Решение № 5750 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2019 г.

Решение № 5750 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Симеонова, А. Читакова, С. Читаков, чрез адв. Л. Иванова против решение № 7559 от 13.12.2018 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 12641/2017 година. С обжалваното решение са отхвърлени всички искове, предявени от М. Симеонова, А. Читакова и С. Читаков срещу ДНСК и ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат изцяло всички предявени искове. Ответникът – Дирекцията за национален строителен контрол чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лица, които са били страна по делото, и за които постановеното решение е неблагоприятно. По основателността й съдът приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с 16 обективно съединени иска, от които 8, предявени във връзка с изпълнението на заповед № ДК-02-СО-142/12.08.2008 г., издадено от началника на ДНСК и 8 във връзка с изпълнението на Възлагателно писмо № СО-2061-03-463/15.05.2015 година. За установено от фактическа страна, съдът е приел следното: с влязла в сила на 25.10.2009 г., заповед № ДК-02-СО-142/12.08.2008 г., издадена от началника на Столична РДНСК е наредено премахването на незаконен строеж "гараж", находящ се в поземлен имот Х-13, кв. 76 по плана на гр. София, м. ЦГЧ-Зона – В-16 с административен адрес: гр. София, ул. "Цар Самуил" № 153, район "Сердика". На 22.05.2014 г. на М. Симеонова е връчена покана за доброволно изпълнение на заповедта. Началникът на ДНСК е възложил на "Атлас-Р" ЕООД, принудителното изпълнение на заповедта, което е направил с възлагателно писмо № СО-2061-03-463/15.05.2015 година. Възлагателното писмо е обжалвано пред съда и с влязло в сила на 22.01.2016 г. определение на АССГ е отменено. Ищците са поискали спиране на действията по принудителното изпълнение на заповедта, по което искане е образувано адм. д. № 5225/15 г. пред АССГ, по което с влязло в сила на 01.06.15 г. определение, искането е отхвърлено. Ищците са предявили иск с пр. осн. чл. 292 от АПК против началника на ДНСК и началника на РДНСК-ЮЗР, за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на заповедта не съществува, във връзка с който са поискали и допускане на обезпечение чрез спиране изпълнението на заповедта, което им е отказано с влязло в сила определение № 3057/08.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5527/2015 година. Предявеният иск по чл. 292 АПК е уважен спрямо А. и С. Читакови, поради изтеклата погасителна давност спрямо тях, което е станало с влязло в сила решение на ВАС на 20.10.2015 година. Установено е, че гаражът е премахнат на 15 и 16 юни 2015 година. От правна страна, съдът е приел, че заповедта за премахване на незаконния строеж е подлежала на изпълнение, както към момента на възлагателното писмо, така и към момента на премахването на гаража. Също така, съдът е приел, че давността за изпълнение на административния акт, не се прилага служебно, а също така с прогласяване на изтичането й, заповедта не се отменя. Въз основа на тези изводи, съдът е приел, че по отношение на исковете, предявени във връзка с обезщетяване на вреди от изпълнението на незаконосъобразна заповедта, не е налице първата предпоставка, а именно незаконосъобразна заповед. По отношение на отмененото възлагателно писмо, съдът е преценил като недоказано обстоятелството, че претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат на изпълнението на отмененото възлагателно писмо. Съдът е посочил, че гаражът действително е премахнат, но той е бил незаконен към момента на събарянето му и към момента на отмяната на възлагателното писмо и като такъв е подлежал на премахване. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, макар че при постановяването му, съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче не са се отразили на крайния резултат от спора. На първо място, следва да се посочи, че квалификацията на исковете е неточна. Претендираните обезщетения в случая са от изпълнението на незаконосъобразни актове, както се твърди от ищците, което определя правата квалификация на исковете като такава по чл. 301 АПК вр. с чл. 1 ЗОДОВ. Неправилно съдът е приел, че са предявени отделни искове във връзка с изпълнението на заповедта и отделни искове във връзка с изпълнението на възлагателното писмо. Подобен извод не следва он съдържанието на исковата молба. Твърденията в нея са за претърпени вреди в резултат от изпълнението едновременно и на двата акта, поради което съдът не е имал основание да разделя исковите претенции, които впоследствие в резултат на присъединяването на новообразуваното дело, отново е разгледа в едно производство, но като отделни искове. Независимо от изброените нарушения, допуснати от съда, постановеното решение е правилно като краен резултат. Събарянето на гаража, което обстоятелство е установено по делото е станало в резултат и на двата акта - заповедта за събарянето му и действието на органа по изпълнението, по възлагане на самото събаряне на трето лице и определяне на периода, в който това да се извърши. За да е незаконосъобразно извършеното събаряне на гаража, следва да е отменена като незаконосъобразна заповедта на началника на Столична РДНСК за премахването му, която именно е изпълнителното основание за предприетото премахване. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че заповедта на началника на Столична РДНСК за събаряне на гаража, не е отменена. Уважаването на иска по чл. 292 АПК по отношение на двама от жалбоподателите, не отменя заповедта за премахване на гаража, нито я прави незаконосъобразна. Също така, погасеното право на началника на ДНСКА за принудително изпълнение на заповедта по отношение на двама от жалбоподателите, не означава, че е отпаднало задължението им, както и на останалите адресатите на заповедта, за доброволно премахване на незаконния строеж. От своя страна, отмяната на възлагателното писмо също не води до отпадане на задължението за адресатите на заповедта за премахване на незаконния гараж, а фактически само удължава срока за доброволното му премахване от задължените лица, тъй като видно от мотивите на съдебното решение, с което възлагателното писмо е отменено, е че съдът е приел, че покана за доброволно изпълнение на заповедта, не била връчена на всички заинтересовани лица. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 301 АПК, тъй като административният акт, който е бил изпълнен принудително, не е отменен. Не може да се приеме незаконосъобразност и на самите действия по принудителното изпълнение на заповедта, тъй като с влязло в сила съдебно определение № 3057/08.06.2015 г. по адм. д. № 5527/15 г. на АССГ е отказано допускане на обезпечение на исковете по чл. 292 АПК чрез спиране на принудителното изпълнение на заповедта, а с определение № 2900/01.06.15 г., постановено по адм. д. № 5225/15 г. на АССГ е отхвърлено искането за спиране на действията по принудителното изпълнение на заповедта, обективирани във възлагателно писмо изх. № СО-2061-03-463/15.05.2015 година. По тези съображения, касационната инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че премахването на незаконния строеж не е причинил имуществена вреда на ищците. Стойността на принудително премахнатия незаконен гараж, не е вреда за ищците, макар и самото принудително изпълнение да е извършено въз основа на отменено възлагателно писмо, тъй като премахването на този гараж е дължим резултат по силата на самата заповед на началника на Столична РДНСК. Този извод не се променя от наличното удостоверение за търпимост № Ут-94-М-37/26.06.2014 г., издадено от директор на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община 1 лист 99 от делото), тъй като то вече е било обсъдено от съда, постановил решението за отмяна на възлагателното писмо, приемайки, че то не е аргумент срещу провеждането на процедурата за принудителното изпълнение на заповедта за премахване на гаража, както и от ВАС, постановил решението по иска с пр. осн. чл. 292 АПК, в което е приел, че издаденото удостоверение за търпимост няма правопогасяващо по отношение на изпълнението действие. Последвалите принудителното изпълнение обстоятелства, свързани с уважаване на иска по чл. 292 АПК по отношение на двама от жалбоподателите, както и отмяната на възлагателното писмо, не водят до възникване на имуществена вреда за жалбоподателите, изразяваща се в загуба на имущество, тъй като резултатът от изпълнението не е незаконосъобразен, а тези обстоятелства би следвало да имат отношение спрямо дължимостта на разноските по конкретното изпълнение. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява като правилно решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отхвърлил предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди и акцесорните им искове за лихви върху така претендираните обезщетения. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлил предявените от М. Симеонова искове за обезщетяване на неимуществени вреди и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху така претендираното обезщетение. Принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед замества липсата на доброволното й изпълнение. В този смисъл, преживените от Симеонова стрес, напрежение и като цяло негативни емоции от принудителното премахване на гаража, са резултат на нейното незаконосъобразно бездействие за доброволното изпълнение на заповедта. По изложените съображения, касационният съдебен състав счита, че следва да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд