Решение № 13979 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11375/2014 г.

Решение № 13979 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11375/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби от Виктория Георгиева Петкова, Велика Димитрова Сабахлъкова, Костадин Иванов Сабахлъков, Мария Илиева Шинлакова, Иван Димитров Куков, Росен Цветанов Гагаров, Фатме Муратова Гагарова, Венцислав Цветанов Гагаров, Анче Албенова Гагарова и Фикрие Акифова Пилева, представлявани от адв. Терзиева, срещу заповед № РД-09-217/08.04.2014 г. на министъра на земеделието и храните за определяне на размера на националните доплащания за тютюн за 2013 г. по сортови групи тютюн в частта на т. 1 от заповедта, а именно - за премираното в периода 2007-2009 г. референтно количество тютюн сортова група "Басми" за тютюнопроизводители с референтни количества до 2 т по 3.00 лв./кг и за тютюнопроизводители с референтни количества над 2 т - по 2,04 лв./кг. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна, поради това че не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Разделянето на тютюнопроизводителите от сортова група "Басми" на две подгрупи съобразно различните референтни количества тютюн е в противоречие с разпоредбите на чл. 3 и чл. 8а от Наредба № 2/11.02.2011 г. При определяне на националните доплащания за референтния период 2007-2009 г. до момента не е имало разделяне на тютюнопроизводителите на посоченото по-горе основание. В писмено становище по делото се твърди, че заповедта е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила, като тя не е нито обществено обсъждана, нито публично оповестявана. Като нарушение на процедурата се сочи, че същата е подписана от зам. министър Бюрхан Абазов по заместване, след като самият той е изготвил доклада, въз основа на който е издадена заповедта. Иска се на посочените основания да бъде отменена заповедта в обжалваната и част. Претендира се заплащане на разноските по делото. Ответникът по жалбата - министър на земеделието и храните, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Караилиева. Оспорва жалбата. По отношение на процедурата по изготвянето и заявява, че не е спазена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 АПК, поради това че адресати на обжалвания административен акт са специална група заинтересовани лица и оповестяването за откриване на производството по издаване на акта е станало чрез пряко участие на заседание на Консултативния съвет по тютюн, на който са определени ставките от страна на браншовиците в сектора. В писмено становище по делото моли да се остави без разглеждане жалбата поради липсата на правен интерес. Правата на жалбоподателите не са пряко и непосредствено засегнати от обжалваната заповед. Алтернативно прави възражение за неоснователност на жалбата. Нормативната уредба предоставя оперативна самостоятелност на министъра на земеделието и храните при определяне на ставките в рамките на одобрения бюджет по схемата за доплащанията. При издаване на заповедта министърът е спазил философията на директните плащания, които целят подпомагане на икономически по-уязвими производители. Моли да се остави жалбата без разглеждане, респ. същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на доводите на страните и представените по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима. Както е посочено и в разпореждане на съда от 11.06.2015 г. по делото, след като жалбоподателите са подали заявления за подпомагане за 2013 г. по Схемата за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството /НДТ/ и с обжалваната заповед се определят рамките на националните доплащания за тютюн за същата тази година, следва да се приеме, че жалбоподателите имат правен интерес да обжалват заповедта. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 2/21.02.2011 г. /ред ДВ, бр. 21/2012 г./ при подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което за допустимостта на жалбата е без значение количеството произведен тютюн през референтната година. Доколкото със заповедта, предмет на настоящото производство, се определя размера на националните доплащания за тютюн за 2013 г. по сортови групи, съдът приема, че заповедта засяга права и законни интереси на неопределен брой лица, поради което има характер на общ административен акт. От доказателствата съдът извежда следната фактическа обстановка: С протокол от 04.04.2014 г. Консултативният съвет по тютюн е гласувал и определил ставки за национални доплащания за тютюн за 2014 г., като в протокола са вписани видовете тютюн, количества и тяхната цена, имена, подписи на лица и становището им по отношение на предложените цени. Този протокол е вписан като основание за изготвянето на Докладна записка от зам. министъра на земеделието и храните рег. № 93-3888/08.04.2014 г., в който са посочени ставките за референтните количества тютюн за национални доплащания за 2013 г. по сортови групи. В т. 1 от докладната записка е вписана процесната сортова група "Басми" със ставките- до 2 т- 3 лв./кг и над 2 т по 2,04 лв./кг. Въз основа на този одобрен от министъра доклад и на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане /ДВ бр. 18/2011 г./ е издадена процесната заповед № РД-09-217/08.04.2014 г., подписана от зам. министър Абазов по заместване съгласно заповед № РД-09-209/04.04.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, ДВ, бр. 18/2011 г. /Наредбата/, министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането на килограм тютюн по сортови групи съгласно чл. 3, а разпоредбата на чл. 3 определя кръга на земеделските производители, които имат право на национални доплащания за тютюн - земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност. В становището си ответникът по делото заявява, че към министъра на земеделието и храните е създаден Консултативен съвет по тютюн, който участва при определяне на ставките, вземайки предвид становището на браншовите организации в сектора. По делото не са представени доказателства по какъв ред е съставен този Консултативен съвет, кой участва в него и какъв е редът за приемане на решения от съвета. Въз основа на посочените по-горе фактически установявания и с оглед относимите правни разпоредби, съдът намира заповедта, в обжалваната и част, за издадена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъобразяване с целта на закона. Относно процедурата за издаване на акта, ответникът изразява становище, че откриването на производството по издаване на акта е оповестено чрез изпращането на проекта до организациите на заинтересованите лица по реда на чл. 66, ал. 1 и чл. 67 АПК. Има се предвид Консултативния орган по тютюн, протокол от заседанието, на който е представен по делото. В случая се твърди, че участието на заинтересованите лица в процедурата по издаване на акта е спазено и то е в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 АПК. По делото не са представени доказателства, че Консултативния орган по тютюн е бил учреден, кои представители на кои браншови организации участват в него. С оглед на това не може да се приеме, че заинтересованите лица са били надлежно представлявани и уведомявани за протичането на процедурата по издаване на акта. Недоказана остава достоверността на представения протокол от 04.04.2014 г., за който се твърди, че включва договорките за националните доплащания за тютюн за 2013 г., а в самия протокол е посочено, че са уточнени доплащанията за 2014 г. Представеното писмено доказателство явно не се отнася до процедурата по издаване на процесната заповед. Поради това съдът намира, че административният орган не е спазил процедурата по издаване на обжалваната заповед, уредена в чл. 66 и сл. АПК. Не са представени доказателства за уведомяването на заинтересованите лица за откриване на процедурата по издаване на акта, като по тези начин заинтересованите лица са били лишени от възможност да изразят становището си по подготвяния акт. Поради това че липсва протокол от Консултативния орган по тютюн за 2013 г. не става ясно как министърът е преценил размера на националните доплащания за 2013 г. Основателно е възражението на ответника, че определянето на ставките за подпомагане съгласно чл. 8а от Наредба № 2/21.02.2011 г. е въпрос на оперативна самостоятелност, с която министърът разполага. Той е органът, който има право да предлага общата сума за подпомагане, която подлежи на одобрение от ЕК. Но в рамките на тази оперативна самостоятелност, министърът е обвързан от преценката на законовите изисквания, на които неговото решение следва да отговаря. Поради това в рамките на съдебния контрол по чл. 169 АПК, съдът приема, че заповедта, в обжалваната и част, не съответства на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба помощта по схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд "Тютюн", а в случаите когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн. Това са законоустановените изисквания, които определят рамките на размера на националните доплащания - на килограм и съобразно средногодишно изкупено тютюн количество през референтния период. Никъде в Наредбата няма разграничаване по признак произведено количество от всеки земеделски производител. Правилни са изложените съображения за реда за отпускане на помощта - искане от страна на министъра, което подлежи на одобрение от ЕК за да се допълнят директните плащания в отделните сектори. Но изключенията и преференциите за всеки вид помощ винаги са конкретно уредени - както е разпоредбата на чл. 43б от ЗПЗП - дали ограничението е за площ или за определена сума, ограниченията трябва да са нормативно уредени и те не могат да се въвеждат от административния орган по целесъобразност. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,