Решение № 7202 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2018 г.

Решение № 7202 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ф. - М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Б. М. Б., представлявано от пълномощника адв. М. Г. срещу решение № 207 от 08 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 170/2017 г., по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-95616 от 06 април 2017 г., издадено от началника на М. Б. и е осъдено да заплати на М. Б. направените по делото разноски в размер на 200, 00 лв. (двеста лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - началникът на М. Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. е образувано по жалба на "Ф. - М." ЕООД срещу решение № 32-95616 от 06 април 2017 г., издадено от началника на М. Б., към митническа декларация (МД) 16BG001009H0020610 от 13 септември 2016 г. и след извършване на последващ митнически контрол на търговското дружество, митническият орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение на стоката - печена леблебия, поставена под режим допускане за свободно обръщение - код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислил е размера на възникналото митническо задължение от датата на приемане на митническата декларация - 13 септември 2016 г. и дължимите държавни вземания, и е определил дължимите суми за доплащане, както следва: мито - 1 002, 01 лв. (хиляда и два лева и една стотинка) и ДДС - 200, 40 лв. (двеста лева и четиридесет стотинки). След оспорването му по административен ред, актът е потвърден с решение № Р-379/32-123243 от 05 май 2017 г. на директора на Агенция "Митници". Изводите на митническия орган са основани на доклад № BG001000/1/2 от 29 март 2017 г. на отдел "Последващ контрол" към ТМУ Б. за резултатите от извършена на дружеството проверка. Съгласно цитирания доклад административният орган е направил извод, че в митническата декларация внесената стока - печена леблебия не се класира в декларирания от дружеството код 2008 19 99 80, тъй като представлява суров нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Г. 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не както е декларирано от дружеството с код 2008 19 99 80. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу решението на началника на М. Б.. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорения акт поради постановяването му от некомпетентен орган. По делото е приложено заверено копие от заповед за заместване, която не е оспорена по предвидения ред. Копието е заверено от надлежно упълномощения юрисконсулт в качеството му на процесуален представител на ответника. Жалбоподателят не е упражнил правата по чл. 183 от ГПК и не е направил искане за представяне на оригинала на заповедта или официално заверен препис от същата. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт са направени въз основа на доказателствата по делото, включително и приетите заключения на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебна агротехническа, (кредитираната й част), експертизи, както и направените от страните доводи и при правилно прилагане и тълкуване на относимите правни норми е достигнала до извод за липсата на отменително основание по отношение на обжалваното решение на началника на М. Б.. Н. се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени и изчерпателно обосновани съображения спрямо заключенията на вещите лица, като изцяло в съответствие с приложимите разпоредби е направил правните изводи. Фактическите констатации и правните изводи на съда изцяло съответстват на събраните доказателства. От данните по делото е установено, че с митническа декларация (МД) 16BG001009H0020610 от 13 септември 2016 г. "Ф. М." ЕООД е декларирало данни за доставки на стоки за режим допускане за свободно обръщение в клетка 31, под № 1 печена леблебия със ставка 11, 20% и мито в размер 1 753, 51 лв. (хиляда седемстотин петдесет и три лева и петдесет и една стотинка) върху основа от 15 656, 37 лв. (петнадесет хиляди шестотин петдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки), ДДС в размер на 3 481, 98 лв. (три хиляди четиридесет и осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки). След извършена последваща проверка, завършила с доклад № BG001000/1/2 от 29 март 2017 г. на отдел "Последващ контрол" към ТМУ Б. е установено, че стоката с описание печена леблебия представлява суров нахут, който следва да се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Г. 20 на КН, стоката следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Г. 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Г. 20 от КН. Въз основа на изложеното становище в доклада, административният орган с решението си е приел, че към датата на деклариране тарифното класиране на стоката печена леблебия е с код по КН 2005 99 80/код по ТАРИК 2005 99 80 99, които кодове не съответстват на декларираните от "Ф. М." ЕООД и съответно - приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17, 60 %. Тази ставка се явява по-висока от приложената от 11, 20 % и по отношение на стоките, поставени под режим допускане за свободно обръщение от митническия орган са определени нови държавни вземания, които след вземане под отчет са заплащане на мито - 1 002, 01 лв. (хиляда и два лева и една стотинка) и ДДС - 200, 40 лв. (двеста лева и четиридесет стотинки). При тези данни, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с решението на началника на М. Б. в съответствие с приложимите материални норми са определени нов тарифен код и нова тарифна ставка за мито за стоката - печена леблебия. По делото няма данни, че печената леблебия представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахутът изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от Г. 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В забележка 1а е посочено, че в Г. 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7, 8 и 11. Методите за преработване и консервиране, посочени в последните глави са: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода - солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". Видно от така изброените методи на преработка и консервиране, че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което правилно е приетото от съда, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в Глави 7, 8 и 11 от КН методи. Това налага извода, че леблебията, като изрично посочен в Г. 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не декларираният от дружеството - ТАРИК 2008 19 99 80. Както обосновано е приел и административният съд при така извършената от страна на административния орган промяна в тарифното класиране на стоката, различно от декларираното от дружеството, митническият орган правилно е определил и новата митническа ставка, която съгласно КН е 17,60 % мито, както нова данъчна основа за стоката, а дължимите от дружеството суми за доплащане са съответно мито в размер на 1 002, 01 лв. (хиляда и два лева и една стотинка) и ДДС - 200, 40 лв. (двеста лева и четиридесет стотинки). Правилно съдът не е възприел заключението на съдебно-агротехническата експертиза в частта му относно съпоставката между характеристиките на растението фъстък и внесената стока. Същото не е съобразено с конкретните изисквания по съответните позиции от КН. В решението са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и са изложени аргументирани съображения относно тарифното класиране на стоката, предмет на митническата декларация. Въпросът в коя позиция следва да се класира продукта с оглед неговите характеристики и метод на обработка е правен и не е от компетентността на вещото лице. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в некредитиране на заключението на агротехническата експертиза в тази му част. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт е в съответствие с приложимите материално-правни норми. Следователно не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което решението на Административен съд - С. следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,