Решение № 12247 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2009 г.

Решение № 12247 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Костов Костов от гр. Поморие срещу решение № 56 от 20.01.2009 г. по адм. дело № 629/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 258 от 01.04.2008 г. на кмета на Община - Несебър в частта, с която е одобрено решение на техническата служба при Община - Несебър от 20.03.2008 г., относно имот пл. № 577 по кадастралния план на с. Равда, м. "Хендек тарла", землището на с. Равда, с площ от 6 854 кв. м., попадащ в строителните граници на селото, с което е определена като застроена площ 3 932 кв. м. от цялата площ на имота. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът смята, че фактическите обстоятелства са правилно установени, но съдът не е изложил мотиви относно застроената част от имота и извършеното незаконно строителство, с премахването на което, оспорената част от имота ще бъде свободна от застрояване. Излага, че следва да се изследва въпроса за законността на построените сгради в имота. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община - Несебър редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Стефан Костов Костов редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 56 от 20.01.2009 г. по адм. дело № 629/2008 г. на Административен съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на касатора и Стефан Костов Костов против заповед № 258 от 01.04.2008 г. на кмета на Община - Несебър в частта, с която е одобрено решение на техническата служба при Община - Несебър от 20.03.2008 г., относно имот пл. № 577 по кадастралния план на с. Равда, м. "Хендек тарла", землището на с. Равда, с площ от 6 854 кв. м., попадащ в строителните граници на селото, с което е определена като застроена площ 3 932 кв. м. от цялата площ на имота. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първоинстанционният съд е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като въз основа на констатациите е приел, че процесния имот попада в терен, в който са реализирани мероприятия представляващи строителни дейности, които не обуславят извод за наличие на свободни от застрояване части. В тази връзка е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради и което отхвърлил жалбата. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора относно пределите на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по повод издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, относно земеделска земя включена в урбанизирана територия. В съответствие с материалния закон административният съд е разгледал производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което включва решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета за определяне застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява предпоставките по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Съществен елемент в производството пред общинската служба по земеделие е издаването на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената, респ. свободната от застрояване площ от претендирания за възстановяване имот. Със заповедта на кмета на общината по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената и незастроена част от имота. С § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, а с § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й по Наредба № 5/2001 г. От писмените доказателства по делото и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот пл. № 577 по кадастралния план на с. Равда, м. "Хендек тарла", землище на с. Равда, попада в строителните граници на селото, като целият е с площ от 6 854 кв. м., от които със заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са определени 2 922 кв. м. като свободна от застрояване част, а площ от 3 932 кв. м. е определена като застроена, в която са изградени - два масивни триетажни спални блока, заедно със сервитутни отстояния, попадащи в Старозагорски лагер. Претенцията на касатора е, че частта от имота с площ от 3 932 кв. м., в която част е обжалвана заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, предвид извършеното незаконно строителство, без строителни книжа, следва да бъде определена като незастроена, като се позовава на заключението на СТЕ. В конкретния случай реализираните строителни дейности са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ . Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че не е изследвано дали извършеното застрояване е законно. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното строителство. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В производството следва да се установи дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ , както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, а преценката относно възможността за възстановяване на тази част от имота на бившите собственици по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е от компетентност на съответната служба по земеделие. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото с касационната жалба отменително основание - нарушение на материалния закон и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение