Решение № 8881 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ)- Шумен, чрез процесуален представител юрк. Абилов срещу решение 188 от 22.12.2023г. по адм. дело 260/2023г. на Административен съд - Търговище, с което по жалба на П. Д. П. е отменено уведомително писмо за одобрение на заявление за подпомагане по Интервенциите от СП за развитие на земеделието за периода 2023 - 2027г. в сектор "пчеларство" с изх. 07-272 - 6500/192 от 15.09.2023 г. в частта му относно раздел II, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта с която надвишава одобрените разходи по т. I от УП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника. Ответникът по касационна жалба - П. Д. П., чрез пълномощник адв. Петрова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че обжалваното уведомително писмо в оспорената му част, е издадено от компетентен орган, в кръга на надлежно делегираните му правомощия и в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на акта - при липсата на изложени фактически основания за постановения отказ. АС е изложил съображения, че съдържащата се в системата на ИСАК информация, относно заявлението на жалбоподателя не покрива изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане на фактически основания и не е налице препращане в процесното УП към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове формирания от административния орган извод. Посочените от процесуалния представител на ответника, сега касатор конкретни фактически и правни основания за постановения отказ и представена разпечатка от ел. поща, едва в съдебно заседание, според административния съд не покриват изискванията на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на АА да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаването на акта от помощни и подчинени на издателя на акта органи. По тези и подробно изложени в решението съображения, съдът е отменил оспореното УП, без да разглежда спора по същество и на останалите основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК като е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е правилно. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения отказ за финансиране в частта по раздел II за IE 5 - Инвестиции в материални и нематериални активи, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, правилно съдът е приел, че е налице самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо на основание чл.146, т.2 АПК. В писмото като правно основание са посочени разпоредбите на чл.49, ал.3, т.1, т.2, т.3 и т.5 и/или чл.26 - 28 от Наредба 8 от 20.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027г. в сектора на пчеларството. В разпоредбата на чл.49, ал.3 е предвидено, че заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране, като в т.1 до т.5 на цитираната алинея са предвидени пет различни основания за нередности или несъответствия, които могат да послужат като основание за пълен или частичен отказ. В оспореното УП, административният орган се е позовал на четири от възможните пет хипотези, които предвиждат основание за отказ, поради което и при липсата на изложени фактически основания в писмото не е ясна волята на административния орган, коя от всички посочени хипотези следва да намери приложение. Изложените в писмото общо четири разпоредби на правната норма, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в писмото основания за отказ е приложимо. Следователно напълно обоснован е изводът, че административният акт не съдържа конкретни фактически и правни основания за постановения отказ в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Всички изложени оплаквания в касационната жалба за наличие на мотиви в оспореното уведомително писмо са били наведени пред първоинстанционният съд, който ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и в подробно изложени съображения, съдът е приел неспазване на изискването по чл.59, ал.2, т..4 от АПК, което настоящата съдебна инстанция споделя напълно, поради което е ненужно да преповтаря. Правилен и съответен на закона и събраните доказателства е изводът на АС - Търговище, че представените разпечатки от регистър Исак от извършени автоматични проверки на подаденото заявление, на първо място не са посочени в оспореното писмо и не е налице позоваване на органа на тези проверки и на следващо място в тези разпечатки от регистър Исак, относно извършени проверки, отново липсват каквито и да е фактически основания и мотиви за намаление на поисканата сума. Видно от съдържанието на разпечатката в таблицата на общо одобрена финансова помощ по Интервенция IE 5 е възпроизведен дословно текста на разпоредбата на чл.28 от Наредба 8 от 20.06.2023г., но отново липсват конкретни мотиви, съображения за постановения отказ и правилно съдът е приел неприложимост на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ. Правилно съдът е приел, че е недопустимо волята на административния орган да се изяснява, едва в хода на съдебното производство, тъй като липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо. Всички наведени доводи по същество пред първоинстанционният съд, както и изложените съображения в касационната жалба, внасят яснота относно фактическите съображения и правни основания за постановения отказ, но всички те е следвало да намерят място в текста на уведомителното писмо, или документ от преписката към който УП препраща, което в случая не е сторено. В разпоредбата на чл.49, ал.1 от Наредба 8 от 20.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027г. в сектора на пчеларството е разписано, че изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане с уведомително писмо, което подлежи на оспорване пред компетентния съд по реда на АПК, като оспорването не спира неговото изпълнение. Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и цитираната Наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им, както е посочил и решаващият съд, е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и без да са допуснати процесуални нарушения. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан размер от 1 000лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на претендираните разноски, направено в касационната жалба се явява несъстоятелно - същото е бланкетно. Предвид фактическата и правната сложност на спора, реално осъществената адвокатска защита от процесуален представител на ответника - изготвен подробен отговор на касационната жалба, претендираният размер от 1000лв. не се явява прекомерен спрямо минималния, предвиден в чл.8, ал.2, т.7 и чл.9, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение