Решение № 6464 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2020 г.

Решение № 6464 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. В. –У. против решение № 2307/28.04.2020 г. по адм. д. № 5223/2019 г. на Административен съд – София-град. Излага твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – Столична община, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Д.. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Поддържа мотивите, изложени в отговора на касационната жалба и прави възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение пред АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Обжалваният съдебен акт е неправилен, по отношение на който са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е формирал неправилни изводи за неоснователност на иска за имуществени вреди, които ищцата претендира за изграждане, а впоследствие и за премахване на оградата поради отмяната на издаденото разрешение за строеж и извозване на строителния отпадък от нея. Основателни са оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил в съвкупност и логическа връзка на всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като неправилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с иск, предявен от Д. В. –У. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени й от незаконосъобразни действия и бездействия на гл. архитект на СО – Район "Витоша" и кмета на СО – район "Витоша", довели до отмяна на Разрешение за строеж № 09/10.03.2004 г. на гл. архитект на СО – Район "Витоша", в размер на 61 739, 25 лв., представляващи стойността на направените разходи за изграждането на ограда на собствения й имот, съборена впоследствие поради отмяната на разрешението за строеж, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът е отхвърлил предявения от Д. У. срещу Столична община иск. Приел е, че поради неизпълнение на вменените му по закон задължения, гл. архитект на СО – район Витоша е допуснал незаконосъобразно бездействие, в резултат на което процесната ограда е била изградена при невлязло в сила разрешение за строеж. Съдът е направил извод, че служители при ответника са предприели действия по започване на строителството, като издали протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, с които си действия уверили ищцата, че разрешението за строеж е законосъобразно и влязло в сила. Съдът е преценил, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия, извършени и допуснати от служители на ответника и те представляват административна дейност по смисъла на закона. Посочил е, че е налице законовата предпоставка за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ за увреждането, причинено на ищцата при или по повод упражняване на административна дейност. Но въз основа на доказателствата по делото е приел, че ищцата не е успяла да докаже действително настъпилата в патримониума й вреда в размер на претендираната сума. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доказателствата по делото установяват, че Д. В. –У. е собственик на имот, представляващ УПИ ІV-238, кв. 13 по плана на гр. София, в. з. "Бояна", [улица]. Безспорно установено е също, че с Разрешение за строеж № 09/10.03.2004 г. главният архитект на СО – Район "Витоша" е разрешил на ищцата да изгради ограда по вътрешната регулационна линия на собствения й имот, която да е плътна по вътрешните регулационни граници към имот пл. № 282 с максимална височина – 2, 20 м., от юг по уличната регулация ограда с плътна част височина - 0, 60 м. и прозирни елементи до обща максимална височина - 2, 20 м. Към заявлението за издаване на разрешение за строеж е била приложена декларация от Д. Т., собственик на имот, съседен на имота на ищцата, с която било дадено съгласие за изграждане на плътна ограда по регулационната линия между двата имота. Установено е по делото и обстоятелството, че въз основа на издаденото разрешение за строеж през август 2004 г. е бил издаден протокол за откриване на строителна площадка и била определена строителна линия и ниво по геодезическо замерване и в началото на септември на 2004 г. ищцата е започнала фактическото изграждане на строително-монтажни работи. Оградата е била изградена частично от запад, от към съседите В., Б. и Е. Т., но фактическото строителство е било спряно в края на годината. С молба вх. № СТ-94-Д-4888/18.11.2004 г., ищцата е поискала, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ от кмета на Район "Витоша" - СО да издаде заповед, с която Т. да бъдат задължени да й предоставят свободен достъп за извършването на "разрешени строителни работи" и на 02.12.2004 г., след преценка основателността на искането, молбата на В. е била уважена. Кметът на СО – район Витоша издал Заповед № РД-09-401/2.12.2004 г. с адресат горепосочените съседи и ищцата. По делото е категорично установено, че по жалба на съседите на ищцата В., Б. и Е. Т. с вх. № 94.01.112-СТ/21.12.2004 г. до РДНСК срещу издаденото РС било констатирано, че Столична РДНСК не е била уведомена за издаденото разрешение за строеж. По подадената жалба, началникът на Столична РДНСК е издал по реда на чл. 216 от ЗУТ Заповед № ДК-04-57/19.04.2005 г., с която е приел, че Б., В. и Е. Т. са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ по отношение на разрешението за строеж, което не е било съобразено от гл. архитект на Район "Витоша" - СО при съобщаването на акта. С влязло в сила Решение № 48/27.03.06 г. по адм. д. № 1974/05 г. на СГС, АО, ІІІ-ж с-в, /потвърдено с Решение № 10491/26.10.06 г. по адм. д. № 6988/06 г. II отд. на ВАС/ е била отменена Заповед № ДК- 04-57/19.04.05 г. на Столична РДНСК, и отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 09/10.03.04 г. на Главния архитект на Район "Витоша" – СО. Отмяната е била мотивирана с липсата на приложена към РС ситуационна скица с обозначителни линии за застрояване, разстояния и височини, каквато била безспорно изискуема по закон. След отмяната на разрешението за строеж, началникът на Столична РДНСК издал Заповед № ДК-02-СО-6/18.01.2008 г. за премахване на незаконния строеж – процесната ограда, която заповед е била потвърдена с влязло в сила решение № 1381/10.05.2010 г. по адм. д. № 8911/2009 г. на АССГ, като законосъобразна. Изградената ограда е била премахната от ищцата за нейна сметка. По делото е допусната и приета СТЕ, според заключението на която общата стойност на изградената ограда към 2004 г. – 2005 г. възлиза на сумата 55 620, 95 лв., а изчислена по пазарни цени към момента на събарянето й /2012 г. / – в размер на 61 739, 25 лв. С влезли в сила съдебни решения е установена незаконосъобразността на действията и бездействията на главния архитект на район "Витоша", СО при издаване на Разрешение за строеж № 09/10.03.2004 г. за изграждане на плътна ограда в имота на ищцата във в. з. "Бояна". Установени са пропуски при издаване на самото разрешение за строеж – неприлагане на ситуационна скица за имота. Издадената впоследствие Заповед № РД-09-401/2.12.2004 г., с която съседите Т. са били задължени да й предоставят свободен достъп за извършването на "разрешени строителни работи" е потвърдила убеждението на ищцата, че тя е в правото си да изгради законосъобразно разрешения и строеж – ограда на имота. Последвалата отмяна на разрешението за строеж и обявяването на строежа за незаконен са резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на административния орган. Въз основа на тези данни административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е изложил необоснован извод за липсата на доказателства за имуществените вреди, причинени от този незаконосъобразен акт на ищцата, представляващи равностойността на изградената от нея ограда. В приложеното гр. д. № 7144/2014 г. са налични писмени доказателства и снимки на процесната ограда, въз основа на които вещото лице инж. Й. Н. е изчислила стойността на материалите и труда, вложени при изграждането на оградата. Видът и размерите на оградата са посочени още в разрешението за строеж, което е дало възможност на вещото лице да направи необходимите изчисления. Още повече в заключението си експертът е посочил, че е извършил и оглед на място, като е видял остатъците от разрушената ограда. Липсата на първични документи за заплащане на строителните работи се дължи на факта, че строителството е извършено по стопански начин, което се установява от показанията на свидетеля Л. Н.. Но представянето на такива документи не е единственият начин за установяване размера на вредата. Безспорно е установено, че оградата е била изградена, както е безспорно, че е била премахната от самата ищца за нейна сметка. Като е преценило обема на извършените строителни работи и цените на материалите и труда към момента на изграждане на оградата, вещото лице е представило мотивирано заключение. Касационната инстанция намира, че заключението се основава на събраните по делото доказателства и възприема изцяло констатациите му. С оглед изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено. Поради това че делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество. Предявеният иск от Д. В. –У. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени й от незаконосъобразни действия и бездействия на гл. архитект на СО – Район "Витоша" и кмета на СО – район Витоша, довели до отмяна на Разрешение за строеж № 09/10.03.2004 г. на гл. архитект на СО – Район "Витоша", е основателен за сумата от 55 620. 95 лв., а за разликата до 61 739, 25 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Реалната имуществена вреда за ищцата е равна на стойността на строежа към момента на изграждането му, но не и увеличената стойност към един по-късен момент – 2012 г. Що се отнася до претендираната законна лихва върху главницата, същата следва да се присъди от датата на исковата молба – 23.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Неоснователно е искането за присъждане на законната лихва за забава, считано от 26.11.2012 г., поради това че към този момент претенцията не е била предявена. Претендираните разноски от ищцата следва да се уважат в размер, съответен на уважената част от иска – за сумата от 5187 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,