Решение № 2692 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2015 г.

Решение № 2692 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на началник 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи", отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 4230 от 18.06.2015 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 915/2015 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Панайот Олегов Михалев от град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед рег. № 4332з-24 от 5.12.2014 г. на началник 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи", отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Панайот Михалев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да отмени заповедта, съдът е прел, че в нарушение на императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не са приети писмените обяснения на наказания служител преди да му бъде наложено оспореното наказание. В заключение АССГ е установил, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченото в нея основание за налагане на дисциплинарно наказание и я е отменил. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал всички относими към него доказателства. Безспорно е по делото, че към момента на издавен на оспорената заповед Панайот Олегов Михалев е държавен служител назначен, като дежурен в ОДЧ - 99 от 04-та група "Дежурна част и комендатура" при 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи", отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед началникът на 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи", отдел "Пътна полиция" - СДВР е наложил на осн. чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Панайот Михалев дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца за това, че на 7.08.2014 г. като дежурен в ОДЧ - 99 от 04-та група "Дежурна част и комендатура" при 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи", отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи е отказал на оператор на тел. 112 да бъде свързан по телефона с гражданката Янакиева, за да разговаря с нея, което представлява нарушение на чл. 24, т. 13 във вр. с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Инструкция рег. № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Спорът по делото се свежда до въпроса налице ли е основание за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на Михалев. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят Михалев представя сведения от 22.09.2014 г., относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на сведение относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Тези обяснения от сведението от 22.09.2014 г. са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на Панайот Михалев е ангажирана в противоречие с материалния закон, поради което е и отменил заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 7.08.2014 г. служителят е изпълнявал задълженията си в качеството му на помощник дежурен в ОДЧ на ОПП. В случая на Михалев е вменено виновно извършено нарушение като помощник дежурен на разпоредбата на чл. 32, ал. 2, т. 1 от Инструкция рег. № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, която задължава щатния помощник-оперативен дежурен да оказва помощ на оперативния дежурен при приемане, обработка и предаване на съобщения и друга информация, както и на чл. 24, т. 13 от същата, който задължава в рамките на компетентността си оперативните дежурни в СДВР и ОДМВР да приемат и регистрират постъпилите заявителски материали. По отношение на Михалев дисциплинарнонаказващият орган е изложил мотиви, че същият е отказал на оператор на тел. 112 да бъде свързан по телефона с гражданката Янакиева, за да разговаря с нея. Доказателствата по делото обаче установяват, че след като служителят е уведомен за телефонното обаждане на гражданката Янакиева, поради високата натовареност е достигнал до извода, че в случая е достатъчно да даде указания на оператора на тел. 112, относно възможността за реализиране правото на възражение по съответния законов ред. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съобщаването по линия 112 от недоволен гражданин от екипа на ОПП не представлява заявителски материал по смисъла на чл. 2 изр. 1 от Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, съгласно който "заявителски материал" е получено в структурите на МВР съобщение, съдържащо данни за престъпление от общ характер. Поради това и не би могло да се вмени като извършено от Михалев дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на чл. 24, т. 13 от Инструкция рег. № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, тъй като регистрираното обаждане на тел. 112 не представлява постъпил заявителски материал. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на Михалев оспорената заповед, макар и с други мотиви, АССГ е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като я е отменил АССГ е постановил правилно решение при липса на сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Панайот Олегов Михалев сумата от 800 (осемстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение