Решение № 8517 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2016 г.

ВАСV отделение03.07.2017 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2616/09.12.2015 г. по адм. д. № 636/2015 г. по описа на Административен съд-Варна. ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" да заплати на Х. Н. Х., [населено място], сумата от 450 четиристотин и петдесет лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8517 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение по адм. д. № 636/2015 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че по делото не е имало спор, че подписът за оценяващ орган е положен от А. И. изпълняваща длъжност директор на Областна дирекция-Варна, при ДФЗ, която се явява и непосредствен ръководител. Позовава се на длъжностната характеристика, индивидуалния план, в който е посочено, че правомощията му по отношение на служителите се упражняват след съгласуване с директора на ОД и твърди, че началникът на отдел "Регионален технически инспекторат" непосредствено е подчинен не на директора на Дирекция "Технически инспекторат", а на директора на ОД. Позовава се на положения подпис от служителя под индивидуалния работен план и развива съображения, че по този начин Х. е изразил съгласие със задачите.

Ответникът Х. Н. Х. оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на оспореното отменително решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения, че съдът не може да провери дали оценяващият ръководител е бил този, на който служителят е непосредствено подчинен поради липсата на имена. Освен това дори да е директорът на ОД, същият не е орган, който служителят да е непосредствено подчинен. Не е проведена и заключителна среда свързана с определяне на годишна оценка.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени заповед № 184/17.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдът е развил следните съображения:

  1. От съдържанието на изготвения Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции /Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА/ не може да се установи самоличността на лицето, положило подпис на оценяващия ръководител при съгласуването на индивидуалния работен план, след провеждането на междинната среща и след изготвената годишна оценка на изпълнението, тъй като не са посочени длъжността и имената на оценяващия ръководител, с което е опорочена процедурата, тъй като не може да се провери спазване на чл. 4, ал. 1 от НУРОИСДА
  1. Дори да се приеме за вярно твърдението на ответника, че оценяването е извършено и подписите във формуляра са положени от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", гр. Варна, същият не може да е оценяващ ръководител на Х. по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НУРОИСДА, защото не е непосредствен ръководител на оценявания държавен служител.
  1. Доказателствата по делото не установяват осъществена заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания служител, така както е предвидено в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА да бъде проведена в периода от 1 до 31 януари на следващата година.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

  1. В първоинстанционното съдебно производство не е спорно, че оценката е изготвена от директора на ОД -Варна ДФЗ и неговият подпис стои под датата 6.01.2014 г. при съгласуване на индивидуалния работен план за 2014 г., от междинната среща на 29.07.2014 г. и годишната оценка от 5.02.2015 г. "неприемливо изпълнение" за 2014 г.

Правният спор е дали директорът на ОД Варна е оценяващ ръководител, на който началникът на отдел "Регионален технически инспекторат" при Дирекция" Технически инспекторат" ДФ "Земеделие" е непосредствено подчинен по смисъла на чл. 76, ал. 4 от ЗДСл. Ответникът по касационната жалба през периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. заема длъжността началник на отдел "Регионален технически инспекторат". Проблемът е в различния прочит на длъжностната характеристика, която е приложена по делото. Съдържа две схеми за подчиненост в структурата на организацията: а/ изпълнителен директор > заместник-изп. директор >-директор Областна администрация >началник отдел "Технически инспекторат > главен експерт >старши и младши експерт и б/ изпълнителен директор > заместник-изп. директор > директор "Дирекция "Технически инспекторат >началник отдел "Технически инспекторат > главен експерт >старши и младши експерт.

В т. 6 от длъжностната характеристика "Възлагане, планиране и отчитане на работата" е записано следното:

  1. Изпълнява задачи поставени от изп. директор, заместник-изп. директор, директор на Дирекция "Технически инспекторат и директор на Областна дирекция,
  1. Планира работата на служителите в отдел "Регионален технически инспекторат", като за извършените дейности уведомява директора на областната дирекция
  1. Планира и отчита оперативната дейност на отдел "РТИ" пред заместник- изпълнителния директор и директор на Дирекция "Технически инспекторат".

От чл. 31, т. 10 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" е видно, че дирекция "Технически инспекторат" е част от специализираната администрация на ДФЗ и има разписани специални задължения в чл. 41 от Правилника като например да ръководи методически, да възлага задачи и да извършва последващ контрол на дейността на областните дирекции при изпълнение на задълженията им по извършването на проверки на място на кандидати/ползватели по схемите и мерките, които се прилагат, да извършва контрол съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

По делото е приложен отделно и Правилник на дейността на Дирекция "Технически инспекторат" и неговите 11 структури, в р. II на който е посочено, че са отговорни за извършване на всички финансови проверки, извършвани от Разплащателната агенция на място. В приложената схема за йерархия в Дирекцията е посочено, че началник отдел "Регионален технически инспекторат" е непосредствено подчинен на директор Дирекция "Технически инспекторат"-л. 118. В т. "Нива на докладване"-л. 119 има схема за онагледяване, а под схемата е обяснено, че началникът на отдел "Технически инспекторат" координира, контролира и носи отговорност за дейността в своя отдел, като докладва пряко на директора на дирекцията. Следователно макар в длъжностната характеристика да е предвидена двойна подчиненост- на директора на ОД и директора на Дирекция "Технически инспекторат", непосредственият ръководител на началник отдел "Технически инспекторат", който е оценяващ орган по смисъла на чл. 76, ал. 4 от ЗДСл. е директора на Дирекция "Технически инспекторат". Да се приеме за правилна защитната теза на касационния жалбоподател ще означава да се допусне възможността ръководител на структура от Държавен фонд "Земеделие" каквато е областната дирекция и която е обект на контрол от друго специализирано звено на ДФЗ като Дирекцията "Технически инспекторат с нейните регионални звена, да може да оценява дейността на контролиращите я служители и да влияе върху служебните им правоотношения. Със сигурност не това е волята в т. Б от анекс I на "Регламент № 885/2006 "Никой служител не извършва една от тези дейности, без работата му да бъде контролирана от друг служител".

Правилни са съображенията на съда, че изискването оценяващият ръководител да е именно непосредствения ръководител на оценявания държавен служител не е самоцел, защото непосредственият ръководител, чиито указания изпълнява и на който се отчита и докладва съответният служител, е в най-голяма степен запознат с работата на последния. Неспазването на чл. 76, ал. 4 от ЗДСл и чл. 4, ал. 1 от НУРОИСДА е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава атестирането по чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА.

  1. Освен това настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи и за реално непроведена заключителна среща по чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА и чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА в периода от 1 до 31 януари на следващата година. Формулярът е подписан в частта, касаеща годишната оценка на изпълнението на 05.02.2015 г. с изложени от служителя възражения в графата "Коментар на оценявания". От съдържанието на възражението не могат да бъдат извлечени данни за реалното осъществена заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания така, както тя е нормативно разписана, което обосновава извода на съда, че е нарушен чл. 13, ал. 4 от НУРОИСДА.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 450 лева, за което е представен договор с посочено плащане на сумата в брой.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1