Решение № 221 от 11.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 135/2010 г.

Решение № 221 от 11.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 135/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е по реда на глава ХХХIII НПК, за възобновяване на наказателно дело. Главният прокурор на РБ е подал искане за възобновяване на ч.н.д. № 2107/09 г. Русенският районен съд, по което с определение от 6.10.2009 г. е наложено на С. П. П. съгласно чл. 25, вр. с чл. 23 НК общо, най-тежкото наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване, в затворническо заведение от "открит" тип, от определените й наказания по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 1551/09 г. и н.о.х.д. № 1350/09 г. и двете на Русенския районен съд. Приложен е и чл. 68, ал. 1 от НК като е постановено отделно изтърпяване и на наказанието по н.о.х.д. № 1589/08 г., в размер на 4 месеца лишаване от свобода, при същите "общ" режим и "открит" тип на затворническото заведение. Съгласно чл. 92 от НК е постановено и принудително лечение на осъдената по време на изтърпяване наказанията. В искането се твърди, че в определението от 6.10.2009 г. са постановени неправилно първоначалните режим на изтърпяване наказанието и типа на затворническо общежитие съгласно чл. 59 и сл. От ЗИНЗС, което е основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като законът е приложен неправилно. В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъдената С. П. се явява лично в съдебно заседание и заедно със защитата си - адвокат Е от САК/ назначен от ВКС за неин служебен защитник, съгласно чл. 94, ал. 1т. 7 НПК/ оспорват основателността на искането. Защитата счита че след като П. практически изтърпява наказанието си в Затвора - гр. Сливен, който е заведение с по-тежък затворнически режим, на практика законът е спазен, въпреки постановеното в атакуваното определение. В последната си дума С. П. заявява, че търпи наказанието в закрит тип затворническо общежитие и почти е изтърпяла наказанието си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка, прие следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като са налице законовите предпоставки за вида на подлежащият на възобновяване акт, оправомощеният орган е подал искането, спазен е срокът за подаването му. Разгледано по същество искането е основателно. Осъжданията на лицето са правилно групирани, но атакуваното определение страда от неправилно приложение на чл. 60, ал. 1, вр чл. 59, ал. 1 и чл. 61 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, /Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г./. Оценката на данните, налага следните изводи. С присъда от 16.09.2008 г. по н.о.х.д. № 1589/08 г. на Русенския районен съд за престъпление по чл. 194 от НК, извършено на 27.12.2007 г. е осъдена на четири месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение за три години от влизане в сила на присъдата на 2.10.2008 г.; с протоколно определение от 26.06.2009 г. по н.о.х.д. № 1551/09 г. на Русенския районен съд/влязло в сила на същата дата/, с което е одобрено споразумение, е осъдена на шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 5.11.2008 г., а на основание чл. 92 от НК е постановено принудително лечение на П. по време на изтърпяване на наказанието; с протоколно определение от 26.06.2009 г. по н.о.х.д. № 1350/09 г. на Русенския районен съд / влязло в сила на същата дата/, е осъдена на осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 11.10.2008 г., постановено е и принудително лечение по чл. 92 от НК по време на изтърпяване на наказанието. След осъждането по н.о.х.д. № 1589/08 г., П. е извършила две престъпления в съвкупност помежду им, които са в рамките на определения изпитателен срок на отложеното за изпълнение наказание лишаване от свобода по цитираното дело. Като е приел, че те са в съотношение на реална съвкупност и е определил общо наказание за тях, по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, както и отделно подсъдимата да изтърпи и наказанието по първото осъждане, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е приложил правилно закона. Но очертаното от престъпната деятелност правно положение на П. е третирано неправилно като основание за приложение спрямо нея на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като тя не попада в категорията на осъдено за първи път лице на лишаване от свобода до 5 години, за умишлено престъпление. Правилно е отбелязано в искането, че данните за осъжданията на П. обуславят приложение на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че за определяне тежестта на режима на изтърпяване наказанието лишаване от свобода, след като лицето вече е било осъждано преди това, е фактът на осъждането независимо дали то е търпяло ефективно или наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено за изпълнение по чл. 66 НК. Ето защо, неправилно на осъдената са определени "общ" режим на изтърпяване наказанието и "открит" тип на затворническо заведение при изпълнението на наказанието по процесното дело. Нарушен е материалният закон, което е основание за възобновяване на делото, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с ч. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Допуснатото нарушение на закона е съществено, защото на осъдената е следвало да бъде определен строг режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и съответно, да бъде настанена в затворническо общежитие от закрит тип, според чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Неоснователно е възражението на защитата, че след като осъдената фактически изтърпява наказанието лишаване от свобода при по-тежкия режим и тип заведение, искането е неоснователно. Наказанието лишаване от свобода и начинът на изпълнението му, каквито са видът на режима и типът на затворническото заведение, освен че са законоустановени, те се определят от съда с формален акт - присъдата или определението, с което съдът одобрява споразумение по чл. 381 и сл. НПК, или с определението по чл. 306 НПК. Фактическото положение при което осъдената е поставена да търпи наказанията при по-тежък режим от определеният й с атакуваното по реда на възобновяването определение, няма правно основание, то няма и конститутивно значение за правното й положение, което трябва да бъде променено единствено със съдебен акт. Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 22.10.2009 г., поради което и на съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС трето наказателно отделение, в настоящият състав