Решение № 5828 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. А. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Т. Лютфиева, срещу решение 3506/03.02.2025 г., постановено по адм. дело 11730/2024 г. по описа на Административен съд-София град, Първо отделение, 20-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование А. Георгиева, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 11396/31.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /в т.ч. протокол УП-23709/24.09.2024 г., съставен за проведеното с чуждия гражданин интервю и две справки относно Сирийската държава с вх. ЦУ-1624/12.07.2024 и ЦУ-1841/23.08.2024 г./, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор по фактите, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 10.09.2024 г. В тази връзка на 24.09.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е [вероизповедание], напуснал Сирия през м. август 2024 г., откъдето през Турция, където останал около пет дни, преминал нелегално българо-турската граница и се предал на властите в България, на 09.09.2024 г. Твърди, че в родината си е живял в [населено място], област Дейр Алзор, заедно със съпругата и трите си деца, останали в селото, при неговите родители. Заявява, че основната причина да напусне държавата си на произход е войната в Сирия и неспокойната обстановка, в която всеки може да стане жертва на отвличане или убийство, заради честите сблъсъци между кюрди и редовна армия, и нападенията от страна на настанилите се в близост до селото им, чужди племена. Сочи, че родителите му, семейството му и негови братя и сестри все още живеят в Сирия, в [населено място]. Отрича в родината си да е бил арестуван или осъждан, както и той или член на неговото семейство да са били заплашвани, или да е имал проблеми със сирийските власти, да е членувал в политическа партия или друга организация, да е влизал във взаимоотношения с представители на групировките, опериращи в региона, в който е живял. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не сочи на данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличие на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната на произход са лични и обуславят извода, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в България, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число и съобразно чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен и атакувания пред касационната инстанция, акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи с данните от представените и в касационната инстанция, справки за Сирия с вх. МД-02-194/03.04.2025 г. и МД-02-262/19.05.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин, международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки информация не е опровергана от жалбоподателя /сега касатор/ пред първата инстанция, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия след свалянето от власт на Башар ал Асад през м. декември 2024 г., които правилно, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са и направените от първоинстанционния съд изводи, че липсва основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на нейната територия, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни от справка от м. май 2024 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави и около 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. Само за изчерпателност следва да се посочи, че при формиран извод за отсъствие на основанията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, единствената дължима от съда, а преди него - и от административния орган преценка, е тази, за нарушение на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, каквато в случая е мотивирано и правилно осъществена, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,