Решение № 2237 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2012 г.

Решение № 2237 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник против решение № 150/19.10.2012 г. по адм. дело № 279/2012 г. на Административен съд - Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, Крум Владимиров Павлов, от гр. Перник не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че законосъобразно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила - основание за отмяната и по чл. 146, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.

С решение № 150/19.10.2012 г. по адм. дело № 279/2012 г. Административен съд - Перник е отменил заповед № 8797 от 02.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, с която на Крум Владимиров Павлов, от гр. Перник е отказано изплащането на еднократна помощ на лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. по реда на ПМС № 104 на Министерски съвет на Република България във връзка с чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по молба-декларация вх. № 8797 от 13.06.2012 г. на Крум Владимиров Павлов.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

По смисъла на цитираната разпоредба към момента на подаване на молбата-декларация трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, като са налице безспорни доказателства, че земетресението на 22.05.2012 г. е природно събитие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане.

Законосъобразно съдът е приел, че липсват етапи от процедурата по чл. 16, ал. 1 ППЗСП - не е изготвяна социална анкета, поради което не е ясно как е извършена преценката, относно това следва ли да се отпусне поисканата помощ или не. Обоснован е извода на съда, че от административната преписка не става ясно какви са критериите, при наличието на които се постановява отказ. Няма извършена преценка в състояние ли е заявилото подпомагане лице, с оглед неговите доходи и възможности, да задоволи внезапно възникналата нужда. Помощта по чл. 16 ППЗСП е правна възможност, поради което за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за нейното отпускане, като мотивира своите действия.

С разпоредбата на чл. 3 на ПМС № 104 от 2012 г. е установен особен фактически състав, който поражда правото на еднократна помощ от 325 лв. Такова право имат лицата и/или семействата, пострадали от земетресението, които са включени в списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. В тези списъци не могат да бъдат включвани лица и/или семейства, включени или вече получили помощи за възстановяване по Закона за защита при бедствия, а ако въпреки това са били включени и са получили еднократна помощ от 325 лв., тези лица и/или семейства са длъжни да възстановят изплатените им еднократни помощи по ПМС № 104 от 2012 г. - чл. 4 от това ПМС до отмяната му с § единствен на ПМС № 207 от 31.08.2012 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 04.09.2012 г.).

Според чл. 3 на ПМС № 104 от 2012 г. еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Съществено за процесния спор е, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.

Помощи на пострадалите лица и/или семейства от земетресението на 22.05.2012 г. са били отпускани:

1. От Междуведомствената комисия към Министерския съвет при условията, по реда и в размерите, определени със Закона за защита при бедствия и с правилника за организацията и дейността на тази комисия.

1. От дирекциите "Социално подпомагане" и в частност от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник при условията, по реда и в размери, определени с:

а) ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и

б) със Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

От доказателствата по делото е видно, че в процесния случай директорът на ДСП - гр. Перник не е спазил нито реда по ПМС № 104, нито този по ЗСП и ППЗСП и е издал отменения от Пернишкия административен съд отказ по неясен административнопроизводствен ред. Приел е молба-декларация по чл. 16 от ППЗСП като без да спази разписания процесуален ред за установяване основанията за получаване на еднократна социална помощ е отказал отпускането на такава по ПМС № 104 от 30.05.2012 г.

Предвид гореизложеното административният съд законосъобразно е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение