Решение № 8980 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2009 г.
ВАСI отделение06.07.2009 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 11/19.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1655/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, V-ти административен състав. Осъжда Севатин Алиосман Алиосман, гр. Хасково, чрез адв. Нягол Панев със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев" № 41 да заплати на Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив разноски в размер на 1077, 69 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8980 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Севатин Алиосман Алиосман, гр. Хасково, чрез адв. Нягол Панев със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев" № 41, срещу Решение № 11/19.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1655/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, V-ти административен състав, с което е отхвърлена жалбата на Алиосман против Ревизионен акт № 2600-813/27.07.2006 г., издаден от Димитър Вангелов Станков, старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 972/29.09.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Севатин Алиосман Алиосман е определен допълнителен данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ, както следва: за 2000 г. - сумата от 1407, 55 лева - главница, 955, 33 лева - лихви, както и сумата от 48, 14 лева - лихви по авансови вноски и за 2001 г. сумата от 22382, 95 лева главница и 12090, 61 лева - лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. В случай че са налице процесуални нарушения, се иска връщане на делото на ПОС за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в съдебно заседание чрез процесуалният си представител. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният окръжен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Същата е неоснователна. С решението си Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Севатин Алиосман Алиосман - гр. Хасково, срещу Ревизионен акт № 2600-813/27.07.2006 г., издаден от Димитър Вангелов Станков, старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 972/29.09.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Севатин Алиосман Алиосман е определен допълнителен данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ, както следва: за 2000 г. - сумата от 1407, 55 лева - главница, 955, 33 лева - лихви, както и сумата от 48, 14 лева - лихви по авансови вноски и за 2001 г. сумата от 22382, 95 лева главница и 12090, 61 лева - лихви. Окръжният съд е приел, че липсват доказателства за реално извършени облагаеми доставки, което само по себе си е достатъчно основание да не се признае право на данъчен кредит и изводите на данъчния орган в тази насока са правилни и законосъобразни. Като такива съдът е преценил и изводите по отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на съответните задължения за преки данъци, тъй като след като няма сделки, то не може да бъде направен и разход. Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се още, че Съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че е отказал спиране на делото до приключване на започналото наказателно производство. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд. При извършване на ревизията е установено, че през ревизирания период лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец с ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман", с основна дейност търговия на платове съгласно представените счетоводни документи. За периода ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман" е данъчнозадължено лице за доходи от източници в страната съгласно чл. 9 от ЗОДФЛ и формира данъчната си основа на основание чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ по реда на Глава Втора от ЗКПО . За установяване на облагаемата печалба и данъчната основа на ревизираното лице е извършена проверка на първичните счетоводни документи на търговеца. В преписката се съдържат доказателства - оборотни ведомости към 31.12.2000 г. и 2001 г., както и справки за определяне на месечни авансови вноски данък за 2000 г. и 2001 г. В хода на ревизията са били извършени насрещни проверки по издадени фактури на ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман" при конкретни доставчици. За 2000 г. : През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 770 лева по фактура, описана в ревизионния акт, издадена от "Мода Мито" ЕООД, гр. Самоков. При проверката е било установено, че "Мода Мито" ЕООД е с правоприемник "Карго експрес - И. В. А. " ЕООД, гр. Самоков. Изпратено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, на което било установено, не е открит представляващия или упълномощено лице, което да получава и подписва съобщения от органите по приходите. Жалбоподателят твърди, че не се доказва правоприемството между доставчика "Мода Мито" ЕООД и действително провереното лице "Карго Експрес И. В. А." ЕООД. Данните за правоприемството между двете лица се съдържат в информационния регистър на НАП, като е видно, че и БУЛСТАТ номера на дружеството-правоприемник е същия. Съставеният по установения ред и форма протокол, с който това е констатирано, представлява доказателство за установените от проверяващия орган факти и обстоятелства. Същите не се оборват от жалбоподателя. Видно от Решение № 6 от 15.IV.2003 г. по ф. д. № 737/1998 г. на Софийски окръжен съд промяната е вписана в търговския регистър, като е променен едноличния собственик на капитала на дружеството. "Мода мито" ЕООД и "Карго експрес" ЕООД са два различни доставчика, първият от които е доставчик по фактури от 2000 г., а втория от 2001 г., като всеки от тях е бил проверен на посочения пред данъчните органи адрес. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 1410 лева по фактура, описана в ревизионния акт, издадена от "Кедър" ЕООД. Извършена е била насрещна проверка на доставчика на адреса за кореспонденция за установяване на посочените в искането обстоятелства. Съставен е протокол, с който данъчните органи са констатирали, че на посочения адрес няма представляващ на дружеството, нито законен представител, който да получава и разписва данъчни документи от негово име. От ТД на НАП гр. Хасково е изпратено до ТД на НАП - София, офис Самоков искане за извършване на насрещна проверка на "Кедър" ЕООД с адрес: гр. Сливница. В офис Самоков е констатирано, че дружеството е преместено от ФО Самоков във ФО Костинброд, т. е. в рамките на компетентната териториална дирекция досието на дружеството се води във ФО Костинброд, а не ФО Самоков. Самият адрес на дружеството е непроменен, същият е в гр. Сливница, като е посетен два пъти от проверяващите органи. Поради невъзможността доставчика да бъде открит на адреса не е възможно да се отговори на въпросите, поставени с искането. При тези данни ревизиращите органи са приели, че не се доказват документално разходите по фактурите на горепосочените доставчици, поради което е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО , съгласно която финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално. Ето защо са приели, че финансовият резултат на ревизираното лице следва да се увеличи със сумата по двете фактури в общ размер на 2180 лева, като финансовият резултат след преобразуването е определен в размер на7072, 27 лева. След намаляването със задължителните осигурителни вноски в размер на 1913, 13 лева данъчната основа за 2000 г. е определена на 5159, 14 лева. Тъй като за съответната година е внесен данък в размер на 499, 70 лева, на Севатин Алиосман е определен данък за довнасяне в размер на 1407, 55 лева. През 2001 г. : През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 6750 лева по фактури, описани в ревизионния акт, издадени от "Карго експрес" ЕООД". Извършена е насрещна проверка на доставчика на адреса за кореспонденция. При извършените посещения е установено, че на адреса няма такова дружество. При проверка в информационния масив е било установено, че дружеството е преместено от ТД София област, гр. Самоков, в ТД София, офис Център. В протокола за насрещна проверка е било отразено, че поради непредставянето на документи от страна на проверяваното дружество е невъзможно да се отговори на поставените въпроси. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 7520 лева по фактури, издадени от "Тинтява 2001" ЕООД. Извършена е насрещна проверка на доставчика в гр. Самоков. На адреса е било изпратено искане, което е върнато с отбелязване, че получателят е непознат на адреса. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи за закупуване на платове в общ размер на 13900 лева по фактури, описани в ревизионния акт, издадени от "Войстрейд" ЕООД. Извършена е била насрещна проверка на доставчика на декларирания от него адрес. При проверката е било установено, че такъв адрес не съществува. При проверка в данъчното досие на фирмата се установява, че на ЕТ "Елка" са издадени само три от посочените фактури, като фактура № 7/26.06.2001 г. е издадена на ЕТ "Танер". Не може да се установи отразени ли са фактурите в счетоводството на дружеството и извършено ли е разплащане по тях. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА Севатин Алиосман" е отразил разходи за закупуване на платове по фактури с доставчик "Транском 2001" ЕООД в общ размер на 9000 лева. Извършена е насрещна проверка на доставчика на адреса в гр. София. Адресът е бил посетен два пъти от органите по приходите, но на него не е бил открит представител на дружеството. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман" е отразил разходи за закупуване на платове по фактури с доставчик "Н-63 Комерсиал" ЕООД в общ размер на 24575 лева. Извършена е била насрещна проверка на доставчика на адреса в гр. Пловдив. Адресът е бил посетен два пъти, но не е открит представител на дружеството, управител или лице, упълномощено да получава съобщения или книжа. От наличната по преписката документация е видно, че не могат да се докажат документално разходите по горецитираните фактури с доставчици "Карго експрес" ЕООД, "Войстрейд" ЕООД, "Тинтява 2001" ЕООД, "Транском" ЕООД и "Н-63 Комерсиал" ЕООД. Финансовият резултат на търговеца за 2001 г. е бил преобразуван по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, като е увеличен със сумите по горепосочените фактури на обща стойност 61747 лева. В резултат на преобразуването, данъчната основа за 2001 г. е определена на 63673, 29 лева. На основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО е определена лихва за периода 9.05.2002 г. - 26.06.2002 г. върху сумата от 21632, 65 лева, в размер на 407, 09 лева, а за периода 27.06.2002 г. - 5.07.2006 г. - върху сумата от 22382, 95 лева в размер на 11509, 94 лева. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО в редакцията й към ревизирания период гласи, че финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, предвиден в съответните нормативни актове, включително с касов или финансов бон, или отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания.
Цитирани разпоредби
1- чл. 23, ал. 2, т. 13