Решение № 68 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2017 г.

Решение № 68 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № ІІІ-34/27.04.2017 г. по в. гр. д. № 291/2017 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която частично се потвърждава решение № 1997/09.12.2016 г. по гр. д. № 4033/2016 г. на Районен съд Бургас, с което е уважен предявения иск на Й. П. К. против Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 7000 лева. Обжалването е допуснато по правния въпрос за задължението на въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника свързани с предмета на спора при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Отговор на поставения въпрос дава съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3973/2008 г. на ІV г. о., решение № 68/22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ІІ г. о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на І г. о. и др., с които е изяснено, че задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира своето решение, като посочи защо приема за основателни или отхвърля направените доводи и възражения на страните, произтича пряко от разпоредбата на чл. 121 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Съдът прави фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност по свое вътрешно убеждение всички събрани доказателства, които са относими към правния спор и допустими да установят правнорелевантните факти във връзка с търсената от страните защита. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да се определи само въз основа на установените по конкретното дело релевантни за спора обстоятелства, като се отчитат особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл са и дадените указания в задължителната практика на ВКС - т. 19 на ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, т. е. формира собствени изводи за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение на прокуратурата и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия. В този смисъл, при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение вида и тежестта на обвинението и постановената мярка за неотклонение, дали наказателното преследване е приключило в разумен срок както и цялостното поведение на обвиненото лице, включително и степента на въздействие върху неговия личен и професионален живот. С разясненията в т. ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г. се посочва, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да се вземе предвид всички обстоятелства по делото, тъй като критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Само когато единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК. Предвид дадения отговор на въпроса и изложените в касационната жалба доводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато прокуратурата е повдигнала обвинение за престъпление, но е постановена оправдателна присъда. Правилно са възприети релевантните за случая обстоятелства, че след привличането й като обвиняем на 26.03.2012 г. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. ІІІ, б. "Б" пр. І, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 НК, на ищцата са причинени вреди, но неправилно е определен размера на обезщетението. Оправдателна присъда е постановена още на първа инстанция, която е потвърдена на 12.06.2014 г. от въззивния съд, след което не е протестирана от прокуратурата, а с окончателно с решение от 28.11.2014 г., Върховният касационен съд се е произнесъл само по жалба на частните обвинители, т. е отговорността на държавата за повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение е за период от 2 години и 3 месеца. При тези данни, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради следните съображения: Отговорността на държавата от незаконни актове на правозащитните органи е обективно наложителна в случаите, когато е предявено обвинение и са предприети действия, които по надлежния ред са отменени или е постановена оправдателна присъда от съда, независимо дали при постановяването им актовете са били надлежно правно аргументирани. С повдигането на обвинение, че Й. П. К. е извършила инкриминираното деяние, приключило с оправдателна присъда в разумен срок, въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че държавата отговаря за причинените неимуществени вреди, но не е съобразил всички релевантни за случая обстоятелства - настъпилите трагични последици от произшествието и въздействието му върху личния и семеен живот на ищцата, което също е повлияло негативно, независимо че не е осъществен състав на престъпление, за което е обвинена, а наложената й мярка за неотклонение не ограничава правото на свободно придвижване. Незаконното обвинение несъмнено представлява увреждащо действие, което засяга личния живот и достойнство на ищцата, но въздействието от наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато увреждащите последици са във връзка с други обстоятелства, извън поддържаното обвинение, за което всъщност следва да бъде ангажирана отговорността на държавата. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и предприетите мерки на процесуална принуда от страна на прокуратурата, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца от конкретното обвинение е в размер на 3000 лева, които се дължат за причинените морални вреди и засягане на нейното достойнство от повдигане на незаконно обвинение. Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е уважена претенцията над този размер поради необоснованото завишаване на присъденото обезщетение, като в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Й. П. К. чрез адвокат И. М. от АК-Б. е поискала разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени общо в размер на 1076, 13 лева, от които 108 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, 387, 25 лева - пред въззивния съд и 580, 88 лева за първата инстанция, съразмерно с уважената част на предявените искове. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение