Решение № 13087 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) И. Романова, Р. Романов и Е. Романова, конституирани като касатори в качеството им на наследници на Р. Романов, и А. Иванова и 2) Е. Гулабчева - Георгиева срещу Решение 5547/16.10.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 13976/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на И. Романова, Р. Романов и А. Иванова против Заповед 18-10406/07.10.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, одобряваща изменение на кадастралната карта и регистри с нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1193 за второстепенна улица, и промяна в границите на три ПИ.

И. Романова, Р. Романов и А. Иванова са на становище за основателност на касационната жалба на Е. Гулабчева Георгиева.

От ответниците К. Попов и Р. Попов са на позиция за неоснователност и на двете касационни жалби, Столична община район Витоша е депозирала отговор по първата жалба със становище за правилност на съдебното решение, Б. Гулабчев поддържа касационното оспорване на Е. Гулабчева - Георгиева и иска отмяна на съдебния акт.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за допустимост, но неоснователност на жалбите.

I. Касационната жалба на Е. Гулабчева Георгиева е допустима по силата на чл. 210, ал. 2 АПК, а разгледана по същество е основателна. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че оспореното решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.

1. Касаторката се легитимира като съсобственик по наследство на ПИ 68134.1892.603 по КККР, който е обект на разпоредената с потвърдената от административния съд заповед промяна в кадастъра. Затова тя има правното положение на заинтересовано от изменението на кадастъра лице - чл. 54, ал. 4 ЗКИР вр. § 1, т. 13 ДР на закона.

2. а. За легитимацията е достатъчно доказването на титулярство на вещно право с нотариални или други заместващи ги актове, удостоверяващи права върху съответните обекти на кадастъра. Те, за разлика от кадастъра, са първични източници на информация за права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, чиято достоверност се презумира и подлежи на опровергаване чл. 2, ал. 5 ЗКИР.

б. В случая още към момента на изпращане на административната преписка в съда данни за собствеността на ПИ 603 са били отразени в кадастъра на името на С. Гулабчева, наследодател на Е. Гулабчева Георгиева вж. Скица 15-1127195/10.12.2019 г. на СГКК - София, а вписаните данни за удостоверяващите правата документи съответстват на представените от касаторката пред настоящата инстанция. Само на това основание правното й положение на заинтересована страна по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР е установено, дори и данните за собствеността върху ПИ да са станали част от регистъра след издаването на заповедта арг. чл. 142, ал. 2 АПК.

3. Доколкото критерият за принадлежност към кръга на заинтересованите от изменението на КК е от обективен характер, участието на субекта на правото на собственост върху ПИ, предмет на заповедта, е било дължимо както в административното, така и в съдебното производство - чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, независимо дали фигурира в списъка на административния орган по чл. 152, ал. 3 от кодекса.

4. Без значение за допустимостта на участието на касаторката в производството пред първата инстанция е степента, в която границите или площта на имота са засегнати от изменението. Релевантен е фактът, че ПИ се обхваща от наредената промяна, а дали тя е съществена и поражда основание за незаконосъобразност на заповедта е въпрос по основателността на оспорването срещу акта.

5. Решение, постановено без участието на задължителна страна, е недопустимо, поради което то следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда чл. 221, ал. 3, предл. 2 АПК.

При новото разглеждане и с оглед на съдържащата се в касационната жалба позиция за неправомерност на одобрената промяна в кадастъра, процесуалното положение на Е. Гулабчева Георгиева би трябвало да бъде на оспорващ заповедта. При наличието на съмнение съдът разполага с възможността да изясни волята на страната. Нейното участие в делото обаче е обезпечено във всички случаи от статуса й на заинтересовано лице в производството по изменение на КККР.

II. Естеството на констатирания порок на съдебното решение изключва произнасянето по основателността на касационната жалба на другите касатори. То предполага проверка с предмет правилността на съдебния акт, която е възможна след постановяването на допустимо решение.

III. По претенциите на страните за разноски, в т.ч. и сторените пред касационната инстанция, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение