Решение № 11194 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14933/2012 г.

Решение № 11194 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14933/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Антон Коларов в качеството му на процесуален представител на "Микроарт 7 - Бонов, Хараланова, Петков и сие" СД, срещу решение № 527 от 25.10.2012 г. по адм. дело № 218 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 151101079 от 31.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 38 от 23.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 277.76 лв. и начислена лихва за забава в размер на 8 194.43.00 лв. за данъчни периоди м. 02-м. 07, м. 09 и м. 12.2007 г., м. 04, м. 07-м. 12.2008 г. и м. 01, м. 03 и м. 04.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Велико Търново (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново) оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК на процесуалния представител юрисконсулт Вася Василева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 21 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 151101079 от 31.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 38 от 23.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2006 г. до 28.02.2011 г. по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС. С него на ревизираното е отказано право на данъчен кредит в размер на 18 277.76 лв. по фактури, издадени от "София найт" ЕООД с предмет на доставките - месо за данъчни периоди м. 02.-м. 02007 г.; по фактури, издадени от "Любрез" ЕООД с предмет на доставка говеждо месо за данъчни периоди м. 03.-м. 06.20007 г.; по фактури, издадени "Т. Е. А. -07" ЕООД с предмет на доставките говеждо и свинско месо за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 04, м. 07-м. 09, м. 11, 2008 г. и м. 04.2009 г.; по фактура, издадена от "Граф 69 Жан" ЕООД с предмет на доставката свинско месо за данъчен период м. 09.2007 г.; по фактури, издадени от "Евро трейд 2007" ЕООД с предмет на доставките сланина и свинско место и по фактури, издадени от "ГД Импортинг" ЕООД с предмет на доставките говеждо и свинско месо за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. В хода на ревизията от ревизираното лице са изискани документи, но той не е представил такива за приемане на стоките, за наличие на ресурсна обезпеченост, за реално извършен транспорт и товаро-разтоварна дейност и други по повод доказване реалност на доставките. Административният орган е приел, че не са налице реално осъществени доставки, поради което не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, което да е основание за осъществяване право на приспадане на данъчен кредит. Тази фактическа обстановка подробно е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. Съдът е обсъдил и заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ревизираното дружество и на доставчиците. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на обжалваното решение, съдът е обсъдил и правните разпоредби относими към спора, а именно посочените чл. 6, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Отграничил е основният спорен момент, а именно реалност на доставките, но с оглед предмета на дейност на ревизирания субект, който твърди, че ги влага в производството си. Последният твърди, а и експертът по съдебната експертиза констатират, че е налице проследяемост на закупените и продадените стоки, поради приетата организация, включително счетоводна на работа при него. Във връзка с това съдът е приел, че доставчиците са заприходили стоките в счетоводствата си преди датите на доставките, осчетоводили за разходи за покупките им, направили са и разходи за съхранение на стоките в хладилник, което се изразява в заплащане на наем на хладилни камери с фирми, с които са сключени договори и които съдът е изброил. Въпреки това съдът е счел, че не е доказан основния момент по прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки, понеже става въпрос за доставка на стоки, а и същите са родово определени, според изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. На практика по делото се явява доказано счетоводното отразяване на доставките и при двете страни по тях. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на работна сила освен един шофьор и технически секретар при един от доставчиците и едно лице работещо по граждански договор. Не са ангажирани доказателства относно транспортирането на стоките. В съдебно заседание от 13.06.2012 г. експертът посочва, че е проверил счетоводството на ревизираното лице и на "София найт" ЕООД и на "Любрез" ЕООД, а останалите счетоводни документи на останалите доставчици са му изпратени по електронна поща. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като касационното възражение е неоснователно. Не може да се приеме, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС има единствено изискване, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а именно получателят да разполага с фактура. Според изискванията на Директивата данък се начислява за настъпило данъчно събитие - осъществени доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е осъществена доставка. Съобразно чл. 2, т. 1 от ЗДДС в обхвата на закона са всички облагаеми доставки на стоки и услуги, и наличието на осъществена доставка е първият факт, който следва да бъде доказан от получателя по фактурата, за да установи основателно начисляване на данъка и възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. В този смисъл е трайната практика на СЕО и СЕС предвид решението по дело С-152/02, в който СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. В същия смисъл е и решението по дело С-642/11 на СЕС. Неправилно е възражението, че в случая е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки, по които, за да не се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е установено участие на получателя по фактурата в данъчна измама, какъвто настоящият случай не е. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение