Решение № 4432 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1626/2010 г.

Решение № 4432 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1626/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Холсим Бетон Пловдив" АД, в качеството му на правоприемник на "Комарс" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, срещу Решение № 1601/1.12.2009 г. по адм. д. № 1692/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 160900369/09.07.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 609/4.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 15080,31 лв. за данъчен период м. 10.2008 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив не взема становище по касационната жалба Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният е приел, че договорът от 25.01.2005 г., сключен между "Комарс" АД и "Комарс авто - 2005" ЕООД, по своята правна същност представлява предварителен договор за продажба на недвижим имот - урегулиран поземлен имот (УПИ), доставката на който по отменения ЗДДС е освободена, а по новия ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. е облагаема доставка и следва да намери приложение разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС, регламентираща третирането на получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения ЗДДС, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон и задължението на регистрираното лице - доставчик да документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката, което, с оглед данните по делото - нотариален акт № 170, том II, дело № 550 от 31.10.2008 г. е настъпило на тази дата - 31.10.2008 г. В конкретния случай се касае за получени авансови плащания във връзка с доставка на урегулиран поземлен имот, която е била освободена съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.) до 31.12.2006 г., а от 1.01.2007 г, с влизането в сила на новия ЗДДС, същата е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 от същия закон, и данъчното събитие за процесната доставка е настъпило при действието на новия ЗДДС, а именно на датата, на която е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот - 31.10.2008 г., аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС и "Комарс" АД като регистрирано лице - доставчик е следвало да документира същата чрез издаване на фактура, в която да посочи цялата данъчна основа за доставката, прилагайки данъчния режим на доставката по новия ЗДДС. Следователно, законосъобразно органите по приходите са приели, че след като продажбата на урегулиран поземлен имот е облагаема доставка по силата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от новия закон считано от 1.01.2007 г, то за авансовите вноски за процесния УПИ, направени преди тази дата - за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г., които възлизат в общ размер на 77034,62 лв., следва да се начисли ДДС в размер на 15406,92 лв. към датата на възникване на данъчното събитие, която е датата на нотариалния акт за прехвърляне на собствеността - 31.10.2008 г. С тази мотиви съдът е приел оспорения РА за законосъобразен. Решението е правилно. При извършена ревизия на ДЗЛ е ревизирано дружеството "Комарс" АД, чийто универсален правоприемник е "Холсим Бетон Пловдив" АД. Дружеството "Комарс" АД е прекратено, поради вливането му на 26.01.2009 г. в "Ремос Бетон" АД, което след това е преименувано на "Холсим Бетон Пловдив" АД, поради което в процеса на ревизията ревизираното ДЗЛ е проверявано в качеството му на универсален правоприемник на "Комарс" АД и в това качество е страна в производството по делото. Органите по приходи не са признали за законосъобразно начисляването на ДДС в размер на 24785,07 лв. от "Комарс" АД по издадена фактура № 1/31.01.2007 г. за стойност по дължими вноски за земя за периода от 1.01.2007 г. до м. 01.2010 г. общо в размер на 123925,33 лв. по Договор от 25.01.2005 г., сключен между "Комарс" АД от една страна като продавач и "Комарс авто - 2005" ЕООД от друга като купувач, съгласно който продавачът продава на купувача дворно място цялото от 16414 кв. м, представляващо имот планоснимачен № 2028, УПИ - Озеленяване и спорт по плана на кв. "Изгрев - изток", кв. 1 - нов, по плана на гр. Пловдив, ведно с изградените в имота: едноетажна масивна сграда с кантар, помпена станция, два трафопоста, както и дълготрайни материални активи, подробно описани по вид и стойност в Приложение № 1 към договора, с уговорена обща цена в размер на 306000 лв., от която за земята - 261194 лв., а за ДМА - 44806 лв. с включен ДДС. Уговорено е плащането да се извършва в сроковете и в конкретните размери по вноски, уточнени в Приложение № 3. Продавачът запазва правото си на собственост върху продаваните недвижими имоти и ДМА до момента на пълното им изплащане. ДМА се намират при купувача на отговорно пазене и рискът от погиване или повреждане преминава върху него от момента на предаването им. От приложенията към договора план за погасителни плащания, е констатирано, че плащането е разсрочено за 60 месеца от м. 02.2005 г. до м. 01.2010 г., като всяка вноска е разделена на главница и лихви. Земята е отделена в отделен погасителен план от останалите активи. За получените ежемесечни плащания "Комарс" АД е издавало фактури с начислен ДДС, като за земята са издавани фактури без ДДС, тъй като продажбата на земя е била освободена доставка по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.). С влизането в сила на новия ЗДДС от 1.01.2007 г., доставчикът "Комарс" АД, осчетоводява плащанията по процесния договор, като договор за финансов лизинг и издава процесната фактура № 1/31.01.2007 г. за земята със стойност всички дължими вноски за периода от 1.01.2007 г. до януари 2010 г., а именно 123925,33 лв. и начислява ДДС в размер на 24785,07 лв. Преди изтичането на 60-месечния срок по договора, с нотариален акт № 170, том II, дело № 550 от 31.10.2008 г. е оформена продажбата на земята, сградите и ДМА по Договора от 25.01.2005 г. и плащането е извършено изцяло. Органите по приходите приемат, че данъкът по процесната фактура е начислен без основание, тъй като цитираният договор не е договор за лизинг, т. е. не е налице хипотезата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС и към датата на издаване на фактура № 1/31.01.2007 г. не е настъпило данъчно събитие. Данъчното събитие е настъпило на 31.10.2008 г., когато е прехвърлена собствеността с посочения нотариален акт. Така възприетите изводи от ревизията като краен резултат се възприемат от първоинстанционния съд, който също прави извод, че процесния договор не е за лизинг. Страните сами са се наименували продавач и купувач, изразили са недвусмислено общата си воля, а именно продавачът да продаде (а не да предостави за ползване срещу възнаграждение) на купувача индивидуализирания в договора имот на договорената в същия цена, платима по също така недвусмислено уговорения начин. Твърденията на касатора изложени в касационната жалба в тази връзка са неоснователни, поради това, че не само в титулната част на договора, но и в уговорените клаузи липсват предпоставките, визирани в чл. 342 - 345 от Търговския закон, във вр. чл. 232 - 233 от Закона за задълженията и договорите, за да се определи правната квалификация на процесния договор като договор за лизинг. Правилно съдът е приел, че спорът се свежда до правната квалификация на процесния договор от 25.01.2005 г. сключен между "Комарс"АД и "Комарс авто - 2005" ЕООД. Както правилно е обобщил съдът, процесният договор по своята правна същност представлява предварителен договор за продажба на недвижим имот. При това положение за целите на данъчното облагане извършените плащания по него представляват авансови плащания, а не вноски по договор за финансов лизинг, каквито са твърденията на касатора. С обосновани мотиви съдът е определил процесния договор като предварителен договор за продажба на недвижими имоти, описани в него, включващи и урегулиран поземлен имот (УПИ), пл. № 2028, кв. 1 - нов по плана на кв. "Изгрев - изток", гр. Пловдив, която окончателният договор - продажбата на недвижимите имоти по предварителния договор е сключен в съответната за това нотариална форма - с нотариален акт за продажба от 31.10.2008 г., приложен по делото. Тъй като продажбата на урегулиран поземлен имот е облагаема доставка по силата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от новия ЗДДС, считано от 1.01.2007 г., то за авансовите вноски за земя, направени преди тази дата - за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г., следва да се начисли данък, съобразно разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС - нов, в сила от 1.01.2007 г. Съгласно текста на тази разпоредба, когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице - доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон. Общата сума на авансовите плащания за земята по Договора от 25.01.2005 г. възлиза на 77 034,62 лв., а дължимият ДДС е в размер на 15 406,92 лв. Данъкът е дължим на датата на възникване на данъчното събитие, която в случая е датата на прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот с нотариален акт от 31.10.2008 г. След като е безспорно установено, че в конкретния случай се касае за получени авансови плащания във връзка с доставка на урегулиран поземлен имот, която е била освободена съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.) до 31.12.2006 г., а от 1.01.2007 г, с влизането в сила на новия ЗДДС, същата е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 от същия закон, за авансовите плащания при действието на отменения ЗДДС се начислява ДДС, след като данъчното събитие възниква при действието на ЗДДС - нов. Данъчното събитие за процесната доставка, с оглед данните по делото - нотариален акт № 170, том II, дело № 550 от 31.10.2008 г, е настъпило при действието на новия ЗДДС, а именно на датата, на която е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот - 31.10.2008 г., съобразно чл. 25, ал. 2 ЗДДС. При това положение "Комарс" АД като регистрирано лице - доставчик е следвало да документира същата чрез издаване на фактура, в която да посочи цялата данъчна основа за доставката, прилагайки данъчният режим на доставката по новия ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие. По отношение на прилежащия терен към сградите е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която за освободена е прогласена и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Следователно доставката на прилежащите терени към сградите в процесния УПИ, тъй като не са нови, са освободени по силата на посочената разпоредба. Това правило обаче не е абсолютно, доколкото в ал. 7 на чл. 45 ЗДДС е предвидено, че в случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, от които може да се изведе изводът, че доставчикът е предпочел да третира казаните доставки като освободени. Напротив, с издаването на фактура № 1/31.01.2007 г. за земята със стойност всички дължими вноски за периода от 1.01.2007 г. до януари 2010 г., а именно 123925,33 лв. и начисляване на ДДС в размер на 24785,07 лв., се обосновава изводът, че "Комарс" АД е избрало доставката на прилежащите терени към сградите в процесния УПИ да бъде третирана като облагаема. Следователно правилни са изводите на съда за законосъобразно определени данъчни задължения с оспорения пред него РА. По изложените съображения първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,