Решение № 2817 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2010 г.

Решение № 2817 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Илмар - Маринов Бацов" чрез процесуален представител адв. Иван Ефтимов, срещу Решение № 1206 от 15.06.2010 г., постановено по адм. дело № 848/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на ревизионния акт изцяло или частично. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП гр. София не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от ЕТ "Илмар - Маринов Бацов", представлявано от собственика Марин Илиев Бацов чрез адв. Иван Ефтимов предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 030902031/28.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 768/28.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са му определени задължения по ЗДДС за периоди и в размери, както следва: м. 12.2007 г. - 4889,58 лв. и лихви в размер на 1245,94 лв; м. 03.2009 г. - 1071,10 лв. и лихви в размер на 70,75 лв; м. 04.2009 г. - 1116,37 лв. и лихви 59,81 лв. и за м. 05.2009 г. - 1062,55 лв. и лихви 48,99 лв., общо задължения в размер на 8139,60 лв. - главница и лихви 1425,49 лв. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията, заради които касаторът претендира намаляване на облагаемата данъчна основа, съответно признаване на данъчен кредит за мес. 03, 04 и 05.2009 г., не е сред изчерпателно изброените в ЗДДС. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът е приел че в счетоводството на търговеца по сч. сметка 201, земята е заведена със стойност съответстваща на цялата платена цена, като не са съобразени правата придобити от едноличния търговец при закупуване на имота, а съобразно придобитите права, правилно на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗДДС, органите по приходите са приели, че основата за облагане с ДДС следва да се определи на база покупната стойност, а не на база установената от експертизата пазарна цена. В тази връзка е разтълкувана разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, която следва да се прилага съвместно с ограничението по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Установената от вещото лице пазарна оценка е по-ниска от покупната стойност отчетена по с/ка 201 - Х ид., поради което обосновано е прието, че данъчната основа следва да се определи на база цената на придобиване на имота. Правилно е съобразена и разпоредбата на 67, ал. 2 от ЗДДС, като е прието, че данъкът е включен в цената и се равнява на 4889,58 лв. На следващо място изцяло е обоснован извода, че на основание чл. 132, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 111, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и чл. 68, ал. 3 от ЗДДС, следва да се приеме, че при правоприемство на търговско предприятие от наследник на починалия търговец, към датата на регистрацията по ЗДДС, за правоприемника възниква право на данъчен кредит за всички налични стоки, без тези получени на основание чл. 10, като съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 4 от ЗДДС, в тези случаи, регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 14-ия ден включително след тази дата. Предвид гореизложеното, правилно органа по приходите е приел, че за процесните периоди преди регистрацията по ЗДДС, ДЗЛ неправомерно е упражнило право на данъчен кредит, като същото е следвало да бъде упражнено по реда на чл. 74, ал. 1, вр. чл. 132, ал. 4 от ЗДДС, чрез подаване на регистрационен опис за наличните активи без придобитите по реда на чл. 10. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение,