Решение № 333 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез гл.юрк. Л.Христова против решение 57 от 01.06.2023 г., постановено по адм. д. 95/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч (АС - Ловеч), с което е отменено като незаконосъобразно негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., изх. 02-110-6500/679 от 12.01.2023 г. и преписката е върната за ново произнасяне, при спазване на дадените указания в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни доводи са изложени единствено за необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че съдът неправилно не е приел, че мотивите към акта са изложени в представеното по делото становище изх. 02-110-6500/679 от 10.02.2023 г., изготвено от издателя на акта. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът - Ц. Миховски от гр.Троян, чрез процесуалния си представител адв.М.Ичев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Ловеч е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., изх. 02-110-6500/679 от 12.01.2023 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което Ц. Миховски от гр.Троян е уведомен, че по подаденото от него заявление за подпомагане УИН: 11/200521/60302 за кампания 2021 г. са оторизирани суми по подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, марка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП и възстановяване на ФД, посочени в Таблица 1 и са извършени съответни плащания по посочените схеми и мерки, в т.ч. прихванати суми и/или удържан данък общ доход, посочени в Таблица 2. За да отмени оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че административния орган не е посочил кои конкретни факти, установени при извършените задължителни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите/мерките. Констатирал е, че и двете таблици в УП съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления, в т.ч. е неясно и на какво основание е удържана сумата от 2 705,32 лв. по СЕПП дали е прихваната и на какво основание или представлява удържан данък общ доход. Счел е, че не може да се приеме, че са изложени мотиви и в представеното по делото становище изх. 02-110-6500/679 от 10.02.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - изготвено във връзка с образуваното съдебно производство. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК . Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в таблиците на УП и поясненията под тях не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която са постановени намаления на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите/мерките, както и основанието за прихващане на сума по СЕПП. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е към минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение