Решение № 9730 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 539/2017 г.

Решение № 9730 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 539/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 2233 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 908/2016 г. по описа на Административен съд П.. Със същото е отменено отказ за финансово подпомагане обективиран в Уведомително писмо с Изх. № 02-160-6500/9177 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"). С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - М. Д. Д., гр. П. не изразява становище по депозираната касационна жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е по реда на чл. 226, във вр. с чл. 145 от АПК. Образувано е след постановяване на решение № 4438 от 14.04.2016 г. по адм. дело № 8864/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по касационна жалба на М. Д. Д. на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК е отменено изцяло решение № 1129 от 2.06.2015 г. по адм. дело № 2814/2014 г. на АС П. и преписката е върната на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане при спазване на дадените указания. Съгласно мотивите на отменителното решение, определената в колона 6 от процесното уведомително писмо площ е в резултат на проведена процедура по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.), но не е изследван въпроса дали последната е спазена. Приел е също така, че не е изяснено парцели № 55926-195-24-3; БЗС № 55926-195-24-4; БЗС № 55926-32-6-13; БЗС № 55926-787-4-4 в кои физически блокове се намират, нито дали общата допустима за подпомагане площ на заявените БЗС-та надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове в които се намират. В този смисъл са и дадените от Върховния административен съд задължителни указания. При повторното разглеждане на спора, съдът в изпълнение на решението на ВАС е постановил определение, с което е изискал от административния орган информация относно: заявените от жалбоподателя БЗС-та в кои физически блокове попадат; каква е площта на физическите блокове, в които попада всеки един от заявените БЗС-та; каква е площта на всички заявени БЗС-та като се посочи, кои земеделски БЗС-та са заявили и с каква площ е всеки един от тях. Със същото определение е допуснал и съдебно-техническа експертиза. В изпълнение на дадените от съда указания административният орган е представил писмено становище. Направил е искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е поставил конкретни задачи на вещото лице, с оглед изясняване на въпроса спазена ли е процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. Със изготвеното и неоспорено заключение на вещото лице, кредитирано от съда, изцяло са потвърдени изчисленията в процесното уведомително писмо. С обжалваното в настоящето производство решение № 2233 от 24.11.2016 г., по адм. дело № 908/2016 г. на АС П., съдът е отменил Уведомително писмо с Изх. № 02-160-6500/9177 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е изпратил административната преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в срок от един месец от влизането му в сила. Предвид изхода на спора, съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на Д. разноски по делото в размер на 425 лв. За да достигне до оспорения резултат, първоинстанционният съд е приел, че след повторно проведеното съдебно производство е останал неизяснен въпроса относно направената от административния орган преценката по установяване правото на ползване при констатираните застъпвания, което като краен резултат е довело и до неправилно приложение на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.), респ. до неправилно установяване на "определените площи" по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г., до неправилно определена разликата между декларираните и установени площи и до неправилна общата разлика между декларираната за подпомагане площ и установената обща площ, която е приета за наддекларирана площ. Счита също, че обжалваният акт като цяло не съдържа ясни мотиви, а само и единствено описание на съдържанието в изготвените в него таблици и преразказ на разпоредби, от които не могат да бъдат извлечени аргументите на административния орган за постановяване на отказите за финансиране. Предвид изложеното административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на законоустановената форма и неправилно приложение на материалния закон, поради което го е отменил като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. По делото е установено, че М. Д. е подал заявление за подпомагане с УИН 16/180613/34620 за кампания 2013, с което по схеми и мерки СЕПП, НДП, НР2 и АЕП е заявил за подпомагане 8 броя БЗС-та с обща площ от 37,65 хектара. Относно декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. От резултатите от извършената автоматична проверка на въведените данни от 30.05.2013 г. е установено, че 0,49284 ха от БЗС 55926-787-4 излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Установено е и наличие на площи за подпомагане, заявени от повече от един земеделски стопанин, поради което до земеделския производител е изпратено Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13402 от 14.09.2013 г., към което е приложена таблица на установените застъпвания. В дадения срок, Даскалов е представил попълнена таблицата като в нея е посочил, от кои площи се отказва и за кои потвърждава, като представя и доказателства за това. С. З. № РД09-840 от 2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновения слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС). Няма данни и не се твърди земеделският производител да е подавал възражения във връзка с цитираната заповед. С. З. № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния слой на ПДЗС за кампания 2013 г. като няма данни по делото Д. да е обжалвал и тази заповед. В резултата на така проведената административна процедура е издадено процесното уведомително писмо, с което на М. Д. е отказано изцяло поисканото финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за кампания 2013. Видно от приложеното по делото заключение на СТЕ, същото потвърждава стойностите на оспореното уведомително писмо. Вещото лице е описал подробно за всеки един от спорните парцели в кое БЗС попада, какви са установените застъпвания, в чия полза тези застъпвания са били разрешени, каква част "свободните площи" са останали и по колко хектара и на кого са разпределени. От нея е установено следното: За парцели с идентификатор № 55926-195-24-3 и № 55926-195-24-4 е установено, че попадат в едно БЗС с № 55926-195-24. Заявената от земеделския производител площ в БЗС 55926-195-24 е 18.68 ха, като парцел с № 55926-195-24-3 е 18,33 ха, а № 55926-195-24-4 е 0,35 ха. След направена проверка за двойно заявени площи и след извършване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) е установено застъпване, при което за Даскалов са признати общо за БЗС-то 0,64 ха, от които 0,64 ха за 55926-195-24-3 и 0 ха за 55926-195-24-4. Вещото лице е установила, че е извършена процедура по чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. (отменен, но към момента на постановяване на акта е бил действащ) и са разпределени останалите "свободно площи" от БЗС-то, като на М. Д. са разпределени общо 10,28, от които 10,08 ха за парцел 55926-195-24-3, а 0,20 ха за парцел 55926-195-24-4. При справка в ДФ "Земеделие" вещото лице е установило, че разпределението на свободните площи се извършва автоматично от системата. Установено е също така, че в БЗС № 55926-195-24 няма площи извън слоя ПДЗС, а отказаните са само в резултата на застъпване. Заключението на вещото лице за БЗС 55926-195-24 (включващ двата парцела 55926-195-24-3 и 55926-195-24-4) е, че разликата между заявената и установената площ е 7,76 ха, което потвърждава стойностите в уведомителното писмо. За парцел № 55926-32-6-13 е установено, че се намира в едно БЗС с № 55926-32-6 като заявената площ е 4,43 ха. При направената проверка за двойно заявени площи, е установено застъпване. След извършване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. на Д. са признати 0,81 ха. Вещото лице е установила, че е извършена процедура по чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. и са разпределени останалите "свободно площи" от БЗС-то, като на М. Д. са разпределени 3,27 ха за парцел 55926-32-6-13. Установено е също така, че в БЗС № 55926-32-6 няма площи извън слоя ПДЗС, а отказаните са само в резултата на застъпване. Заключението на вещото лице за парцел № 55926-32-6-13 е, че разликата между заявената и установената площ е 0,35ха, което отново потвърждава стойностите в уведомителното. За парцел № 55926-787-4-4 е установено, че се намира в едно БЗС с № 55926-787-4 като заявената площ е 6,21 ха. При направената проверка за двойно заявени площи, е установено застъпване. След извършване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. за Д. са признати 5,04 ха. Вещото лице е установила, че е извършена процедура по чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. и са разпределени останалите "свободно площи" от БЗС-то, като М. Д. е получил 0,54 ха за парцел № 55926-787-4-4. Установено е също така, че в БЗС № 55926-787-4 жалбоподателят има площи извън слоя ПДЗС, които са в размер 0,49 ха. Заключението на вещото лице за парцел № 55926-787-4-4 е, че разликата между заявената и установената площ е 1,12 ха, което отново потвърждава стойностите в уведомителното. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая при извършените кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. В тази връзка и от двамата земеделски стопани са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., и въз основа представените от тях документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 22/2014 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Настоящият състав намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че липсват доказателства и декларации на кандидатите, с които е установено застъпван. Тези факти и обстоятелства са били установени още при първото разглеждане на делото пред АС П., с подробно изготвена експертиза и допълнително заключение към нея, от които е видно, че към административната преписка са налице декларации и доказателства за право на ползване на имотите. В допълнителното заключение вещото лице в табличен вид е посочило за всеки един имот каква част е застъпена и каква част е разрешена в полза на М. Д. и П. К.. Тези експертизи са потвърдили установените от административния орган застъпвания. Следва да се спомене, че при наличието на спор за материално право относно ползването на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а този спор се решава по общия ред в исково производство. Следва да се отбележи и това, че с отменително решение № 4438 от 14.04.2016 г. на Върховния административен съд не са поставени въпроси за преразглеждане по процедурата на чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. Видно от цитираното решение съдът е приел, че в четири от заявените от жалбоподателя парцела е налице застъпване с парцелите, заявени за подпомагане от П. К. и Д. Д.. Приел е също така, че посочените в колона 6 установени (определени) площи, които са различни от колона 3 (площ на парцел след разрешаване на двойно заявени площи), са определени в резултата на проведена процедура по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г., но не е бил изяснен въпросът дали законосъобразно е проведена именно процедурата по чл. 18 от Наредбата. Съгласно приложимата редакция на цитираната разпоредба когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във физическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател, Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 6 декларации и документи за правно основание и извършва повторна проверка, при която съпоставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове съгласно Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в рамките на физическия блок. Когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, изплаща субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок. В тази връзка Върховният административен съд е дал конкретни указания, които бяха посечени по-горе. На така поставените въпроси вещото лице с изготвеното заключение подробно е отговорило. Безспорно е установено, че след извършване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/25.02.2009 г. е останала "свободна площ", която в изпълнение на разпоредбата на чл. 18 от Наредбата, чрез автоматизирана система на ДФ "Земеделие", е разпределена между земеделските производители, в т. ч. и на ответник по настоящото дело М. Д.. Видно от приложеното заключение за парцел № 55926-195-24-3 са добавени "свободни площи" в размер на 10.08 ха; за № 55926-195-24-4 - 0,20 ха; за № 55926-32-6-13 - 3,27 ха и за 55926-787-4-4 - 0,54 ха (за този парцел са установени и 0,49 ха извън слоя ПДЗС). Така разпределените "свободно площи" са добавени към площите в графа 3 от уведомителното писмо и по този начин е получена крайната установена (определена) площ посочена в колона 6 от уведомителното писмо. Заключението на вещото лице от една страна потвърждава, че процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. е проведена, а от друга потвърждава изцяло направените от административния орган изчисления относно разликите (наддекларирана площ) между декларираната и установената площ на заявените от М. Д. парцели и за 4-те парцела. Настоящият състав не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт не е мотивиран. В случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените проверки и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Под таблиците са посочени и правните основания, на които е издадено уведомителното писмо като в случая са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП - съответно отказано подпомагане за площи, за които не са отстранени установените застъпвания и за площи, които земеделският производител е заявил и не стопанисва. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП. С оглед приобщените по делото доказателства и изготвеното заключение на вещото лице съдът приема, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган е провел законосъобразно процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. и правилно е изчислил недопустими площи по заявлението за подпомагане на М. Д.. Процентното съотношение между наддекларираната площ към установената площ е в размер на 32,48 % по СЕПП, СНДП и НР2, а съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. (чл. 16 от Регламент № 65/2011 за НР2), при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20 % до 50 % санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране, поради което следва да се приема, че правилно е постановен отказ за финансиране. Поради това настоящият състав приема, че актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане е законосъобразен. Като е достигнал до друг резултат първоинстанционният съд е постановил един неправилен акт, който е необоснован и в нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на М. Д. Д., гр. П. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-160-6500/9177 от 13.08.2014 г. издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,