Решение № 1161 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2009 г.

Решение № 1161 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Дана Махмуд Абдулла, гражданин на Ирак, срещу Решение № 301 от 22.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт в частта, с която му е отказан статут на бежанец и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 от ЗУБ. Твърдения за незаконосъобразност на отказа за предоставяне на хуманитарен статут не се излагат. Жалбоподателят моли съда да отмени оспорвания административен акт в частта, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е започнало по молба от Дана Махмуд Абдулла, гражданин на Ирак, с вх. № УП-3539 от 6.01.2009 г. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 8.01.2009 г. и на 18.02.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Ирак е ареста му от страна на полицията, която го обвинила в тероризъм, както и заплахите за "отмъщение" от страна на арестуваните заедно с него трима терористи, чиито близки заплашвали живота му, убили са баща му и са подпалили неговия офис. Изяснено е също така, че молителя не притежава национален документ за самоличност, обявен е за издирване и задържане със заповед на Висшия съдебен съвет - Следствен съд на Киркук, тъй като е избягал от съдебна разпоредба, след като е бил обвинен по чл. 432 К. А - в тероризъм и срещу него има издадена задочна присъда след бягството му. Населеното място, в което е живял преди да замине и в което продължават да живеят роднините му, е град Киркук, намиращ се в Северен Ирак и попадащ в автономен регион Кюрдистан. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП-3539 от 26.02.2009 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Дана Махмуд Абдулла. Към административната преписка е приложено становище рег. № 585 от 24.02.2009 г. на дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно обстановката в Ирак. Като доказателство по делото са приети справка за актуалната ситуация в Ирак на Министерството на външните работи изх. № 12-12-5 от 6.07.2009 г., становище на посланика ни в Ирак относно обстановката в различните части на Ирак, удостоверение № 33 от 11.12.2009 г. за "медицински и психологически последици от преживени травматични събития и изтезание" и смъртен акт на Махмуд Абдула. При така установените факти, настоящата инстанция счита, че спрямо молителя не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Доводите, изтъкнати в жалбата, че органа не е изследвал всички възможни хипотези по чл. 8, ал. 1, от ЗУБ, са несъстоятелни. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови своя отказ за предоставяне на статут на бежанец, административния орган е изтъкнал мотиви, че не са налице твърдения от страна на молителя за преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази му част следва да бъде отхвърлено. От своя страна, по делото се установява по безспорен начин - видно от самите изявления на жалбоподателя, че причина за напускането са мотиви, свързани с неговото обвинение, задържане и предстоящо осъждане за действия, квалифицирани като "тероризъм" съгласно Иракското законодателство, както и такива, породени от страха му за извършване на посегателства спрямо него от трети неопределяеми лица поради това, че се съмняват че ги е предал на полицията. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно, а и оспорване на административния акт в тази му част не е направено с жалбата. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,