Решение № 16231 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2019 г.

Решение № 16231 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ"Д-р А. П.-АППДМ-ИП", ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "С.. И. Р." №..., представлявано от управителя д-р А. П., против решение № 555 от 24.07.2019 г. по адм. дело № 611/2019 г. на Административен съд- П.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат М. П. се неговата отмяна и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – П., чрез ст. юрисконсулт М. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд – П. е заповед № 13/09-536 от 20.05.2019 г. на директора на РЗОК – П., с която едностранно, без предизвестие, считано от датата на получаване е прекратен договор № 13/29-688/03.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между НЗОК и жалбоподателя, поради непредставяне на отчети за извършена дейност повече от три последователни месеца, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. Съдът е приел за доказани обстоятелствата, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си отчита извър шената дейност в продължение на четири последователни месеца. Решението е правилно. В развилото се съдебно производство е установено, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, който в процедурата по осъществяване на своите контролни правомощия по изпълнение на индивидуалния договор с лечебното заведение, има право да налага предвидените на основание Закона за здравното осигуряване и НРД за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г. санкции. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят ЕТ"Д-р А. П.-АППДМ-ИП" е изпълнител по договор № 13/29-688/03.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. На 09.05.2019 г. е представена докладна записка с вх. № 13/93-00-427 и справка в ПИС за периода от 01.01.2019 г. -до 20.05.2019 г., изготвена от контрольори на РЗОК-П.. С докладната административният орган е уведомен, че жалбоподателят не е представил отчети за извършена дейност повече от три последователни месеца- за месеците 01, 02, 03 и 04 за 2019 г. От страна на РЗОК-П. е извършена справка в Персонализираната информационна система на НЗОК, от която е видно, че за периода 01.01.2019 г. до 20.05.2019 г. жалбоподателят не е представил отчети за извършената дейност. Последвало е издаване на обжалваната заповед, с която на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. едностранно, без предизвестие, считано от датата на получаване, е прекратен индивидиулания договор № 13/29-688/03.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между НЗОК чрез директора на РЗОК-П. и ЕТ"Д-р А. П.-АППДМ-ИП". Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. За жалбоподателят е съществувало задължението, на основание чл. 112, ал. 1 и ал. 5 от НРД за денталните дейности за 2018 г. да се отчита месечно за оказаната дентална помощ по електронен път, в утвърден от НЗОК формат, най-късно до четвъртия ден на месеца, следващ отчетения. Това не е сторено в продължение на четири последователни месеца. При тези обстоятелства административният орган се е възползвал от правото си да прекрати едностранно, без предизвестие договора на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2018 г. Твърдението на жалбоподателят, че не е работил през посочените месеци не е подкрепено с доказателства. Без значение е обстоятелството за наличие на друго, неприключило съдебно производство във връзка с обжалване на заповед № 13/09-10/03.01.2019 г. за налагане на санкция прекратяване на договора за оказване на първична извънболнична дентална помощ № 13/29-688/03.05.2018 г. Тази заповед е издадена на друго правно основание, касае други нарушения на жалбоподателя и не е влязла в сила. Наличието на такава заповед не е пречка за развитие на настоящето производство и не е основание за спиране или прекратяване на същото. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Безспорно е, че за жалбоподателят е налице правен интерес от обжалване и на двете заповеди. Без значение е и обстоятелството, че на 02.07.2019 г. жалбоподателят е подписал допълнително споразумение № 1 към договор 13/РД-29-688/03.05.2018 г Към този момент посоченият договор не е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, същият се явява действащ и обвързващ страните. Настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд –П. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РЗОК- П. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00 /сто/ лева дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение