Решение № 5083 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15566/2011 г.

Решение № 5083 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15566/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Зита Ко" ООД гр. Ямбол чрез процесуален представител адв. Иван Иванов от АК - Ямбол, против Решение № 4390/12.10.2011 г. по адм. д. № 1978/2011 г. на Административен съд София-град с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на акта, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основният аргумент на касатора за неправилност на решението е, че съдът не е съобразил, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" в редакцията му към 20.05.2010 г. и поради това от некомпетентен орган - зам.-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С оглед на това прави искане за отмяна на обжалваното решение на административния съд и Върховния административен съд да постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразен административния акт - Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/700 от 1.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция. с който е наложена санкция в размер на 23234,09 лева за наддекларирани площи под определения минимум от 3 % съгласно чл. 51, т. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Допълнително в писмени бележки се навеждат доводи че съдът, не е преценил обстоятелството, че административния акт е издаден без правно основание. Ответникът по делото ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция в писменото си становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба подробно изложени в него. Счита, че решението на административния съд е съобразено с изискванията на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 1978/2011 г. на Административен съд София-град е било образувано по жалбата на "Зита Ко" ООД гр. Ямбол, против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/700 от 1.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който за наддекларирани площи под определения минимум от 3 % съгласно чл. 51, т. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБ за кампания 2009 г., с което по Схемата за единни плащания на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) е намалено финансовото подпомагане в общ размер на 23 234,09 лева. С решението, предмет на оспорването с касационната жалба, административния съд е приел, че жалбата е подадена в установения от закона срок, насочена е срещу индивидуален административен акт, какъвто е уведомителното писмо, с което се засягат законни интереси на дружеството - жалбоподател, поради което е направил извод за нейната допустимост. По същество е приел същата за неоснователна. Съображенията му за това са били, че в хода на извършената административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели, по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане, са установени площи заявени от повече от един земеделски производител. Установеното застъпване на декларираните площи по отношение на други земеделски стопани е потвърдено с последвалата процедура за изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези застъпени площи, за което се съдържат доказателства в административната преписка. Въз основа на тези обстоятелства административния съд е стигнал до извода за законосъобразно наложена санкция на касатора в размера посочен в уведомителното писмо за наддекларирани площи по СЕПП и по СНД, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу уведомителното писмо за извършено плащане ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Решението е правилно. На първо място, не се споделят твърденията на касационния жалбоподател за нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя му. При произнасянето си по жалбата по същество, съдът е упражнил дължимия служебен контрол за валидност на акта, независимо от липсата на оплаквания в първоначалната жалба в тази насока. ДФ "Земеделие" е акредитиран за Република България за единствена Разплащателна агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители. (ЗПЗП). В това си качество следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на основание § 4 Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от ЗПЗП. ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира актовете, с които се признават/отказват и изчисляват сумите по СЕПП и СНД за субсидиране. Съдът подробно е посочил и приложимата нормативна рамка, очертана от изискванията на ЗПЗП, Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на ИСАК, Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, както и Регламент (ЕО) 0796/2004 г. на Комисията и Регламент № (ЕО) 1782/2003 г. на Съвета. При така очертаната рамка, съдът е приел, че оспореният акт е валиден, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда и Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. В този смисъл е и нормата на чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ. В нормата на чл. 11 от УП на ДФЗ е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори, но след предварително съгласие на управителния съвет. Видно от представените по делото доказателства, в това число и протокол № 5 от заседанието на УС на ДФЗ от 20.05.2010 г. и решението по т. 3, такова съгласие е налице, поради което издадената заповед № 01-РД/1403/1.06.2010 г. на изпълнителния директор за делегиране на права на Мюхеттин Караоглан - заместник- изпълнителен директор на ДФЗ е достатъчна за да се прецени, че актът е издаден от лице с материална компетентност. На следващо място, неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, при допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на акта. Доводите в тази насока са бланкетни, без конкретизация и обосноваване на същите. От тях обаче може да се извлече единствено довод за липсата на предпоставките за налагане на санкцията. Доводите в тази насока, не се споделят. Обективираният в оспорения административен акт отказ за изплащане на субсидия за цялата заявена площ /650,29 ха/ е мотивиран от фактическа страна с наличието на недопустими за подпомагане площи в резултат на двойно застъпване. Безспорно е установено по делото, че част от заявените по подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, Кампания 2009, с Уникален идентификационен номер (УИН) 28/120609/26457 площи в размер 21,09 ха за подпомагане, за които не са представени доказателства за ползване от касатора не се стопанисват. От друга страна площите, заявени за подпомагане, по отношение на които са представени документи за ползване от страна на жалбоподателя и други стопани също са преценени като недопустими за подпомагане, доколкото не може да се установи по категоричен начин ползването им от касатора. Като краен резултат от административния орган и от изслушаното и прието по делото заключение от съдебно-техническа експертиза се установило, че общия размер на недопустимите за подпомагане площи /наддекларирани, двойно заявени/ възлиза на 32,57 ха, така както е изчислено от страна на административния орган /21,09 ха + 7,31 ха + 4,17 ха/ от цялата заявена за подпомагане площ, които възлизат на 5,27 %. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП и СНД, когато установи, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Обосновано е приет за законосъобразен постановеният на основание на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., обективиран в уведомителното писмо. Съгласно цитираният законов текст, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП и СНД, когато установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено. В този случай площите се изключват от допустимата за подпомагане площ. По делото безспорно е установено, че във фазата на разглеждане на заявлението и извършване на кръстосана административна проверка, че 8 броя от заявените от касатора площи с обща площ в размер на 32,57 ха се застъпват със заявените за подпомагане площи от други земеделските стопани, като за 5 бр. застъпени площи с общ размер от 21.09 ха бенефициентът не е представил документ за правно основание за ползване. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 на чл. 43 от ЗПЗП, съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз /ал. 4 на същата разпоредба/. Неоснователни са възраженията в защитата на касатора относно приложимото европейско право. Приложимите в случая са Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, Регламент № 1975/2006 г. за налагане на намаления и изключвания, за кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на ОСП и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП изрично регламентира, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане но СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено. С аналогично на нея съдържание е и разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, където изрично е предвидено, че Разплащателната агенция намалява размера на плащанията по СНД, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления. В случая са установени предпоставките за приложението на санкцията. Изчислението на санкциите и по двете схеми административния орган е извършил в съответствие с изискванията на чл. 51, § 2 от Регламент на Комисията № 796/2004 г., според която разпоредба когато процентна разлика на наддекларираните площи спрямо допустимите за изчисление е над 3 % но до 30 % от площта, която трябва да се санкционира, се определя на база наддекларирана площ умножена по две, която се подвежда от допустимата за начисление площ. Изчисленията и получената крайна сума за плащане административния орган е отразил в таблицата за формиране на общата сума за финансово подпомагане, представляваща неразделна част от обжалваното от жалбоподателя Уведомително писмо. Така определените суми от административния орган за санкциониране на касатора като земеделски стопанин по СЕПП и СНД са опредени при съобразяване с изискванията на европейското и националното законодателство. Правилно административния съд с решението предмет на касационната жалба е отхвърлил като неоснователна подадената жалба, което налага оставянето му в сила. При този изход на делото и в съответствие с чл. 143 АПК е основателна претенцията на ответника за разноски за юрисконсулт в размера по чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение,