Решение № 3900 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1306/2021 г.

Решение № 3900 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1306/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я. К., против решение № 346 от 27.11.2020 г., постановено по адм. д. № 222/2020 г. от Административен съд - Добрич. С обжалваното решение съдът е отменил заповед на касатора в настоящото производство, с която е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование "Закупуване на земеделска техника за обработка и прибиране на лавандула" за кандидата ЗС Д. П. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06 RDNP001 - 19. 076 на МИГ Т. - Крушари, подаден по Подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" на одобрената стратегия за ВОМР по ПРСР 2014 -2020 г. с общ размер на разходите, възлизащ на 114 130. 00 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че Контролен лист приложение 123_12, както и цитираната в заповедта Методика са част от процедурата по обработка на проектни предложения по подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19. 2 от ПРСР 2014 -2020 г., като същите са одобрени от изпълнителния директор на ДФЗ на 23.11.2018 г. Част от методиката са и таблица 1 и 2, като последната съдържа "Списък с определените средни добиви на селскостопански продукти с растителен и животински произход". Излага, че при извършената проверка и представените допълнителни документи от земеделския стопанин е установено, че предоставения бизнес план е нежизнеспособен, тъй като нетната стойност на проекта е отрицателно число, поради което не е спазено изискването на т. 7 от т. 13. 2 "Условия за допустимост на дейностите" от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1. По изложените съображения и в допълнително изпратеното становище касаторът моли съдът, да отмени решението, както и да му присъди разноските за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Д. П., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения ответната страна моли съда, да остави в сила съдебното решение и претендира присъждане на направените разноски. Прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Д. П. срещу заповед № 03 - РД/1099 от 4.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование "Закупуване на земеделска техника за обработка и прибиране на лавандула" за кандидата ЗС Д. П. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06 RDNP001 - 19. 076 на МИГ Т. - Крушари, подаден по Подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" на одобрената стратегия за ВОМР по ПРСР 2014 -2020 г. с общ размер на разходите, възлизащ на 114 130. 00 лв. Като правно основание в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от ПРСР за периода 2014 -2020 г. В мотивите на заповедта е отбелязано, че при извършване на проверка, съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2015 г. и анализ на представения от кандидата бизнес план, предоставен по проекта, съгласно акредитиран образец на контролен лист Приложение 123_12 и Методика за определяне на обосновани (пазарни) продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури, добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., при които е приложимо, чрез изчисляване на показатели за ефективност на инвестицията и финансови коефициенти, не се доказва неговата икономическа жизнеспособност, каквото е изискването на т. 7 от т. 13. 2 на одобрените Условия за кандидатстване по процедурата за подбор. В заповедта е посочено още, че видно от обобщените резултати от извършеното преизчисление на бизнес плана и показателите за оценка на жизнеспособността на същия е установено, че нетната настояща стойност на проекта NPV е в размер на - 39 397. 05 лв., като съгласно утвърдения и публикуван образец на бизнес плана NPV следва да е положително число. Налице е позоваване и на разпоредбата на чл. 60, ал. 7 от Наредба № 22/2015 г. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, заповедта съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които обаче не са достатъчни, за да се приеме, че същата съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Прието е, че липсат конкретни мотиви на какво основание е извършено преизчислението на декларирания от кандидата доход от земеделска дейност, нито по какви съображения е прието, че преизчисленията следва да се извършат, съобразно "Методиката за обосновани продажни цени и добиви". Липсват доказателства на коя дата и към кой момент е приета цитираната Методика, като нито в Наредба № 22 от 14.12.2015 г., нито в друг нормативен акт е регламентирано както разработването и утвърждаването на Методика, така и нейното прилагане при преценката дали кандидатът е спазил условието на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/14.12.2015 г. Прието е, че в заповедта няма посочване конкретно и коя законова норма е нарушена. Освен горното, съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати и други съществени нарушения на административно - производствените правила. В изпратеното на кандидата уведомително писмо са посочени установените нередности, като никъде в него не е посочено, че следва да се представят доказателства във връзка с бизнес плана или, че данните в същия ще бъдат преизчислени на база на Методиката. Според съдът, не е извършена проверка и не са събрани доказателства от страна на административния орган за 2018 -2019 г. и началото на 2020 г. какви добиви е реализирал земеделския стопанин от лавандула и не е взето предвид, че средния добив в Добруджа на лавандула е много по - голям от средния за страната, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по изготвената СИЕ. Предвид изложените съображения, съдът е счел, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на административно - производствените правила и в нарушение на материалния закон, предвид полученият положителен отговор за финансиране на предложението от Комисията за подбор на проектните предложения към МИГ т. - Крушари. При тези и още обстойни мотиви съдът е отменил заповедта. При извършения служебен контрол върху съдебното решение, при спазване на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано, е неоснователно. Съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка, която е установил от изпратената административна преписка и всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на приетата СИЕ. Въз основа на нея е направил правилни правни изводи. Доводите на касатора, че изложените от съда мотиви са вътрешно противоречиви и некореспондиращи с установеното в рамките на административното производство по издаване на уведомителното писмо за отказ действително фактическо положение, сочат на несериозно отношение от страна на касатора, относно повдигнатия спор пред касационната инстанция, предвид обстоятелството, че предмет на спора пред първоинстанционният съд е заповед на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", а не уведомително писмо. Ето защо и настоящата инстанция няма да обсъжда наведения касационен довод за необоснованост на оспореното решение. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липсата на мотиви и излагане на фактически основания при постановяване на оспорения административен акт. Мотивите са съществен реквизит на всеки акт и следва да представляват единство между фактически и правни основания за издаването му. Безспорна е и в съдебната практика, че няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът да препраща и който се намира в административната преписка. Мотивите към акта представляват една от гаранциите за неговата законосъобразност и позволяват на адресата му да разбере конкретните съображения за волята на административния орган и да защити адекватно правата и законните си интереси. От друга страна, мотивите обезпечават упражняването на съдебния контрол върху административния акт. В конкретния случай, настоящият състав намира, че процесната заповед е издадена при противоречиви правни и фактически основания за издаването си, които препятстват проверка по същество на законосъобразността й, и накърняват съществено правото на защита на нейния адресат. От една страна като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2015 г. с мотиви, че при анализа на бизнес плана предоставен от кандидата, съгласно акредитираните образец на контролен лист Приложение 123_12 и "Методика за определяне на обосновани (пазарни) продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури, добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., при които е приложимо", чрез изчисляване на показатели за ефективност на инвестицията и финансови коефициенти, не се доказва неговата икономическа жизнеспособност, каквото е изискването на т. 7 от т. 13. 2 на одобрените Условия за кандидатстване по процедурата за подбор. В заповедта е посочено още, че видно от обобщените резултати от извършеното преизчисление на бизнес плана и показателите за оценка на жизнеспособността на същия е установено, че нетната настояща стойност на проекта NPV е в размер на - 39 397. 05 лв., като съгласно утвърдения и публикуван образец на бизнес плана NPV следва да е положително число. Съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2015 г. за изпълнение на дейностите по стратегията "Водено от общностите местно развитие", ДФ "Земеделие" извършва проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор; ДФЗ извършва проверка за обоснованост на разходите чрез референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. В заповедта не се съдържа обаче анализ и липсват каквито и да било конкретни съображения, вкл. липсва и препращане към други документи, които да сочат на извършен анализ на цитираните в чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредбата условия за обоснованост на разходите, чрез референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка, които да обусловят извода му, че бизнесплана на кандидата е нежизнеспособен. От заповедта не става ясно въз основа на какви данни са извършени преизчисленията в бизнес плана. Освен позоваване на Методиката за определяне на обосновани (пазарни) продажни цени и обосновани добиви от селскостопански култури не са изложени от органа съображения въз основа на какви доказателства приема, че проекта на кандидата е нежизнеспособен. От заповедта не става ясно и как е извършен този анализ. Недопустимо едва със заключението на вещото лице, което е извършило подробен анализ да се изяснява по делото каква е била действителната воля на органа за постановения отказ. От друга страна органа е изложил съображения, че съгласно Методиката за обосновани добиви, средният добив при стандартна схема за засаждане кг. /дка за лавандула е 350 кг., докато на стр. 15 от бизнес плана, кандидатът е обосновал добив в размер на 560 кг/дка за сорт Хемус и 625 кг/дка за сорт Севтополис. Органа се е позовал единствено на извършена справка в НАП по ДДС дневници за продажби за периода 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г., съгласно която кандидатът за 2019 г. има продажба на лавандула продукция единствено пред месец август към "Есетере България" ЕООД в размер на 1162 лв. без ДДС. Предвид изложеното, органа е приел, че липсват основания за прилагане на по - високи добиви по смисъла на чл. 60, ал. 7 от Наредба № 22/2015 г. В цитираната разпоредба е предвидено, че когато кандидатът не отстрани установените неясноти, неточности или непълноти или не представи документи в срока по ал. 6 или представи документи, които не са изрично изискани, същите не се вземат предвид при последваща обработка на проектното предложение и размерът на финансовата помощ може да бъде намален. В заповедта не са изложени мотиви за това какво точно изискване не е изпълнил кандидата или какви документи не е представил в срока по ал. 6. По делото е представено Уведомително писмо от ДФЗ за предоставяне на разяснения и/или информация по одобрено от МИГ проектно предложение, изпратено до кандидата Д. П. и МИГ "Т. Крушари", с което на основание чл. 60, ал. 5 и 6 от Наредба № 22/14.12.2015 г. са изискани допълнителни доказателства и писмени обяснения, но такива обосноваващи посочените от кандидата в бизнес плана по високи добиви лавандула не са изискани. Предвид изложеното изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесната заповед от страна на органа са правилни и законосъобразни и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Липсата на анализ в заповедта или друг документ към който препраща за извършеното преизчисляване на посочените в бизнес плана добиви от кандидата с позоваване единствено на Методиката, без дори да е посочена конкретна разпоредба и от друга страна посочване на противоречиви фактически и правни основания за постановения отказ, представляват съществени процесуални нарушения, които от своя страна обуславят материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Възражението за прекомерност на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е неоснователно тъй като претендираното възнаграждение е в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела са без определен материален интерес, е 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,