Решение № 11946 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2015 г.

Решение № 11946 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Д "ОДОП"/ - гр. Бургас при ЦУ на НАП, против решение № 55/9.01.2015 г. по адм. дело № 672/2014 г. на Административен съд-Бургас, в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № 021302230/12.12.2013 г. на нач. сектор "Ревизии" и ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 54/25.02.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Телепаспорт България" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя - Росица Тодорова Бонева, са определени задължения на дружеството по ЗКПО за 2009 г. в друг размер, а именно корпоративен данък в размер на 8 316,41 лева /вместо определения по РА размер от 17 638,17 лв./ и лихва за просрочие в размер на 3 340,22 лева /вместо определената с РА лихва в размер на 8 759,67 лв/; и 2/ "Телепаспорт България" ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощника му - адв. Мирослава Кръстева, против същото решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 021302230/12.12.2013 г. на нач. сектор "Ревизии" и ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 54/25.02.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която е начислен ДДС за внасяне по отношение доставките извършени на "Поларис" ООД, Италия, за д. п. м. 12.2011 г., в размер на 7 011,28 лева, ведно с лихва.

В първата касационна жалба се прави искане за отмяна на решението, в обжалваната му част по ЗКПО, като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по подробно изложени доводи. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С втората касационна жалба също се иска отмяна на решението, в обжалваната му част по ЗДДС за доставките на "Поларис" ООД, Италия, като неправилно, както и разноски, по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-Бургас и за основателност на касационната жалба, подадена от "Телепаспорт България" ЕООД.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи:

1. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Бургас:

Жалбата е основателна.

С решението, в обжалваната му част, съдът е приел, че задълженията на ревизираното дружество по ЗКПО за 2009 г., установени с оспорения РА, в размер на 17 638,17 лева, са определени в нарушение на установения с чл. 4, ал. 1 от ЗСч. принцип, който изисква да се вземат предвид и разходите, които произтичат от сделките, а не само приходите при определяне на финансовия резултат за съответния данъчен период. Възприемайки изцяло заключението на ССЕ, съдът е приел, че в случая органа по приходите /ОП/, при определяне на финансовия резултат за 2009 г., не е отчел разходите: за заплати на нает морски екипаж, включени в стойността на издадените към MW Afritec - РКонго инвойс фактури, в общ размер на 154 204,05 лева; за заплати на персонал по договор с Kpuyuf Romannus, включени в издадените на това дружество фактури, в общ размер на 23 469,96 лв.; за покупка на 3 бр. самолетни билета по фактура № 5007/29.04.2009 г., на стойност 1 173,50 лв.

Съдът е приел, че тези разходи е следвало да бъдат отчетени от ОП при определяне на финансовия резултат по ЗКПО за 2009 г., формиран като разлика между приходи и разходи, а като не са отчетени, същия е определен в нарушение на закона, а с това и размера на дължимия корпоративен данък е неправилен. Съобразно на това е определил друг, различен от РА, финансов резултат за 2009 г., а с това и друг по-нисък размер на дължимия от дружеството корпоративен данък, в размер на 8 316,41 лв. и по-ниска лихва, в размер на 3 340,22 лева.

Решението, в обжалваната част, е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон.

Същото е постановено въз основа на заключението на ССЕ, без да бъде обсъдено и без да бъдат изложени мотиви доколко констатациите на вещото лице относно разходите, включени в издадените фактури на дружеството от РКонго, в размер на 154 204,05 лв. отразява действително извършени такива от РЛ. По делото, както в ревизионното производство, така и пред съда, оспорващото дружество не е представило доказателства за счетоводно отразяване на тези разходи, като действително извършени. Сам вещото лице, в заключението си, а и устно в с. з., заключава, че тези разходи за заплати на морски екипаж, в размер на 154 204,05 лв. общо, нямат никакви отразявания в счетоводството на РЛ, като реално извършени. Същите са начислени на основание сключен договор на "Телепаспорт България" ЕООД с MW Afritec - РКонго, по силата на който ЕООД е поело задължение за изплащане на тези заплати. Освен договора, по делото няма никакви други писмени доказателства, установяващи изплащането на тези заплати в този размер. Поради това, съдът не е бил длъжен да възприема заключението на вещото лице по отношение на тези разходи, а е бил длъжен да го обсъди ведно с останалите доказателства по делото - чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. След като липсват данни за начисляване и плащане на такива разходи за заплати, в размер на 154 204,05 лв., съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице, респ. да променя крайния финансов резултат за 2009 г. със стойността на тези разходи. Защото подлежат на отчитане само онези разходи по сделки на търговци, които са документално обосновани, че са реално извършени. Случаят не е такъв, което неправилно не е установено от съда.

Освен това в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съдът не е установил, че в РА, при определяне на крайния финансов резултат за 2009 г., ОП са отчели част от тези разходи за заплати на морски персонал, по сключения договор с MW Afritec - РКонго, в общ размер на 95 529,82 лева, видно от констатациите на стр. 10 -12 от РД. Не е отчетен и факта, че в декларираните от РЛ разходи в ГДД за 2009 г., по чл. 92 от ЗКПО, в размер на 39 387,38 лева /които влизат в общия размер на признатите с РА разходи за 2009 г., в общ размер на 134 917,20 лв./ са включени и разходите за закупени 3 бр. самолетни билети по ф-ра № 5007/29.04.2009 г., както и разходите за заплати на персонал по договор с Kpuyuf Romannus, в размер на 23 469,96 лв., поради което не е следвало да се признават повторно като такива разходи от страна на съда.

От изложеното следва, че в обжалваната по ЗКПО част, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на "Телепаспорт България" ЕООД срещу процесния РА, в частта му по ЗКПО за д. п. 2009 г., бъде отхвърлена, като неоснователна.

1. По касационната жалба на "Телепаспорт България" ЕООД:

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение в частта му по ЗДДС, за д. п. м. 12.2011 г., съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА, в частта му, с която е начислен ДДС за внасяне в общ размер на 7 011,28 лева, по 15 бр. фактури с получател - "Поларис" ООД, Италия, на основание чл. 86, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът е приел, въз основа на извършената проверка и обмен на данни между данъчните администрации на България и Италия и от VIES декларациите, че италианското дружество-получател по тези фактури е с невалиден VIN номер /идентификационен номер по ДДС/ за процесния данъчен период /м. 12.2011 г., м. 01,м. 02 и м. 03.2012 г./, поради което не е налице хипотезата на чл. 86, ал. 3, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС при която доставчика е освободен от внасяне на ДДС по тези доставки. В тези случаи, при които получателят е данъчно незадължено лице, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, от което е направил извод, че ДДС по тези доставки се дължи от доставчика, т. е от оспорващото дружество.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на "Телепаспорт България" ЕООД, че ОП не са установили пред съда, по надлежния ред, с годни писмени доказателства по ГПК, че получателя по тези доставки, а именно италианското дружество "Поларис" ООД е данъчно незадължено лице, с невалиден ДДС номер, както и че липсва превод на български на писмото, получено от италианската данъчна администрация, на основание запитване по чл. 27 от Регламент 1798/2003 г., за установяване датата на регистрация и издаване на VIN номер на "Поларис" ООД за целите на ДДС и датата на изтичане на неговата валидност.

Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактури за ВОД, е регистрирано за целите на облагане с ДДС в държавата-членка, издала този номер. Доставчикът на услуги от една държава-членка в друга трябва да установи, че получателят има качеството на данъчно задължено лице, за да се определи дали мястото на доставката се намира в държавата-членка, в който той е установен или в държавата-членка, в която се намира дейността на получателя. Това тълкуване е в съответствие с целите и правилата на функциониране на общностния режим на ДДС, доколкото то осигурява, в положение като настоящето, че крайния потребител на доставката на услуги понася и крайната стойност на дължимия ДДС.

От изложеното следва, че тежестта на доказване на спорното обстоятелство, а именно качеството на данъчно задължено лице на получателя по процесните доставки, е върху доставчика, т. е върху "Телепаспорт България" ЕООД. Това задължение произтича и от разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, съгласно която в случай, че за установяване на задълженията на РЛ е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, негово задължение е да представи доказателства за изясняването им.

В случая съдът правилно е установил, че за целите на ревизионното производство по ДДС, ОП са регистрирали запитване до италианската данъчна администрация от която, на 23.07.2012 г. е получен отговор, от който става ясно, че регистрирания VIN номер на "Поларис" ООД /IT 07864280636/ е бил включен в база данни на VIES от 30.01.2002 г. до 24.02.2011 г. Писмото-отговор е приложено като доказателство към РД в Приложение № 21.1 и се намира в заверен превод на български на стр. 958 и 959, том IV по адм. д. № 672/2014 г. на АС-Бургас. От него става ясно, че за процесния д. п. - м. 12.2011 г., за който са издадени процесните 15 бр. фактури с ДО 42 067,69 лв. и ДДС-7011,28 лв., дружеството получател не е било включено в база данни на европейската информационна система между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при ВОД, с този или друг идентификационен номер по ДДС. Поради това и изводите на съда, че дружеството-доставчик не е доказало обратното, а именно, че получателя е с валиден данъчен номер по ДДС за процесния д. п. и че е данъчно задължено лице, са правилни.

Представените от касатора писмени доказателства-свидетелство за регистрация по ДДС и писмо-отговор от "Поларис" ООД, за наличие на активен ДДС номер на последното, с дата на регистрацията -30.01.2002 г., не опровергават данните в писмото-отговор на Италианската данъчна администрация от 23.07.2012 г. Релевантният за установяване факт е наличието на активен ДДС номер към процесния данъчен период - м. 12.2011 г., а не към 30.01.2002 г., който факт не е доказан от дружеството-доставчик.

С оглед на изложеното правните изводи на съда за законосъобразност на оспорения РА в тази му част, с която е начислено ДДС на доставчика по спорните 15 бр. фактури издадени на "Поларис" ООД, Италия, са правилни. Основанията за такова начисляване и плащане на данъка от доставчика е чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този резултат основателно е искането на Директора на Д "ОДОП" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от касационната му жалба, в размер на 973 лева.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение