Решение № 904 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2012 г.

Решение № 904 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на дирекция "ОУИ" София при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 176/11.01.12 г., постановено по адм. дело № 8278/11 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1100515/31.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1243/22.07.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" София. Касаторът оспорва съдебното решение като се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалните и материалноправни законови разпоредби, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба, както и да се потвърди издаденият АПВ. Представя нови писмени доказателства. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Иво Стоянов Зайков от гр. Костенец, действащ чрез процесуалния си представител адв. Кр. Кръстева, в писмен отговор и молба, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 176/11.01.12 г., постановено по адм. дело № 8278/11 г. по описа на АССГ е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1100515/31.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1243/22.07.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" София, с който акт не е възстановен на Иво Стоянов Зайков от гр. Костенец деклариран надвнесен данък за 2010 г. в размер на 675,13 лв. по подадена от него декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. Прието е от приходните органи, че спрямо Зайков не е изпълнено условието по чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение, тъй като ипотекираното жилище не е единствено за семейството през данъчната година. За да отмени административния акт, съдът е приел, че семейството на Зайков не е притежавало друг жилищен имот, или идеални части от такъв през 2010 г., за което се е позовал на издадени удостоверения, на него и съпругата му, от Служба по вписване гр. Ихтиман. Решението е неправилно. По същество основният спорен въпрос в настоящия казус е дали закупеното и ипотекирано жилище в режим на СИО е единствено жилище за семейството през данъчната година 2010 г. Приложимата разпоредба - чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ гласи, че условието е "ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година". При тълкуване волята на законодателя по отношение въведения критерий "единствено жилище за семейството" се приема, че критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността. За ползване на данъчното облекчение не би следвало който и да е от съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца да притежават собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или съсобственост да притежават такова. Съдът не е извършил обоснована преценка на събраните от него писмени доказателства относно данни за собственост на недвижими имоти от жалбоподателя Зайков, въз основа на което е направил незаконосъобразни крайни изводи. Съдът изцяло е игнорирал данните по удостоверение от 30.05.2011 г., издадено от Община Костенец /л. 32 от делото/ относно данните за притежаваната собственост върху недвижим имоти от Иво Зайков и съпругата му Румяна Зайкова. За да постанови обжалвания си акт, съдът се е позовал изцяло и само на данните по удостоверения от 30.04.2010 г. и 6.10.2010 г., издадени от Агенция по вписвания, Служба по вписванията /СВ/ гр. Ихтиман, според които данни по партидата на Иво Зайков в 10-годишния период от преди издаване на удостоверението от 30.04.2010 г. не са налице данни за вписвания, отбелязвания или заличавания на друг жилищен недвижим имот, извън ипотекирания имот /в гр. Костенец, ул. "Рила"/, за който се иска ползването на данъчно облекчение поради изграждане на жилищна сграда. Вярно е, че в удостоверението, издадено от СВ Ихтиман не се съдържат данни относно извършено вписване по партида на лицето Иво Зайков на недвижим имот със жилищна сграда, находящ се в гр. Костенец, ул. "Панайот Волов" № 2. Данни обаче за декларирана собственост /в размер на * ид. ч. от него/ върху такъв недвижим имот са налице с оглед удостовереното в удостоверението, издадено от Община Костенец /л. 32 от делото/. В касационното производство са приети писмени доказателства - молба от Иво Зайков от 30.08.2004 г. до началника на ДП Ихтиман, удостоверение за наследници от 30.08.2004 г., удостоверение от РС Ихтиман, както и данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ от 28.05.1998 г. на Стоян Симеонов Зайков, въз основа на които настоящият касационен състав приема за установено, че към данъчния период 2010 г. лицето Иво Зайков притежава права на собственост върху недвижим имот - жилище, находящо се на административен адрес гр. Костенец, ул. "Панайот Волов" № 2. В тази връзка се съобразява, че в доказателствена тежест на лицето е да установи наличието на предпоставките за издаване на ползващия го административен акт, вкл. и всички предпоставки по чл. 22а ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение. При наличие на данни, изходящия от Иво Зайков и неговия праводател Стоян Зайков, вкл. молба, съдържаща признание за собственост, както и на данъчна декларация за обстоятелства, за които законът /ЗМДТ/ изисква подаване на такава, следва да се приеме, че Иво Зайков притежава към 2004 г., по наследство, собственост върху друг недвижим жилищен имот, с посочения по-горе административен адрес, различен от ипотекирания имот в гр. Костенец, по ул. "Рила". Не са налице данни за промяна в собствеността, така както това е удостоверено от кмета на община Костенец в цитираното по-горе удостоверение, както и съобразно данните от удостоверението от СВ Ихтиман предвид липсата на отбелязани и вписани прехвърлителни сделки със същия имот. Незаконосъобразен е изводът на съда, че липсата на вписвания и отбелязвания в СВ относно спорния имот в гр. Костенец, ул. "Панайот Волов" № 2 е аргумент, че лицето не притежава права на собственост върху имота. Липсата на вписвания и отбелязвания означава, че лицето не е извършвало разпоредителни сделки с имота, тъй като съгласно чл. 4 и 5 от Правилника за вписванията придобитите недвижими имоти по силата на закона, т.е. при наследяване по закон, както е в процесния случай, не се извършва вписване. Такова вписване не се извършва в имотния регистър и по силата на чл. 3 от ЗКИР, тъй като при наследяване по закон не е налице акт, с който се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях. Изводът е, че съпругът и декларатор - Зайков - притежава собственост върху друг недвижим имот, за който е установено, че е жилище, т.е. налага се изводът, че не е налице една от предпоставките за ползване на данъчно облекчение, а именно жилището, което е ипотекирано и за което се дължи заплащане на вноски по кредит, вкл. лихви, да е единствено за семейството. Доколкото съпругът притежава собственост върху друго жилище, то не следва да ползва данъчното облекчение, тъй като притежаваният от него друг имот има характер на "Жилище" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се приеме, че е налице нуждата, която се подпомага с въвеждането на данъчното облекчение. Като е достигнал до обратния извод съставът на АССГ е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Същият следва да бъде отменен като вместо него се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с който да се отхвърли жалбата срещу АПВ № 1100515/31.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1243/22.07.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" София. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 150 лв., както и за касационната инстанция - в размер на 150 лв., съобразно направените искания, данните за процесуално представителство на ответника пред АССГ и настоящ касатор, и предвид минималния размер на адвокатските възнаграждения съобразно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. към ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение