Решение № 7032 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 462/2009 г.

Решение № 7032 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 462/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Тодоров Пачев от гр. Пловдив, против Решение № 1223 от 21.11.2008 г., постановено от Административен съд - Пловдив, II отделение, IV състав по адм. д. № 1589/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че КЗРП от 1991 г. не е изработен за цялата местност, а само за имота на жалбоподателя или за няколко съседни имоти. Касаторът възразява срещу изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената тежест при установяване промяна в статута на процесния имот и за липсата на съществени нарушения в процедурата по приемане на оспорения ПНИ и излага подробни съображения за опорочаване на тази процедура. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да се произнесе по същество с обявяване нищожност на административния акт в оспорената му част или евентуално - същата да бъде отменена и претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на община Брезово също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът е преценил събрания доказателствен материал в съответствие, с който е приложил материалния закон, като е обосновал законосъобразността на процесната заповед. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1223 от 21.11.2008 г. е отхвърлена жалбата на Георги Тодоров Пачев от гр. Пловдив против Заповед № ЗД-04-3 от 16.07.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Пловдив, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Дондуков", в землището на с. Свежен, община Брезово, област Пловдив, в частта, касаеща новообразувани имоти № № 118 и 230. За да достигне до този резултат Административният съд - Пловдив е приел за недоказани възраженията на жалбоподателя, че притежавания от него имот не е земеделска земя и е преценил, че той се легитимира като собственик само на 600 кв. м., от които е обособен имот № 118, поради което възражението на Георги Тодоров Пачев, че имотът не е нанесен с цялата си площ от 900 кв. м. е необосновано. Първоинстанционният съд се е произнесъл и относно останалите, развити в жалбата твърдения за незаконосъобразност в работата на назначената комисия, констатирал е, че не са налице съществени несъответствия с административнопроцесуалните правила и с материалния закон, от което е извел верен и обоснован извод за отхвърляне на жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Пловдив е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение подробно е обсъдено възражението на жалбоподателя, че процесният имот не е земеделска земя. Съдът се е позовал на приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза, в която вещо лице - геодезист е дал заключение, че приетият през 1991 г. кадастрален план е отменен във връзка с приемане на нова кадастрална карта и текстът на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ не е приложим, тъй като няма данни КЗРП да е изработван за цялата местност. Следва да се има предвид, че е безспорно установено, че имотът на жалбоподателя № 118 се намира м. "Дондуков", в землището на с. Свежен и щом визираната местност е включена в процесния план на новообразуваните имоти, няма основание да се счита, че конкретният имот № 118 не е земеделски имот по смисъла на ЗСПЗЗ. Относно твърдението на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд във връзка с неотразяването на спорния имот с цялата му бивша площ от 900 кв. м., решаващият съдебен състав намира за неоснователно. Административният съд - Пловдив точно е констатирал, че жалбоподателят е доказал собствеността само на 600 кв. м. с нотариален акт за дарение № 131 от 2006 г., с който е придобил 1/2 от 600/900 ид. части от целия имот с площ 900 кв. м. и с нотариален акт за покупко - продажба № 132 от 2006 г., с който е придобил още 1/2 от 600/900 ид. части от имота с площ 900 кв. м. Следователно жалбоподателят е собственик общо на 600 кв. м., поради което за останалата част от бившия имот, възлизаща на 300 кв. м. същият не притежава активна процесуална и материална легитимация, няма личен пряк и непосредствен правен интерес да оспорва ПНИ и да възразява срещу обособяването на новообразуван имот № 230. Съобразно трайната съдебна практика право на оспорване на ПНИ имат лица, които се легитимират като собственици на възстановен земеделски имот, ползватели с преобразувано право на ползване в право на собственост или лица, които се легитимират като собственик на друго самостоятелно основание. Жалбоподателят в конкретния случай не отговаря на нито едно от посочените изисквания по отношение на имот № 230 с площ 300 кв. м., поради което жалбата му в тази част е недопустима и неоснователна. Следва да се има предвид и правнорелевантния факт, че жалбоподателят няма право да претендира за присъединяване на останалите 300 кв. м., образуващи имот № 230, защото не може да се ползва от нормата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е придобил имот с площ 600 кв. м., относно която не е нито собственик с възстановено право на собственост, нито ползвател с трансформирано по надлежния ред право на ползване в право на собственост. Дори да се допусне, че при придобиването чрез сделки през 2006 г. на имота от 600 кв. м., той е встъпил в някаква степен в правата на праводателите му - ползватели на имота, разликата от 300 кв. м. няма как да се присъедини към имот № 118, защото надвишава изискуемите от законодателя 250 кв. м., които ползвателите могат да доплатят и да придобият по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. "Между страните няма спор, че новообразуваният имот № 118, по отношение на който жалбоподателят притежава активна легитимация да оспорва процесния ПНИ, е с площ възлизаща на 599,87 кв. м., която е с 13 кв. см. по-малка от придобитите от него 600 кв. м. и той има правен интерес да води настоящия процес само досежно разликата от 13 кв. см. В касационната жалба са развити възражения срещу отразяването на новообразуван имот № 230 с площ 300 кв. м. в регистъра към ПНИ на община Брезово и се оспорва правото на собственост на общината, но съдът счита, че тези оплаквания не следва да се обсъждат с оглед на обстоятелството, че самият жалбоподател не установява права върху този имот. По отношение твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения при назначаване на комисията и при изпращането на решението й на ответника, настоящият съдебен състав намира също за неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че при издаване на Заповед № ЗД-00-493/28.05.2007 г. не всички членове са поименно назначени, а е отразено само, че са представители на съответните служби и на община Брезово, но това не е съществено нарушение, защото изискването в § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е именно за участието на представители на изискуемите служби, а не на конкретни лица. Относно оплакването за лична заинтересованост на председателя на комисията, то също е недоказано и необосновано, защото жалбоподателят твърди, че той има интереси към имоти в същата местност и землище, но не уточнява, че председателят има заинтересованост спрямо имоти № 188 и № 230, относно които е настоящия спор. В касационната жалба е развита тезата, че незаконосъобразно вместо с доклад на комисията, решението й е изпратено с придружително писмо, подписано от зам. кмета на община Брезово, което становище не се възприема от решаващия съдебен състав. Съдът счита, че начинът на изпращане на решението на помощния орган на областния управител не е правнорелевантен и не е определящ за изхода на спора. Както правилно е преценил първоинстанционният съд в случая се касае за фактическо действие, което не е от съществено значение и не се отразява на защитата правата на жалбоподателя. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение