Решение № 12105 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2011 г.

Решение № 12105 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на правосъдието против решение № 4905 от 7.04.2011 г. по адм. дело № 10725/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № ЛС-И-779 от 20.07.2010 г.. Прави доводи за допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни Павлина Нейчева Симеонова и Силвия Николаева Михова не вземат отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗННД. Още повече, че въпросът вече е изрично разрешен с изменението на чл. 46, ал. 3 от закона през 2011 г.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Павлина Нейчева Симеонова и Силвия Николаева Михова против мълчалив отказ на министъра на правосъдието на искането им от 3.06.2010 г. да впише Силвия Николаева Михова, като помощник-нотариус по заместване при нотариус Павлина Нейчева Симеонова. Преди подаване на жалбата направо пред съда, административният орган е постановил изричен отказ, обективиран в заповед № ЛС-И-779 от 20.07.2010 г.. Мотивите му са, че Михова не се е явила повторно на изпит за помощник-нотариус. Двугодишният срок за заместване вече е изтекъл и правоспособността й нотариус по заместване автоматично се е загубила. За да бъде придобита отново е необходимо да се изпълни същата процедура. Възраженията на оспорващите са били, че нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗННД има предвид еднократно полагане на изпит за помощник-нотариус, а не полагане на такъв за всяко отделно искане за вписване при всеки нов срок за заместване. Фактическата обстановка е била напълно безспорна между страните и пред съда е останал за решаване само правният въпрос - дали с изтичане на срока за заместване, придобитата при първото вписване правоспособност на помощник- нотариуса да замества нотариуса автоматично се загубва, което налага повторно явяване на изпит. При липсата на конкретна правна уредба към момента на произнасяне от страна на съда, той е извършил анализ и тълкуване с оглед духа на закона. Съобразил е, че вписването в регистъра на Нотариалната камара е свързано с придобиване на статут на помощник-нотариус по заместване, а не със срока на заместването. Счел е, че придобитата правоспособност след успешно положен изпит, ведно с изпълнение на другите законови условия обуславя неограничена във времето правоспособност, която не се губи автоматично с изтичане на срока за заместване. За продължаване действието на разпоредено вече вписване в регистъра, е необходимо и достатъчно единствено отправено искане от нотариуса и неговия помощник и заповед на министъра. Въз основа на това, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на заповедта за отказ и я е отменил. Пропуснал е обаче да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК, като върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след успешно полагане на изпит, лицето придобивало правоспособност да замества конкретен нотариус, която отпадала след изтичане на срока за заместване. Такива доводи са обсъдени от съда в мотивите на решението. Обосновано е прието, че придобитата вече правоспособност се загубва само със заличаване от регистъра на Нотариалната камара. Съответно не се загубва автоматично, нито може да бъде свързана със срока на заместване и с конкретния нотариус. Едно лице или има квалификацията и подготовката да бъде помощник-нотариус или ги няма, като това не зависи нито от времето, преминало след полагане на изпит, нито от нотариуса, който е заместван. Решението на съда съответства на установилата се вече постоянна практика на Върховния административен съд по тези спорове. На последно място правилността на изводите на първоинстанционния съд се потвърждава и с извършената законодателна промяна чрез изменението на чл. 46, ал. 3 - обн. ДВ. бр. 32, 2011 г.. С новата редакция на нормата вече изрично е регламентирано на законово ниво полагането на изпит от помощник-нотариус само за първия заявен срок за заместване. По тези съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, и постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия