Решение № 14824 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2010 г.

Решение № 14824 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Василев Урумов, гр. Пловдив, против Решение № 364/14.04.2010 г., постановено по адм. д. № 684/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румен Урумов против Заповед № РД-14-436/23.08.2005 г. на Началника на ДНСК София, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна масивна жилищна сграда, масивна тухлена постройка в строеж, подпорни стени и басейн" реализиран в неурегулирани поземлени имоти № 3001 (№ 74001) и № 2027 м. "Арапя", землище гр. Царево. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че безспорно е установен незаконен строеж - без строителни книжа, върху терен - изключителна държавна собственост (морски плажове) и без правно основание за заемане на терена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не намират израз касационните възражения. Неоснователни са доводите, че след като констативните актове били издадени през 2005 г., сега, през 2010 г. съдът следвало да изследва фактическото положение. Процесната заповед РД-14-436 е издадена през 2005 г. и правилно, на осн. чл. 142 АПК, съдът е приел относимите доказателства към датата на издаване на заповедта. Неоснователни са и доводите, че съдът не е изследвал търпимостта на строежите. Обектите са построени на морски плаж "Арапя" и като построени в изключителна държавна собственост по закон са неузаконими. Освен това по делото няма доказателства, в указания срок по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаторът да е подал заявление за узаконяване на строежите. Безспорно се касае за незаконен строеж съгласно чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.), респективно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което правилно е издаден процесната заповед за премахване на строежите. Няма никакво значение в какво състояние са обектите към настоящия момент, дори и кой е собственик на мястото, в което са построени, след като е известен собственика на строежите, изградени в тази крайбрежна ивица, в която липсва ПУП. Неоснователни са и доводите за служебно назначаване на експертиза, след като делото е изяснено от фактическа страна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав