Решение № 2813 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 856/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 76, ал. 8 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на "Шпалир" ЕООД, с ЕИК 131102417, със седалище в гр. София, район "Средец", [адрес], представлявано от управителя - Е. Боянова, чрез адв. Л. Кулаксъзова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 18261/30.09.2024 г., постановено по адм. дело 3367/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение РС-15-1/22.01.2024 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България (РБ), обективиращо волеизявление за отмяна регистрацията на марка с рег. 88137, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ), за които е регистрирана. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Противопоставя се на решаващия извод на съда, че дружеството, притежател на марката, не е доказало реалното й използване в периода от 10.06.2017 г. до 10.06.2022 г. Сочи, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, от които се установява, че марката е поставяна върху произвеждани и доработвани стоки, с които дружеството е търгувало, както следва: от клас 14 върху бижутерии, амулети, брошки, гривни, дребни украшения, клипсове за вратовръзки, копчета за ръкавели, от клас 16 върху знамена (от хартия), папки, канцеларски материали и стикери, от клас 25 върху облекло, шапки и шалове, както и е използвана за обозначаване на услуги от клас 35 и 43 при рекламиране на различни спортни обучителни и политически мероприятия и върху стоки, отдавани под наем за кетъринг. Намира, че цитираната от първостепенния съд съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) опровергава заключението за липса на доказано използване на марката, т.к. противното се установява от представените първични счетоводни документи и от съществуващите договорни правоотношения на маркопритежателя с трети лица. Оспорва аргумента за недостатъчност на пазарния дял, индикиращ за позицията на търговската марка на пазара на стоки и услуги. В заключение, намира, че съдът не е отчел важни обстоятелства от значение за спора, а именно не е обсъдил представените доказателства за сезирането на Прокуратурата на Република България (ПРБ) с твърдения за неправомерно използване на марката от подателя на искането в производството пред председателя на ПВ, както и не е анализирал факта, че на 22.01.2024 г. е вписана промяна в регистрацията, като срокът й е удължен до 12.04.2033 г., а липсват съображения по същество и във връзка с възражението, че марката е елемент от промишлен дизайн с рег. 7743/10.01.2013 г., със срок на закрила до 24.08.2027 г. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Алтернативно, в хипотеза, в която съдът прецени, че марката е използвана само за стоките и услугите от клас 14 - изработване и продажба на бижутерия, амулети, брошки, гривни, дребни украшения, клипсове за вратовръзки, копчета за ръкавели, от клас 16 поставяне върху знамена (от хартия), папки, канцеларски материали и стикери, от клас 25 поставяне на знака върху облекло, шапки и шалове, както и за услуги от клас 35 и 43 използване при рекламиране на различни спортни обучителни и политически мероприятия и върху стоки, отдавани под наем за кетъринг, иска отмяна на решението само в тази част, с отмяна и на оспореното волеизявление в съответната част. Претендира разноски, за което представя списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Ответникът Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "ХРИСТО ЛУКОВ", с ЕИК 206379445, със седалище в гр. София, район "Възраждане", ул. "Цар Симеон" 87, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Тодоров, и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Ответникът председателят на ПВ на РБ, в открито съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт Гавазов, оспорва касационната жалба. Отричайки основателността й, заявява претенция обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Шпалир" ЕООД против Решение РС-15-1/22.01.2024 г. на председателя на ПВ на РБ, обективиращо волеизявление за отмяна регистрацията на марка с рег. 88137, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на МКСУ, за които е регистрирана. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че производството пред ПВ на РБ е започнало по искане с вх. BG/N/2013/127764-1/10.06.2022 г., подадено от Сдружение "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "ХРИСТО ЛУКОВ", за отмяна на регистрация на марка с рег. 88137, фигуративна. Посочената марка е притежание на "Шпалир" ЕООД и е регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на МКСУ, със срок на действие до 12.04.2033 г., след като на 18.03.2023 г. и на основание чл. 65, ал. 1 ЗМГО е вписано подновяване на регистрацията. Тя има следното изображение: Искането за отмяна е подадено на основание чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21 ЗМГО и е насочено срещу всички стоки и/или услуги, за които марката е регистрирана, като съображенията са свързани с това, че марката не е използвана за всички стоки и услуги в продължение на пет години от регистрацията й, без да е налице основателна причина за това. След спазване на процедурата по размяна на книжа, регламентирана в чл. 76, ал. 1 ал. 5 ЗМГО, вкл. след събиране на доказателства за използването, определеният със Заповед З-718-(1)/05.10.2023 г. на председателя на ПВ на РБ състав по спорове е изготвил становище, с което е изразена позиция за основателност на искането и наличие на основание за отмяна на регистрацията на марката с рег. 88137, фигуративна, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 МКСУ, за които е регистрирана. С атакуваното пред АССГ решение и на основание чл. 76, ал. 7, т. 2, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 21 ЗМГО председателят на ПВ на РБ е отменил регистрацията на марката с рег. 88137, фигуративна, за всички стоки и услуги от класове 8,14,16,18,25,33,35 и 43 МКСУ, за които е регистрирана. Изследвайки представените доказателства в контекста на задължението за реално използване на притежаваната марка, визирано в чл. 21 ЗМГО, органът е формулирал заключение, че нормативното изискване не е изпълнено. Приел е, че от съдържанието на договора за отложено плащане от 15.12.2021 г., приемо-предавателния протокол (ППП) и споразумението от 12.03.2018 г. се установява единствено, че дружеството, съвпадащо с притежателя на марката, е доставяло артикули с "розета от Плиска" на трети лица, които са разполагали с право да ги разпространяват съответно на територията на РБ, но по отношение на договора от 15.12.2021 г. не са ангажирани допълнителни доказателства, които да потвърждават реалното достигане на стоките до потребителите в търговската мрежа, а по отношение на споразумението от 12.03.2018 г. не е представен ППП, който да удостоверява изпълнението на поетото задължение за ежемесечно предаване на договорения брой бижута, рекламни материали и облекла. Нещо повече към съглашенията не са приложени доказателства в какъв вид евентуално са предлагани стоките. От своя страна, снимковият материал според административния орган действително предполага използване на марката върху суичъри, шапки, знамена с българския флаг, раници, блузи, сувенири, канцеларски материали, посуда и др., както и при провеждането на организирани мероприятия спортни събития/състезания, семинари и конкурси, но от тях не става ясно дали касаят релевантния период 10.06.2017 г. 10.06.2022 г., както и дали използването е на територията на РБ. Опровергано е и твърдяното използване чрез интернет страниците www.presentmeart.com и www.artikos.bg, т.к. до първата не е осъществен достъп, а втората не съдържа данни дали и до какъв кръг потребители са достигнали обозначени с процесния знак стоки. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма и с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че са били налице предпоставките за издаване на обжалваното решение. Аргументирал е извода си със съображения за наличие на хипотезата, предвидена в чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО, позволяваща отмяна регистрацията на търговска марка, която не е използвана съгласно чл. 21 с.з.. Позовавайки се на съдебна практика, формирана от СЕС, съдът е приел, че от представените в административното и съдебното производство доказателства в тяхната съвкупност се установява минимално и символично използване на марката, при това само по отношение на част от множеството стоки и услуги, за които е регистрирана. Във връзка с последното, според съда между страните няма спор, че регистрацията правилно е отменена за всички стоки и услуги извън шапки, знамена, блузи, суитчери, раници, сувенири, канцеларски материали, посуда и организиране на спортни събития. В подкрепа на тезата си решаващият състав е допълнил още, че част от доказателствата нямат обозначение, от което да е видно какъв период касаят, а други са съставени преди релевантния такъв, поради което на самостоятелно основание нямат отношение към спора. По тези съображения АССГ, формулирайки заключение за съответствие с материалния закон на оспореното решение на председателя на ПВ на РБ, е отхвърлил подадената от "Шпалир" ЕООД жалба. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Изследването на този въпрос обаче е възпрепятствано от допуснато от административния орган при издаването на атакуваното волеизявление нарушение, което засяга неговата законосъобразност и съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Когато се издава в писмена форма, административният акт следва да има съдържанието, описано в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, а по аргумент от ал. 1 с.з. - и да е мотивиран. Според предписанието на чл. 59, ал. 2 АПК писменият административен акт трябва да обективира следните реквизити: 1) наименование на органа, който го издава; 2) наименование; 3) адресат; 4) фактически и правни основания за издаването му; 5) разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6) разпореждане относно разноските; 7) пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, и 8) дата на издаване и подпис на издателя, с означаване на длъжността му, а когато органът е колективен и подпис от председателя или от негов заместник. Пороците при формулирането на различните елементи на волеизявлението не рефлектират по еднакъв начин върху действителността му. Така например непосочването на наименование на акта не засяга неговата валидност, но отсъствието на адресат категорично има подобно действие. Формулирането на разпоредителната част съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК безспорно е от съществено значение за законосъобразността на акта, т.к. тя разкрива начина, по който волеизявлението засяга своя адресат. Тя сочи по същество какви са правните последици, които административният акт проявява в обективната действителност. Правните основания, от своя страна, като част от задължителното съдържание на административния акт (Сравн.: чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК) индикират целта, която органът преследва при упражняване на разпоредителната си власт. Затова и е необходимо пълно съответствие между изразената в диспозитива словесна воля и правното основание, което е използвано за постигането на съответната цел. В случая органът е постановил отмяна на регистрацията на марка с рег. 88137, за всички стоки и услуги от класове 8, 14, 16, 18, 25, 33, 35 и 43 на МКСУ, за които е регистрирана. Същевременно обаче, като правни основания за упражняване на това правомощие е посочил разпоредбите на чл. 76, ал. 8 и чл. 76, ал. 7, т. 2, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 21 ЗМГО. Нормата на чл. 76, ал. 8 ЗМГО постановява, че решенията по ал. 7 се вземат от председателя на ПВ на РБ, а предписанието на чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО че след изясняване на всички факти и обстоятелства по спора съставът по спорове изготвя становище за вземане на решение, с което отменя или заличава регистрацията на марка за част от стоките или услугите. Текстът на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО предвижда една от предпоставките, при които може да бъде постановена отмяна, а именно когато марката не е била използвана съгласно чл. 21, а последната разпоредба регламентира законовото възприятие на терминологичната постановка "реално използване", въвеждайки основни рамки и примерно изброяване на такива хипотези. Следователно макар в акта си председателят на ПВ на РБ да е развил съображения, относими към конкретната хипотеза, в която е допустима отмяната на съществуваща регистрация на търговска марка, а именно чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21 ЗМГО, е постановил тази отмяна за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на регистрацията, което не отговаря на правното основание, послужило за това, т.к. то предвижда възможност при тези условия да бъде постановена частична отмяна. В този смисъл и доколкото законодателят изрично е разграничил двете правомощия на председателя за отмяна за част от стоките и услугите, попадащи в обхвата на регистрацията, и за отмяна по отношение на всички стоки и услуги в нея - Сравн.: чл. 76, ал. 7, т 2 и т. 3 ЗМГО, то очертаното несъответствие съставлява нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което е самостоятелен отменителен порок съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Още повече, че нормативната уредба предвижда допълнителни правни последици при издаването на акт за частична отмяна съгласно текста на чл. 76, ал. 9 ЗМГО в тази хипотеза издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на "Шпалир" ЕООД против оспореното решение на председателя на ПВ на РБ, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което касационната инстанция да отмени атакувания индивидуален административен акт като издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби основание по чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена до размер на сумата 3 075 лева. Според приложения на л. 11 от настоящото производство списък, за касационната инстанция се претендират разноски в размер от 1525 лева, съставляващи държавна такса от 25,00 лева (остатъкът от заплатените общо 370 лева не е включен в списъка и не е заявен за репариране по надлежния ред), както и адвокатско възнаграждение в размер на 1500, 00 лева. За производството по адм. дело 3367/2024 г. по описа на АССГ претендираните разноски са в размер на 1550 лева - от които 50,00 лева - държавна такса и 1500,00 лева - адвокатско възнаграждение, описани в приложен на л. 207 списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,