Решение № 15218 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2014 г.

Решение № 15218 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 585 от 05.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3811/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-150-6500/480 от 01.03.2013 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която се отказва финансово подпомагане по схема за подпомагане НДКМ1, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата, Вяра Иванова Михайлова чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Вяра Михайлова против Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/480 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане /Наредба № 2/2011 г./ в частта, с която се отказва финансово подпомагане по схема за подпомагане НДКМ1 Възразила е, че са налице всички законови предпоставки за оторизиране на сумата по схемата за подпомагане, като притежава животновъден обект и изискуемия се брой животни. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Михайлова заявление за регистрация от 27.04.2012 г. и заявление за подпомагане от 29.04.2012 г., като е кандидатствала за подпомагане по Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството /НДЖ1/ и Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството /НДКМ1/, като е попълнена таблица на отглежданите животни. Заявлението е прието, като отговарящо на всички нормативни изисквания, при проверката не са открити грешки. Заявеният животновъден обект от 29.06.2012 г. е собственост на Вяра Михайлова в качеството и на ЕТ "Булгари - Вяра Михайлова", като в него се отглеждат 69 броя ЕПЖ. Промяната е отразена в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти /СИЖРЖО/, създадена по Наредба № 61/2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз. С оспореното писмо е отказано финансово подпомагане по НДКМ1, като е прието, че посочени в таблица животни, чрез ушните им марки, не са били открити в стопанството при извършените проверки на място или при проверки в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ към съответната референта дата или период на задържане, не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 21/2004 г. във връзка с изискването на чл. 63 от Регламент 1122/2009 г. /за схеми НДЖЗ, НДЖ4 и НДЖ5/. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал експертиза по делото. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми имат производителите на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на изискванията на чл. 9 от Наредба № 2/2011 г. В случая административния орган е приел че не са налице изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2011 г. на министъра на земеделието и храните, а именно: в стопанисваната ферма да се отглеждат от 10 /включително/ до 49 /включително/ млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти на Българската агенция за безопасност на храните /СИЖРЖО на БАБХ/ - конкретно 49 броя животни не са били открити в стопанството при извършени проверки на място или проверки в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдяни в оспорения акт. В случая в уведомителното писмо не се съдържа изложение относно това, кога е извършена и в какво се е изразявала извършената проверка на заявлението на Михайлова. Твърди се в хода на делото, че при липса на данни за извършена проверка на място следва извод за извършена проверка в регистрите СИЖРЖО на БАБХ. Момента, начина и обема на извършване на проверката не се подкрепят с доказателства по делото, като не са налице данни и не се сочи наличие на открити грешки при подаване на заявлението. Както правилно е прието в обжалваното решение, в хода на административното производство е извършено прехвърляне на обекта, стопанисваната ферма, като същия е станал собственост на регистрирания от лицето ЕТ "Булгари - Вяра Михайлова". Извършената промяна е надлежно регистрирана в регистрите на БАБХ, като животновъдния обект не е с променен номер. В касационната жалба не се оспорва извода на административния съд, че не е възникнал нов правен субект, но се твърди липса на задължение за извършване на проверка дали физическото лице се е регистрирало като едноличен търговец. Разпоредбата на чл. 35 от АПК вменява задължение на административния орган да издаде индивидуалния административен акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В случая изискванията на закона не са спазени, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. Запазването на номера в регистъра на животновъдната ферма, вписването в архива му на извършеното прехвърляне, свободния достъп до данните от търговския регистър, надлежната регистрация на животните в регистъра на БАБХ позволяват необходимите факти и обстоятелства да се установят и без участие на заявителя. При възникнали съмнения не са били налице пречки да се изиска съдействието му за събиране на относимите доказателства. При изложеното и при установената от административния съд фактическа обстановка правилен е изводът му за незаконосъобразност на оспореното пред него писмо, тъй като административния акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства, довели до липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Независимо от това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2011 г., възприета като приложима от административния орган не обосновава в случая недопустимост на искането отправено до него, тъй като в заявения /с номер по регистър/ животновъден обект се отглеждат изискуемия брой млечни крави, регистрирани в СИЖРЖО на БАБХ. Съответно извода в уведомителното писмо, че в стопанството не са открити посочени в таблица животни, чрез ушните им марки, не отговаря на действителното положение. Решението на съда като правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва да бъдат присъдени такива в размер на 250 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействия № 00002227 от 14.11.2014 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е несъстоятелно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер и съответства на фактическата и правна сложност на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение