Решение № 8755 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2014 г.

Решение № 8755 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощник-юрисконсулт К. Ч. и съдебен адрес: гр. София, жк Дианабад, ул. Лъчезар Станчев № 4 срещу решение № 6674 от 4.11.2013 г., постановено по адм. дело № 11667/2012 г. на Административен съд - София-град. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът намира, че първостепенният съд неправилно е приложил закона, като е приел за основателно искането за присъждане на неимуществени вреди. Иска от съда да отмени решението и да отхвърли изцяло исковата претенция. В съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата, не представя нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - А. К. К. от гр. София, не се явява в съдебно заседание. В писмена защита по съществото на спора, излага своите съображения за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение и иска от касационния съд да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Намира решението за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София-град е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на А. К. К. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 74.00 лева в резултат на незаконосъобразен административен акт, както и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300 лева, вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че на А. К. е била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, която е отменена, като незаконосъобразна с решение № 1488 от 4.03.2013 г., постановено по адм. д. № 10084/2012 г. на АССГ, влязло в законна сила на 29.03.2013 г. К. е заплатила сумата от 74.00 лева, по фискален бон № 000203 от 19.09.2012 г., за евакуиране на автомобила, такса за наказателен паркинг и престой за седем часа. Правилно съдът е приел за установено по размер и основание обезщетение за претърпените имуществени вреди, доказани с официален документ и видно претърпени пряко и непосредствено от отменения административен акт - наложената ПАМ - репатриране на МПС. За установяване на неимуществените вреди и пряката и непосредствената им връзка с отменения административен акт, първостепенния съд е събрал писмени и гласни доказателства. Установил е, че ищцата отглежда сама двете си деца и за изчезването на автомобила е разбрала от едното от тях. Първоначално не е знаела дали не е откраднат, като от съседи научили, че "паяк" е вдигнал колата и я е откарал на наказателен паркинг. С помощта на зет си А. К. е намерила автомобила, взела е от него пари назаем, за да плати необходимите такси за освобождаването му от наказателния паркинг. Всички тези действия са предизвикали негативни емоционални изживявания, неудобство и притеснения. Решението на АССГ е правилно и обосновано, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните доказателства и установените с тях фактически обстоятелства, АССГ е обосновал своите правни изводи и съображения подробно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. Достигнал е до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден при и по повод упражняване на административна дейност, за ищцата са настъпили реално претендираните имуществени и неимуществени вреди и те са пряк и непосредствен резултат от отменената ПАМ. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Касаторът не намира да са допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, както и не твърди за предубеденост на съдебния състав, но твърди, че е следвало съдът да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, след като е било направено такова искане. Това твърдение е неоснователно. Съдът не е допуснал предубеденост при провеждане на съдебното производство, събрал е по надлежния ред относимите и допустими доказателства и е формирал правните си изводи въз основа на тях. При определяне на основателността и размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, както и пряката им връзка, като последица от отменената незаконосъобразна ПАМ, АССГ подробно е прецизирал всички обстоятелства, отчел е строго субективния и индивидуален характер на личността, при определяне интензитета на негативни емоции, страдания и неудобства. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, което е приел, че е справедливия размер на претърпяното от ищцата. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на човека и могат да имат различни прояви. В случая касационният състав изцяло споделя правните изводи на първостепенния съд относно размера на претърпените неимуществени вреди, както и пряката им и непосредствена връзка с отменения административен акт. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение