Решение № 4902 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2016 г.

Решение № 4902 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Д." ООД, гр. С., чрез адв. Н. Д.-Д. против решение № 476/27.01.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 9898/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2021310296/17.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 1717/26.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - не е обсъдено заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. Жалбоподателят твърди, че е доказал фактите и обстоятелствата по осъществяване преките доставки на стоки и услуги, по които получателят претендира право на данъчен кредит. Оспорват се изводите на съда, че практиката на Съда на ЕС е неприложима в случая. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. Й. И. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на К. Д. ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 41 610 лева за данъчни периоди м. 05, 06, 07, 08, 10 и м. 11.2008 г., м. 09 и м. 10.2010 г., м. 05 и м. 12.2012 г. по фактури, издадени от "Металотехника 2003" ЕООД, "СВТ Груп" ЕООД, "ТФ Студио" ЕООД, ДА ВИДИ ЕООД и "Джорджио 07" ЕООД. В резултат с акта са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 40966.08 лева и лихви в размер на 17 589.64 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата от закона форма и съдържание, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила по ДОПК. По материалната законосъобразност на акта, съдът е определил, че спорът между страните е по въпроса извършени ли са реални доставки на услуги - СМР, реклама по договор и тримерен визуален прокт, предмет на фактурите, издадени от "Металотехника 2003" ЕООД, "СВТ Груп" ЕООД, "ТФ Студио" ЕООД, ДА ВИДИ ЕООД и "Джорджио 07" ЕООД. На основание чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, съдът е приел, за да е реална една доставка следва по безспорен начин да е доказано, че стоката е прехвърлена от доставчика към получателя или услугата да е реално изпълнена. В мотивите на решението са изложени подробно предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, изискуемост на данъка, настъпване на данъчно събитие и е обоснован извод, че основната предпоставка за признаване на правото на приспадане е установяване реалното извършване на доставката. С оглед предмета на процесните фактури, съдът е приел, че в случая следва да се докаже извършването на фактурираните услуги от изпълнителя по договора, респективно от подизпълнителя и прехвърляне на резултата на получателя по доставката. Според съда събраните по делото доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи /ППП/ и двустранни протоколи, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ установяват единствено изпълнението на формалните изисквания на Закона за счетоводството за отразяване на доставките в счетоводството на получателя. Това не е достатъчно основание да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. С. съда по делото не е установено, че на процесните обекти въобще са извършвани строителни услуги. Представени са единствено декларации от представляващите на дружествата доставчици, че са използвани волнонаемни строителни работници и майстори, на които е плащано на ръка. Данни за изпълнението на услугите от конкретни лица не се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Не е извършен оглед в обектите - офиси на жалбоподателя, на които се твърди, че са изпълнени строителните работи. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза /СТЕ/ е заличена по искане на ревизираното дружество. По доставките от "Джорджио 07" ЕООД с предмет изпълнение на СМР по договор от 05.03.2008 г. за обект ул. "Г. Н." №..., ап. ... - офис на "К. Д." ООД, в хода на ревизията е установено, че лицето подписало документите във връзка с тези доставки не е управител на дружеството от 8.02.2008 г. На това основание съдът е приел, че приложените фактури, двустранни протоколи и приемо - предавателни протоколи за извършени услуги нямат доказателствена сила. Допълнителен аргумент за липса на доставка, съдът е почерпил от обстоятелството, че според нотариалния акт за собственост, този обект няма гараж, докато в представения двустранен протокол на л. 151 от делото са описани строителни дейности на гараж. Според съда в случая характерът на строителните услуги, така както са описани в съставените протоколи, съответно уговорената и платена цена, предполага, че данъчната основа следва да се формира преди всичко от стойността на разходите за труд. Това е посочено и в сключените договори за възлагане на СМР. Поради това от значение за преценката за изпълнение на услугите е кадровата обезпеченост на доставчиците, каквато по делото не е доказана. По делото не е установено, че описаните в протоколите строителни работи са изпълнени на обектите, поради което според съда не може да се приложи решението на СЕС по дело С-324/11. Съдът е посочил, че данъчен кредит не се признава само при представяне на данъчна фактура. От практиката на СЕС по дело С-18/13 и по съединени дела С-142/11 и С-80/11, съдът е приел, че правото на приспадане се признава в случаите, когато е установен, че е наличен предметът на спорните фактури. По отношение на услугата е посочено, че следва да е доставена и само в тези случаи получателят не може да бъде държан отговорен за липсата на доказателства за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. Реалността на доставките е фактически въпрос, който следва да бъде разрешаван от националния съд по правилата на националното доказателствено право. По фактурата от ДА ВИДИ ЕООД с предмет "реклама по договор", по която е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 800 лева, съдът е приел, че не е доказано извършване на услугата. Налице са единствено данни за наето едно лице на длъжност, която не съответства на характера на услугата. В решението е посочено, че от представения договор и фактура, не се установява и изпълнение на "тримерен визуален проект" от ТФ Студио ЕООД. С тези мотиви съдът е приел за обосновани изводите на органите по приходите за липса на доставки, поради което не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС и законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. Изложените от първоинстанционния съд мотиви по материалноправните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен креди по доставки на услуги, съответстват на материалния закон и принципно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Въз основа на правилното тълкуване на чл. 68 във връзка с чл. 25 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съдът е определил вярно релевантните за спора факти и предмета на доказване по делото. Основният факт, пораждащ настъпването на данъчно събитие, изискуемост на данъка и възникването на правото на данъчен кредит в конкретния случай е извършването на услугите - СМР, реклама по договор и изпълнение на тримерен визуален проект. Поради това правилно съдът е изследвал установяването на този факт от жалбоподателя - страната, която съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Крайният извод на съда, че извършването на услугите не е доказано се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Неоснователен е основният касационен довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. В мотивите си съдът не е изложил подробни съображения по обстоятелствата, посочени от свидетелите. Показанията им са обсъдени във връзка с писмените обяснения на доставчиците за използвани волнонаети строителни работници и майстори, като е посочено, че не съдържат данни за конкретни лица. Необсъждането на свидетелските показания в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на изводите по приложението на материалния закон. Разпитаните по делото свидетели не установяват факти и обстоятелства за изпълнение на конкретни СМР услуги на конкретен обект от съответния доставчик. Св. Е. Г. В. твърди, че е работил за Елмира 95 ЕООД и е помагал на инж. Стефанов, управителя на К. Д. ООД, като през януари до март 2008 г. е присъствал на строително - монтажни работи в офис и е контролирал изпълнението на работата - да не се крадат материали, кой работи, как работи. Свидетелят не сочи конкретни данни за видовете строителни дейности извършени от фирмите - преки доставчици. Твърдението му, че изпълнител на СМР е Металотехника 2003 ЕООД не кореспондира по време с данните от приемо-предавателните протоколи. Последните касаят СМР от м. 07 - 11.2008 г. и през 2010 г., докато свидетелят твърди, че е присъствал на СМР за периода м. 01 - м. 03.2008 г. Показанията на св. Е. Г. са относими към доставките от ДА ВИДИ ЕООД и ТФ Студио ЕООД. Свидетелят твърди, че е свързал "К. Д." ООД с доставчиците, но не сочи конкретни обстоятелства по изпълнение на услуги, свързани с намиране на клиенти от ДА ВИДИ ЕООД. За "ТФ Студио" ЕООД твърди, че предметът на дейност на дружеството е анимация и визуализация, но не сочи конкретни факти във връзка с изпълнение на предмета на договора, сключен с ревизираното дружеството - тримерен визуален проект. Св. И. Д. Т. твърди, че е пренасял документи и пари, като куриер, но няма представа какво е било строителството. От изложеното е видно, че показанията на свидетелите не установяват изпълнение на спорните услуги, по които се претендира право на данъчен кредит от "К. Д." ООД и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Поради това необсъждането им в подробности не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение. Доказателствената сила на представените по делото договори, двустранни протоколи и приемо-предавателни протоколи е ценена от съда в съответствие с чл. 180 ГПК. Основателно в тази връзка съдът се е позовал на липсата на доказателства за съществуването на конкретен резултат от извършването на СМР. Допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза със задачи да установи извършването на строителни дейности в съответните обекти е заличена по искане на ревизираното лице. От това следва, че данните за видове и количество СМР от съставените частни документи не се подкрепят от останалите доказателства по делото. По фактурите от "Металотехника 2003" ЕООД, "СВТ Груп" ЕООД и "Джорджио 07" ЕООД представените договори не съдържат конкретни уговорки за видовете и количеството строителни работи, които следва да се извършат на съответния обект. Видно и количества СМР са посочени в представените двустранни протоколи, но в тези протоколи не е посочен договора и обекта, за който се отнасят. Приемо-предавателните протоколи съдържат бланкетно изявление за приемане на работа на обекта, което не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Доводите, че изпълнението на строителните услуги се доказва със свидетелските показания не кореспондират с фактите и обстоятелствата, посочени от свидетелите, които са отразени в съдебните протоколи. По фактурата от ДА ВИДИ ЕООД с предмет "реклама по договор" обосновано съдът е приел, че не се доказва реално извършена доставка на услуга. От представените по делото договор от 15.02.2012 г., по силата на който доставчикът се е задължил да проучва условията и да подготвя презентации с цел реклама на възложителя и да води преговори с клиенти от страни в Азия и Африка срещу възнаграждение от 9 000 лева без ДДС, приемо-предавателен протокол от 28.11.2012 г. за множество презентации и препис от спорната фактура, не се установява извършване на конкретна услуга. Това обстоятелство не се доказва и от показанията на св. Гаджев. По фактурата от "ТФ Студио" ЕООД с предмет "плащане по договор" представеният договор от 30.04.2012 г. според който доставчикът приема да осъществи тримерен визуален проект, анимиран по задание на възложителя срещу възнаграждение от 85 000 лева без ДДС и показанията на св. Г. не установяват изпълнението на такъв проект. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Правилно съдът е приел, че това експертно заключение установява отразяването на процесните фактури в счетоводството на част от доставчиците и получателя, но не и спорния по делото факт относно осъществяването на доставките на услуги. При тези доказателства правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 във връзка с чл. 25 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Решението, с което е потвърден оспореният ревизионен акт съответства на материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в касационното производство. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения "К. Д." ООД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 2 305.99 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,