стоките е за сметка на купувача, като са представени 51 бр. приемо-предавателни протоколи за прехвърляне на собствеността на стоките, предмет на доставките по 36 бр. издадени фактури. До прехвърляне на собствеността на стоките, същите са били на отговорно пазене в Маслодобивен завод - гр. Бургас и Маслодобивен завод - гр. Провадия. От управителя на "Казанлъшка мелница" ЕООД е дадено обяснение, че дружеството е закупило стоките от "РС консулт" ЕООД, "РС "Ттрейд" ЕООД и "Бългериан милс" ЕООД, съгласно сключени договори. При закупуването на стоката е осчетоводена с/ка 304/6 "Транзитни стоки", като същата не е доставяна в складови помещения на "Казанлъшка мелница" ЕООД, тъй като особеният характер на вида на стоката изисква специални условия на съхранение, с които дружеството не разполага. Предвид липсата на физическо прехвърляне на стоката, от дружеството не са издавани транспортни документи, тъй като не е извършван транспорт, както и няма разходи за товаро-разтоварни дейности по процесните доставки. От приетия по делото договор за наем от 3.01.2008 г. за установено съдът е приел, че "Слънчеви лъчи Провадия" ЕАД предоставя на "Зърнени храни България" АД за временно и възмездно ползване за съхранение на слънчоглед, слънчогледов шрот, рафинирано и сурово масло в индивидуализирани недвижими имоти, находящи се в УПИ в гр. Провадия, ул. "Добрина" № 1. Съгласно приемо-предавателните протоколи, сапун "Камбана"; се съхранява на отговорно пазене в завод "Камбана". За съхраняването на стоката не е представен договор или друг документ, подписан между страните "Казанлъшка мелница" ЕООД и собственика на завода, поради което съдът е приел, че "Казанлъшка мелница" ЕООД е закупило стока, която се съхранява в складова база на други дружества, като е продало закупените стоки от "РС консулт" ЕООД, "РС трейд" ЕООД и "Бългериан милс" ЕООД отново на "Зърнени храни България" АД. За установено съдът е приел, че "Казанлъшка мелница" ЕООД, "Бългериан милс" ЕООД и "Зърнени храни България" АД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. От заключението на приетата по делото ССЕ за установено съдът е приел, че преките доставчици "РС консулт" ЕООд, "РС трейд" ЕООД и "Бългериан милс" ЕООД са осчетоводили процесните фактури по с/ки 411 "Клиенти", по кредитите на с/ки 702 "Приходи от продажба на стоки" и по кредита на с/ки 4532 "Начислен ДДС за продажби". Приходите са отразени в ОПР и ГДД по ЗКПО за 2009 г. на всички доставчици, в съответствие с изискванията на ЗСч, ЗДДС и съответните счетоводни стандарти. Получените доставки от "Бългериан милс" ЕООД са заплатени по банков път на 30.12.2009 г. В счетоводните баланси на "РС консулт" ЕООД и "РС трейд" ЕООД към 30.12.2009 г. са отразени вземанията от "Казанлъшка мелница" ЕООД. Доставчиците по процесните фактури са отразили изписването на процесните стоки по кредита на с/ка 304 "стоки" и по дебита на с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки", имат признат и осчетоводен приход по тях в ОПР и баланс към 31.12.2009 г. в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Относно "Зърнени храни България" АД вещото лице е установило, че закупените стоки с доставчик "Казанлъшка мелница" ЕООД са заприходени по дебита на с/ка 304/4 "Транзитни стоки" и по кредита на с/ка 401 "Доставчици - партида "Казанлъшки мелници". Стоките са изписани по кредита на с/ка 304/4 "Транзитни стоки" при продажбата им на "Бългериан милс" ЕООД, "РС трейд" ЕООД и "РС консулт" ЕООД. Продажбите са осчетоводени по дебита на с/ка 411 "Клиенти", по кредита на с/ка 702 "Приходи от продажби" - за данъчна основа, и по кредита на с/ка 4532 "Начислен ДДС за продажби" - за сумата на ДДС. Приходите от продажби са включени в ОПР за 2009 г. на "Зърнени храни България" АД и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Операциите са извършени в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Към всеки един момент на продажба на процесните стоки на "РС консулт" ЕООД, "РС трейд" ЕООД и "Бългериан милс" ЕООД, "Зърнени храни България" АД е разполагало със съответните стоки по количества и стойност, предмет на фактурите, издадени към тези получатели, тъй като на 1.12.2009 г. е разполагало със запази от процесните стоки в размер общо на 2 210 942.82 лв. и допълнително е закупило стоки с доставчик "Казанлъшка мелница" ЕООД и "Ловешки мелници 2005" ЕООД От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза за установено съдът е приел, че съгласно процесния РА на "Казанлъшка мелница" ЕООД за данъчен период м. декември 2009 не е извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък по осъществените продажби, в т. ч. няма корекция при издадените фактури от "Казанлъшка мелница" ЕООД към "Зърнени храни България" АД. Декларираният резултат по ЗДДС за м. 12.2009 г. от "Казанлъшка мелница" ЕООД е ДДС за възстановяване в размер на 454.71 лв. В случай на елиминиране на извършените покупки от "РС консулт" ЕООД, "РС трейд" ЕООД и "Бългериан милс" ЕООД, както и на осъществените продажби към "Зърнени храни" АД на процесиите стоки, резултатът по ЗДДС на "Казанлъшка мелница" ЕООД за м. 12.2009 г. отново би бил 454.71 лв. ДДС за възстановяване. Тези изводи на ССЕ съдът е приел, че не допринасят за достигане до друг извод, различаващ се от този на органа по приходите, тъй като създаването на документи и тяхното осчетоводяване в участващите в префактурирането фирми не доказва, че действително е съществувала стока, и чия собственост е тя. На следващо място съдът е приел, че дружествата купувачи и доставчици не са представили документи, чрез които стоките, предмет на доставките са били индивидуализирани, така че върху тя да може да бъде прехвърлено правото на собственост, тъй като купувачът на стоките не представя документи, с които да удостовери, че именно количествата стоки, които са се намирали в наетите складови бази от "Зърнени храни България" АД, са стоките, върху които той е придобил правото на собственост. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че стоките се префактурират между дружествата, като се намират в наетите под наем помещения от предходния доставчик, без да има документи, които да установят промяната на правното основание, поради което "Зърнени храни България" АД държи стоките си в склада. От представените документи не може по безспорен начин да се установи, че "Казанлъшка мелница" ЕООД е получило отразените във фактурите количества стоки, тъй като не разполага със собствена или наета складова база за съхранение. При така установеното съдът е възприел извода на органа по приходите, че "Казанлъшка мелница" ЕООД, "Бългериан милс" ЕООД, "Зърнени храни България" АД, "РС консулт" ЕООД, и "РС трейд" ЕООД, се явяват както купувачи, така и продавачи на сурово и рафинирано слънчогледово масло, сапун "Камбана" и газьол. Стоката е отразявана в счетоводството им като транзитна стока. Не са представени документи за транспортирането на стоката и товаро-разтоварни дейности. Маслата, предмет на доставки от "Казанлъшка мелница" ЕООД са съхранявани в складова база на "Зърнени храни България" АД, като липсва договор за наем между двете дружества. Разплащане е извършено по банков път на 30.12.2009 г. само между ревизираното лице, "Бългериан милс" ЕООД и "Зърнени храни България" АД на обща стойност 50 002 255.95 лв. с включен ДДС, поради което законосъобразно е прието, че липсва реално осъществяване на доставки по процесните фактури. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, съдът е приел, че законосъобразно на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са представени безспорни доказателства, които да установят произхода и физическото съществуване на процесните стоки у доставчика "Зърнени храни България" АД. Не са представени безспорни доказателства за съществуването на процесните стоки и последващата им реализация. Предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съдът е приел, че дори да се приеме ползването на общ склад от доставчиците и че не се е налагал транспорт, то с оглед характера на стоката - родово определена, следва да се докаже фактическо предаване на конкретните количества, което не е установено в хода на ревизионното и съдебно производства. От жалбоподателят не са представени писмени доказателства, че именно процесните количествата стоки, които се твърди, че се намират в наетите складови бази от "Зърнени храни България" АД са същите, върху които е придобил правото на собственост. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и с оглед приетите в настоящото производство нови относими към касационните основания, писмени доказателства. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е от заключението на ССЕ, че преките доставчиците са отразили изписването на процесните стоки по кредита на с/ка 304 "стоки" и по дебита на с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки", имат признат и осчетоводен приход по тях в ОПР и баланс към 31.12.2009 г. в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Няма спор, че данъка е начислен и е в размер съответстващ на размера по предходната доставка на същите стоки. Предходния доставчик "Зърнени храни България" АД е закупил стоките от "Казанлъшка мелница" ЕООД и същите са заприходени по дебита на с/ка 304/4 "Транзитни стоки" и по кредита на с/ка 401 "Доставчици - партида "Казанлъшки мелници". Стоките са изписани по кредита на с/ка 304/4 "Транзитни стоки" при продажбата им на преките доставчици - "Бългериан милс" ЕООД, "РС трейд" ЕООД и "РС консулт" ЕООД. Продажбите са осчетоводени по дебита на с/ка 411 "Клиенти", по кредита на с/ка 702 "Приходи от продажби" - за данъчна основа, и по кредита на с/ка 4532 "Начислен ДДС за продажби" - за сумата на ДДС. Приходите от продажби са включени в ОПР за 2009 г. и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Към всеки един момент на продажба "Зърнени храни България" АД е разполагало със съответните стоки по количества и стойност, предмет на фактурите, издадени към преките доставчици, тъй като на 1.12.2009 г. е разполагало със запази от процесните стоки в размер общо на 2 210 942.82 лв. и допълнително е закупило стоки с доставчик "Казанлъшка мелница" ЕООД и "Ловешки мелници 2005" ЕООД. По делото са приети в настоящото касационно производство Решение № 108 от 30.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София, с което е отменен РА № 2900-1200187/3.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД "ГДО" на "Зърнени храни България" АД, предходен доставчик на преките доставчици на "Казанлъшка мелница " ЕООД и последващ купувач на процесните стоки за данъчен период м. 12. 2009 г. и Решение № 2835 от 30.11.2012 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. София, с което е отменен РА № 2251100401/31.05.2012 г. издаден на "Бългериан Милс" ЕООД от орган по приходите при ТД на НАП, дирекция "СДО" - гр. София, пряк доставчик на "Казанлъшка мелница" ЕООД на процесните стоки. За да отхвърли жалбата АС е приел, че спорен между страните е въпросът, свързан с реалното извършване на доставките на слънчогледово, рафинирано и сурово масло, сурово рапично масло, сапун "Камбана" и газьол, по спорните фактури и в тази връзка, доколко неустановения произход на стоките може да повлияе върху правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури. Правните извода на съда са, че не се удостоверява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за която е начислен неправомерно данък, и които не формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който правилно е отказан на получателя на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За безспорно съдът е приел, че процесните стоки са закупени през м. 12 на 2009 г. от доставчиците "РС консулт" ЕООД, "РС трейд" ЕООД и "Бългериан милс" ЕООД, които в същия данъчен период са ги закупили от "Зърнени храни България" АД. В същия данъчен период м. 12 на 2009 г. "Казанлъшка мелница" продава процесните стоки на "Зърнени храни България" АД. Настоящият състав намира, че неправилно АС е приел за недоказан произхода на стоките. В обжалвания пред съда ревизионен акт на стр. 8 и стр. 9 е прието от органа по приходите, че "Зърнени храни България"АД е закупило стоката предмет на продажба по фактурите описани в таблица 2 от български фирми, от внос и собствено производство, като за целта са представени фактури към всяка фактура за продажба. Това обстоятелство е установено и от заключението на ССЕ. В ревизионния акт е установено и мястото на съхранение на стоките, като в приложение № 12 е приложено придружително писмо издадено от "Слънчеви лъчи Провадия" ЕАД, като в същото са посочени резервоарите, в които се съхраняват съответните масла. Приложен е и договорът за наем от 3.01.2008 г. между "Слънчеви лъчи Провадия" ЕАД и "Зърнени храни България " ЕАД относно съхранението на маслата. В приетите по делото Решения на директора на дирекция "ОУИ", сега "ОДОП" са отменени ревизионните актове на "Зърнени храни България" АД и "Бългериан милс" ЕООД, като е прието, че процесните стоки са били налични в "Зърнени храни България" АД, като от мотивите се установява, че процесния ревизионен акт е бил приобщен като доказателство в производството по издаване на отменените РА, поради което е неправилен извода на съда за липса на безспорни доказателства, от които се установява произхода и физическото съществуване на процесните стоки у доставчика "Зърнени храни България" АД. Към всички протоколи за извършени насрещни проверки на преките доставчици са представени и приети по делото като доказателства - фактури, договори, протоколи, извлечения от счетоводни сметки, оборотни и хронологични ведомости, приемо-предавателни протоколи, относно документирането на процесните сделки. От приетите в настоящото производство отменителни решения на решаващия орган, констатациите в РА, Протоколите за извършени насрещни проверки издадени от органите по приходите, /вкл. и приложенията към тях/ и заключението на вещото лице се установява факта, че "Зърнени храни България" АД разполага със съответните количества процесни стоки. Не се оспорва обстоятелството, че тези стоки са били предмет на покупко - продажби осъществени между дружествата преки доставчици на "Казанлъшка мелница" ЕООД и осъществена последваща продажба от нея към "Зърнени храни България" АД, поради което е установен произхода и придобиването на стоките и тяхното счетоводно отразяване като собствени такива. На следващо място неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на транзитни доставки по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Безспорно установено е, че осчетоводяването на закупените стоки е по дебита на с/ка 304/6 "Транзитни стоки", които при продажбата на "Зърнени храни България" АД са изписани по кредита на с/ка 304/6 "Транзитни стоки" от което се налага извода, че стоките не са влизали, съответно напускали склад на дружеството. Това обстоятелство се установява и от обяснението на вещото лице, което е посочило че осчетоводяването относно тези сделки е извършено в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Аналогично е и осчетоводяването на процесните стоки като транзитни, което е прието и в отменителните решения, спрямо ревизионния акт на "Бългериан милс" ЕООД - т. 4, стр. 21 и отменителното решение спрямо ревизионния акт на "Зърнени храни България" АД - т. 5, стр. 24. Относно прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки са представени и приети по делото договори и приемо - предавателни протоколи, които са основание за издаване на процесните фактури. Не се спори, че закупените от дружеството стоки са съхранявани в складовете на предходния доставчик "Зърнени храни България" АД, поради което не съществуват товаро-разтоварни и транспортни документи и стоките са осчетоводени в счетоводна с/ка 304/6 -" Транзитни стоки" стр. 11 от РА. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи се прехвърля с отделянето им по съгласие на страните, а при липса на такова когато бъдат предадени. В процесния случай страните са се съгласили, че кредиторът ще получи дължимите му конкретни количества определени с договора и приемопредавателните протоколи сурово рапично и слънчогледово масло, рафинирано слънчогледово масло и газьол, находящи се в маслодобивен завод гр. Провадия и сапуни "Камбана", находящи се в маслодобивен завод гр. Бургас. Съгласието на страните има определящ ефект, макар да не са били извършени никакви действия на отделяне и предаване. В договорите сключени между "Бългериан милс" ЕООД и "Казанлъшка мелница " ЕООД от 1.12.2009 г., в чл. 1 и чл. 2 са конкретизирани количества по брой сапун "Камбана", конкретните количества литри на газьол, сурово рапично и слънчогледово масло и рафинирано слънчогледово масло, като е посочено и тяхното местонахождение и цена. Уговорено е и мястото на предаване на стоката- по нареждане на купувача. Във всички приемо-предавателни протоколи е описано, че те се съставят за прехвърляне на стоките, находящи се на отговорно пазене в съответните заводи и че те са неотлъчна част за прехвърляне на собствеността на стоките от "Бългериан милс" ЕООД на "Казанлъшка мелница" ЕООД. В приемо-предавателните протоколи подписани между "Казанлъшка мелница" ЕООД и "РС-Консулт" ЕООД и "РС Трейд" ЕООД също се посочва, че са неотлъчна част за прехвърляне на собствеността на стоките, като е посочена и съответната фактура, поради което е доказана индивидуализацията на стоките. В тази насока са мотивите на двете отменителни решения на решаващия орган, в които е прието, че сделките са осъществени при условията на транзитна доставка, поради което са незаконосъобразни изводите на ревизиращите, издали РА на "Зърнени храни България" АД и "Бългериан милс" ЕООД, че е следвало да се представят складови разписки и експедиционни документи. На следващо място съдът не е обсъдил безспорния факт, че в процесния данъчен период месец 12.2009 г. "Казанлъшка мелница" ЕООД е прехвърлило закупените стоки на "Зърнени храни България" АД и по тези доставки е начислен данък. В същото ревизионно производство е прието от органа по приходите, че данъкът е правомерно начислен. С Решение № 186 от 30.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", с което се отменя РА № 102900-1200187/3.08.2011 г. издаден на "Зърнени храни България" АД се признава правото на данъчен кредит по покупките на процесните стоки, закупени от "Казанлъшка мелница" ЕООД за същия данъчен период м. 12 на 2009 г., поради което се налага извода, че е налице предпоставката придобитите стоки по процесните фактури да са предмет на последваща облагаема доставка, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. С отменителните решение на решаващия орган се установява наличието на реалност на доставките от "Зърнени храни България" АД на прекия доставчик "Бългериан милс" ЕООД и от "Казанлъшка мелница" ЕООД на "Зърнени храни България" АД. Да се отказва данъчен кредит за едни и същи стоки при придобиването им, а да се приеме за правилно начисляването на ДДС при тяхната продажба води до нарушаване принципа на неутралност на ДДС. Установяването по безспорен начин по делото на осъществени последващи доставки, предвид решението № 186 от 30.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", с което се признава правото на данъчен кредит по покупките на процесните стоки, закупени от "Казанлъшка мелница" ЕООД за същия данъчен период м. 12 на 2009 г. с мотиви от стр. 25 до стр. 28, налага на извода, че стоките реално са съществували в патримониума на "Казанлъшка мелница" ЕООД за да осъществи тяхната последваща реализация, като и в двата случая начисления ДДС е в размер на 10 569 753 лв. От приетото от съда и неоспорено от страните допълнително заключение на ССЕ се установява, че декларирания резултат по ЗДДС за м. 12 на 2009 г. от "Казанлъшка мелница" ЕООД е ДДС за възстановяване в размер на 454,71 лв. В случай на елиминиране на извършените покупки от доставчиците, както и на осъществените продажби към "Зърнени храни България"АД на процесните стоки резултатът по ЗДДС за м. 12 на 2009 г. пак би бил 454,71 лв. за възстановяване, т. е. фискът не се ощетява. При същата фактическа обстановка възприета и в Решение № 2835 от 30.11.2012 г. издадено от директора на Д "ОУИ", с което е отменен РА № 2251100401/31.05.2012 г. издаден на "Бългериан Милс" ЕООД е прието, че не е налице данъчно предимство или измама с цел ощетяване на фиска (стр. 23). Отказът на данъчен кредит е възможен само в случай, че е елемент от данъчна измама. И в двете отменителни решения на решаващия орган като основен довод е прието, че в случай, че фактурирането на стоките води до това, че е внесен данък, който се претендира от получателя като данъчен кредит, приспадането на данъка не следва да се отказва. От събраните по делото доказателства се установява, че не съществува злоупотреба с право или данъчна измама и че по процесните сделки не е налице данъчно предимство, което се изразява в неправомерно получаване на данъчен кредит от което следва, че не е причинена вреда/загуба за фиска. В този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз, която е относима към настоящия правен спор и към установената по делото фактическа обстановка /Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, точки 24 и 25, Решение от 19 септември 2000 г. по дело С-454/98, точка 59, Решение от 21 февруари 2006 г. по дело С-255/02, точка 92, Решение по дело С-25/07, Решение по дело С-316/08/. Същността на принципа на данъчен неутралитет е, че без риск от загуба на данъчни приходи за бюджетите на ЕС и на държавите членки правото на приспадане на ДДС по принцип не може да се ограничава, освен в случаите на неоснователно обогатяване на задължените лица или в случаите на злоупотреба с право, какъвто не е настоящия случай и не са изложени конкретни факти в тази насока в обжалвания РА. Принципът на данъчен неутралитет изисква, да се признае правото на приспадане, ако са изпълнени основните изисквания, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. В конкретния случай са налице всички законоустановени предпоставки за ползване на правото на данъчен кредит от касатора, като в случая е спазен принципът на неутралност на ДДС и няма риск от укриване на данъчни приходи и от реализирана загуба на постъпления в бюджета. С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което се отмени обжалвания РА, като незаконосъобразен. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, Директора на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 24 725 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции, заплатени възнаграждения за изготвяне на ССЕ и държавни такси. Възражението на ответника по жалбата за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неоснователно, предвид обстоятелството, че представените в настоящото производство доказателства не са били известни на страната, поради което и не са представени в хода на административното и първоинстанционно производство. Същите изхождат от приходната администрация и са били известни на същата, като отменителните решения са издадени след даване ход по същество на спора в първоинстанционното производство. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК