Решение № 93 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 389/2014 г.

Решение № 93 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 389/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Я. Д. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 370/11 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. С атакуваното решение молителката Я. Д. П. е осъдена да заплати на основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 606 186,35 лв., заедно със законната лихва, от 24.01.2008 г. По делото е установено, че с решение № 769/4.02.2000 г. на областния управител на област с административен център М. е уважено искането на наследниците на Г. П. Клисурски за обезщетение по ЗОСОИ с компенсаторни записи на отчуждени с Указ № 40/1945 г. земеделски земи. Една от наследниците на Г. Клисурски - Ю. Г. Г. е получила издадените на 28.06.2000 г. компенсаторни записи с номинална стойност 7 746 700 лв., като на 7.07.2000 г. с две сделки се е разпоредила със записи на стойност 490 500 лв. и 1 000 000 лв. С последващо решение № 1170 от 29.09.2000 г. на областния управител, на основание чл. 32, ал. 1, изр. 2 ЗДС (отм.), е отменено първото решение за обезщетяване с компенсаторни записи. С писмо от 9.11.2004 г. областният управител е поискал от Ю. Г. да върне в едномесечен срок компенсаторни записи на стойност 1 490 000 лв. Писмото не е получено от Ю. Г., тъй като към този момент тя не е била жива. Искът за връщането на компенсаторните записи с номинална стойност 1 490 000 лв. е насочен срещу наследника на Ю. Г. - Я. Д. П.. За да уважи този иск в посочения по-горе размер съставът на ВКС е приел, че компенсаторните записи са особен вид платежно средство, тъй като с тях могат да бъдат извършвани определени плащания. При условията на чл. 13б, ал. 1 З. длъжникът дължи връщането на същото количество и стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от поканата. Когато не могат да бъдат закупени компенсаторни записи с цел да бъдат върнати, връща се сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден, в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа. При това положение, тъй като в случая не могат да бъдат върнати самите компенсаторни записи, с които Ю. Г. се е разпоредила, следва да бъде върната тяхната парична равностойност към датата на подаване на исковата молба - 606186,35 лв. С молбата за отмяна се представят доказателства, за които молителката счита, че са нови. Това са два договора от 7.07.2000 г., с първия от които Ю. Г. е продала на [фирма] компенсаторни записи с номинална стойност 1 245 500 лв., при обща цена 168 142,50 лв., а с втория - брат и М. Г. Г. е продал на същото дружество записи със същата номинална стойност 1 245 500 лв., за същата цена - 168 142,50 лв., както и два броя платежни нареждания за изплащане на продажната цена. Тези доказателства молителката е получила с писмо от [фирма] от 30.08.2013 г., по повод нейно искане от 19.04.13 г. Молителката счита, че доказателствата са нови и че са от съществено значение за изхода на делото, тъй като установяват, че нейната наследодателка се е разпоредила с компенсаторни записи с по-малка номинална стойност, отколкото е прието в атакуваното решение, както и че е получила за тях сума в размер на 168 142,50 лв., а не 606 186,35 лв., колкото е осъдена да върне. Ответникът в производството - държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва молбата. Счита, че представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при добро водене на делото те биха могли да бъдат представени в инстанциите по същество. Освен това тези доказателства не са и от значение за изхода на делото. Освен чрез [фирма], наследодателката Ю. Г. е могла да се разпореди с друга част от акциите посредством друг инвестиционен посредник, а получената от нея сума е без значение за изхода на делото, тъй като съгласно чл. 13б, ал. 3 от З. от значение е цената на записите към момента на падежа - т. е. подаване на исковата молба за връщането им. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Двата договора от 7.07.2000 г. и двете платежни нареждания от 10.07.2000 г. не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителката е могла да се снабди с тях и да ги представи пред съда своевременно, докато делото все още е било висящо. Тези доказателства не са представени своевременно поради това, че са били несъвместими със защитната позиция на ответницата, /която се е изразявала в това, че не се дължи връщане на паричната равностойност на компенсаторните записи/, а не защото не са могли да бъдат известни или защото тя не е могла да се снабди с тях своевременно. По-важното обаче е друго - че тези доказателства не са от съществено значение за изхода на делото. Същественият факт е този, че наследодателката на молителката - Ю. Г. е получила компенсаторни записи с номинална стойност 7 746 700 лв., като след отпадането на основанието за получаването им не е върнала на държавата записи с номинална стойност 1 490 000 лв. Без значение е с каква част от невърнатите акции тя се е разпоредила и дали разпореждането е само при един инвестиционен посредник или при няколко. Без значение за спора по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 13б З. е и сумата, която Ю. Г. е получила при продажбата на записите с номинал 1 245 500 лв. Предмет на приключилия спор е иск на държавата за връщане на компенсаторни записи с номинална стойност 1 490 000 лв., поради отпадналото основание за получаването им. Когато тези записи не могат да бъдат върнати поради извършено междувременно разпореждане с тях, дължи се връщането на паричната им равностойност към момента на падежа - в този смисъл е практиката на ВКС по прилагането на чл. 13б, ал. 1 и ал. 3 З.. Ето защо е без значение каква сума е получило лицето при продажбата на компенсаторните записи - в случая 168 142,50 лв. и сравняването на тази сума с присъдените на държавата 606 186,35 лв. Това обстоятелство евентуално би имало значение при иск за причинени вреди от незаконен административен акт, но не и при иск за връщане на даденото по него. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,