Решение № 8549 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2018 г.

Решение № 8549 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 192/31.01.2018 г. по адм. д. № 245/2017 г. на АС-П., с което е отменен РА № Р-16002616003348-091-001/25.10.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 800 лв за двете инстанции. Ако се претендират адвокатско възнаграждение за другата страна над минималния размер моли да се счита за прекомерно. О. М. К. по съображения в писмен отговор и молба - становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16002616003348-091-001/25.10.2016 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2012 г. данък 436,30 лв със 154,67 лв лихви, за 2013 г. данък 3098,504 лв със 783,61 лв лихви и за 2014 г. - данък 1398,30 лв с 211,55 лв лихви на основание чл. 35, т. 6, чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. В РА е констатирано, че по банкова сметка на ревизираното лице са постъпили през 2012 г. 4891 лв, през 2013 г. 32 905,08 лв и през 2014 г. - 14 098,50 лв от различни физически лица. За да отмени РА съдът е приел, че показанията на разпитаните свидетели, обясненията на лицата, превеждали суми по банковата сметка, дадени в ревизионното производство, установяват произхода на постъпилите по сметката суми като дарения от брата и бащата на ревизираното лице, живеещи в Турция. Бащата имал доходи от отглеждане на шамфъстък в Турция и редовно изпращал пари на синовете си, живеещи в Р. Б. по техни приятели и по свидетеля И. К. - брат на ревизираното лице, тъй като таксите за банкови преводи били високи. Свидетелят предоставял парите за брат му на свои служители да ги внесат по банковата сметка на брат му. Показанията на този свидетел се потвърждават от писмените обяснения на Н. С. и на Б. И. А., и представената справка на НАП за актуалните трудови договори на фирмата на И. К., от която е видно, че Н. С. и Б. И. А. в периодите на направените преводи по сметката са били служители на братът на ревизираното лице. Възражението на касатора, че съдът не е следвало да кредитира показанията на разпитаните свидетели и писмените обяснения на основание чл. 172 от ГПК не е основателно. Показанията на майката и на братът на ревизираното лице се подкрепят от непротиворечивите обяснения на лицата, правили вноските по сметката, събрани по време на ревизията, и правилно са преценени от съда като достоверни. На основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ законосъобразно съдът е приел, че получените суми по банковата сметка на ревизираното лице са дарение от роднини и не се смятат за доход по смисъла на ЗДДФЛ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски в размер 350 лв за касационната инстанция. Доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,