Решение № 28 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2007 г.

Решение № 28 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (обн., ДВ., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а"ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. к. с., гр. М., против въззивното решение на М. окръжен съд от 22.06.2007 г., постановено по гр. д. № 202/2006 г., с което е обезсилено решението от 11.04.2003 г. по гр.д. № 1303/2001 г. на М. районен съд, с което е отхвърлен иска на О. к. с., гр. М. срещу община М., с правно основание чл. 108 ЗС и със същото решение производството по делото е прекратено. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения ревандикационен иск. Ответникът по жалбата, Община М., не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са в обективно съединение искове от О. к. с. гр. М. против Община М., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответника да предаде владението на недвижими имоти, а именно: парцел ****, кв. 57 по плана на гр. Ф. от 1907 г., който по регулационния план на града от 1956 г. е с пл. № 1* и е включен в парцел **** и парцел **** на кв. 38, с площ от 1683 кв.м; парцел ****, кв. 57 по плана на гр. Ф. от 1907 г., който по плана награда от 1956 г. е с пл. № 1* и е включен в парцел **** и парцел **** на кв. 38, с площ 961,5 кв.м.; парцел ****, кв. 57 по плана на гр. Ф. от 1907 г., който по плана на града от 1956 г. е с пл. № 1* и е включен в парцел **** на кв. 38 и е с площ 269 кв.м. и част от дворно място, съставляващо парцел ****, кв. 57 по плана на гр. Ф. от 1907 г., който по плана на града от 1956 г. е с пл. № 1* и е включен в парцел **** и парцел **** на кв. 38, с площ от 706 кв.м. С решение от 11.04.2003 г. по гр.д. № 1303/2001 г. РС М. е отхвърлил исковете, като е приел, че ищецът не е доказал факта на отчуждаването и правото му на собственост върху имотите към този момент, т.е. ищецът не е доказал материалноправната си легитимация по ревандикационния иск. По жалба на ищеца, с решение от 23.07.2004 г. по в.гр.д. № 314/2003 г. Окръжен съд - М. е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел за недоказано осъществяването на административната процедура по реституция на кооперативното имущество, съобразно Наредбата за условията и реда за възстановяване на кооперациите и кооперативните с. на тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС № 162/2000 Г., както и издаването на административен акт за възстановяване на кооперативното имущество. По жалба на ищеца, с решение № 327 от 23.05.2006 г. по гр.д. № 2958/2004 г. ВКС, IV-а г.о., е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с указания да се конкретизират претендираните имоти, съгласно действащия план на града, да се уточни моментът на отчуждаването и в полза на кого е извършено то, на какво основание се претендира възстановяването на собствеността, както и правоприемството на ищеца от Районния к. с. "О" гр. М.. П. новото разглеждане на делото с решение от 22.06.2007 г. по в.гр.д. № 202/2006 г., Окръжен съд - М. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като недопустимо. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че реституирането на кооперативното имущество в конкретния случай следва да бъде извършено по реда на Закона за кооперациите от 1999 г., тъй като исковата молба е подадена на 7.06.2001 г., при действието на този закон, а не по реда на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., защото по този закон не е налице висящо производство. Приел е също така, че новият Закон за кооперациите от 1999 г. предвижда реституирането на кооперативното имущество да се осъществява по административен ред и същият закон изключва възможността да се претендира възстановяване на собствеността на това имущество по исков ред, тъй като ищцовия к. с. е изчерпал административната процедура, поради което производството по делото се явява недопустимо и следва да бъде прекратено. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки, първата от които е ищецът да се явява собственик на претендираните имоти, кооперативно имущество, които са били одържавени след 10.09.1944 г. от него или неговия праводател. Същият твърди, че възстановяването на тези имоти е станало ex lege, съгласно § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. Този закон предвижда възможността, кооперациите да претендират възстановяване на собствеността на одържавеното им имущество по административен ред, при наличието на предвидените в него предпоставки. Същият закон предвижда и възможността да се търси възстановяване собствеността на одържавеното кооперативно имущество и по исков ред. Ищецът се е възползвал от административния ред, като административното производство е приключило с влязло в сила решение от 10.07.1996 г. по адм.д. № 149/1995 г., с което Окръжен съд М. е отхвърлил жалбата му против отказа на кмета на Община М. да уважи искането за връщането на одържавеното кооперативно имущество след 10.09.1944 г. Ищцовият О. к. с.-Монтана не е предявил претенцията си по общия исков ред което, както се посочи по-горе е било възможно, съгласно тогава действащия Закон за кооперациите от 1991 г. Настоящият иск е предявен на 7.06.2001 г. при действието на новия Закон за кооперациите, обн. ДВ бр. 113 от 28.12.1999 г. Следва да се отбележи, че този закон (§ 1 от ДР) свързва действието на нормата с датата 7.02.1993 г., а това е осемнадесетмесечният срок, в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по административен ред, съгласно ПМС № 192/1991 г., както и с оглед текста на ал. 4 на § 1 от ДР към ЗК от 1999 г., поради което следва да се направи извод, че сега действащият ЗК от 1999 г. не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 7.02.1993 г., но непредадено до приемането на новия ЗК от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. Това е изцяло административна процедура, която се развива съгласно приетата с ПМС № 162/02.08.2000 г. Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. (ДВ, бр. 65/2000 г.). Както се посочи по-горе, молбата на ищеца за възстановяване на одържавеното кооперативно имущество по реда на § 1 от ЗК (1991 г.) е отхвърлена с влязло в сила решение на административния съд. Изключение отправилото на § 1 от ДР на ЗК (1999 г.) е предвидено в ал. 3 на същия параграф, съгласно която исковото производство е допустимо само в случаите на липса на писмени доказателства. Изключението е неприложимо в настоящия казус, тъй като по делото са представени писмени доказателства относно правото на собственост върху процесните недвижими имоти към един минал момент преди извършеното одържавяване. С влязло в сила решение на М. окръжен съд от 6.01.2003 г. по адм.д. № 62/2001 г. е отхвърлена жалбата на ищцовия О. к. с. - Монтана, срещу отказа на кмета на Община М. да уважи молбата му, подадена на 26.10.2000 г., след влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999 г., с искане за възстановяване на процесното кооперативно имущество, на основание § 1 от ДР на Закона за кооперациите и на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС № 162/02.08.2000 г. По тези съображения настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, че ищеца не се явява носител на активна материално правна легитимация и неговият ревандикационен иск е недопустим. Той е изчерпал възможността за реституиране на кооперативното имущество по административен ред, а съгласно действащите разпоредби на Закона за кооперациите от 1999 г., същият не разполага с правната възможност за защита на реституционните се претенции по исков ред. Следователно, предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за възстановяване на кооперативно имущество след влизане в сила на новия Закон за кооперациите от 1999 г. е процесуално недопустим, до който извод е стигнал и въззивния съд в обжалваното решение. Освен това следва да се отбележи, че в случая ищецът О. к. с. -. не е доказал в процеса и правоприемството си с Районен к. с. "О" - М., който е бил собственик по силата на представените по делото нотариални актове и други писмени доказателства на кооперативно имущество, което ищцовият к. с.е поискал да му бъде реституирано в качеството му на негов правоприемник. От представеното по делото регистърно удостоверение от 28.04.2006 г. на М.окръжен съд, издадено по ф.д. № 1288/1992 г. е видно, че ищецът е вписан в регистъра на кооперативните организации при МОС на 17.06.1992 г. по ф.д. № 1288/1992 г., а съгласно удостоверение № 27/05.05.1992 г. на М. районен съд е видно, че в регистъра за 1960 г. на МРС е вписан Окръжен к. съюз - М. с рег. д. № 1 от 21.03.1960 г. Липсва връзка между двата съюза, които са вписани в регистрите на съдилищата като първа регистрация, съответно през 1992 г. и през 1960 г. Още по-малко е налице връзка между тях и притежателят на претендираното кооперативно имущество Районен к. с. "О" гр. М., за да се приеме наличие на правоприемство между него и О. к. с. - Монтата. Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,